Прошка

Прости им,

Боже, на поетите!

Любимци на

смъртта,

проклети,

във щастието

на чужди

силуети

се бесят те,

увисват

на въжето

и умират

в разтворената

бездна

на сърцето.

Прости им,

Боже, на поетите!

Прости им

наглостта –

проклетата.