четвъртък, 29 март 2012 г.

Бойкови вълнения


 За разлика от Бойко Борисов говоря свободно на три чужди езика – испански, английски и руски. Това иначе незначително умение ми помага да общувам с хора от различни националности – испанци, аржентинци, англичани, индийци, руснаци, украинци и т.н. Всеки народ си има свое специфично излъчване, своя култура, своя философия, свое чувство за национално достойнство. Голяма грешка е да навлизаш в тези съкровени територии като слон в стъкларски магазин – хората ще ти се обидят. Още по-голяма грешка е да се изявяваш като женски полов орган – никъде по света не обичат подлогите и подлизурковците. Най-нормалното е да се държиш… нормално.
В случая с Белене не е фатален отказът на Борисов за построяването на атомната централа. Позорен е начинът, по който той го направи. Доколкото ги познавам, руснаците най-много от всичко мразят шикалкавенето, дребните тарикатлъци и позьорството. Като не искаш да строиш електроцентрала – просто заявяваш открито, че не искаш да строиш, плащаш си неустойките и гледаш напред. Това по принцип са и нормалните бизнес отношения. Наш Бойко мота братушките близо три години, за да се измъкне накрая като пръдня в гащи. Ако си мисли, че ще му се размине, жестоко се лъже. Мечката е способна и да хапе, особено когато е разярена.
Изобщо общуването с чуждестранните партньори на България не е като да храниш прасето. За три години Борисов изгони от България един куп чуждестранни инвеститори и не можа да намери общ език почти с никого. Явно горкият още си мисли, че живее в епохата на развития социализъм, когато лъжеха хората, че ТРЯБВА да работят без пари, здравеопазването и ОВЧОТО месо бяха почти без пари, а безпаричието беше основна ГОРДОСТ за всяко българско домакинство.
Уважаващият себе си десен политик трябва да е много наясно с думичката ПАРИ. Парите трябва да се ИЗКАРВАТ и харчат РАЗУМНО. Всяка уважаваща себе си капиталистическа страна се стреми да си докарва чуждестранни ИНВЕСТИЦИИ. И всяка такава инвестиция, стига да не е свързана с наркотици, проституция и друга престъпна дейност, е ДОБРЕ ДОШЛА.
За разлика от известния аскет, стоик и мистик Бойко Борисов, аз лично обичам да изкарвам пари и да ги харча за различни неща, които ми харесват. Тази ми обич по естествен път се сблъсква с природолюбителските ми наклонности и желанието на Бойко да се захвана с овчарлък. Мисля си обаче, че всички човешки страхове се пораждат от НЕЗНАНИЕТО. Наскоро един мой приятел, който от години живее в САЩ, простичко ми обясни за технологията за вадене на шистов газ. Оказа се, че нещата са много по-различни от манипулациите на разразилата се тук ЗЕЛЕНА масова истерия, на която, признавам си, и аз се бях поддал. Същата е и ситуацията с Белене. Просто НЕЗНАНИЕТО на Борисов е толкова голямо, че СТРАХОВЕТЕ са завзели съзнанието му напълно. Явно единствената мечта на този човечец е да си седи кротко в Банкя, да си хапва ОВЧО мляко и всяка сутрин Ани Салич да го поздравява по телевизията с „Добър ден, г-н Борисов!”. Телевизори, разбира се, ще имат и други хора, но електричеството ще стига само за къщата на Бойко.
Любителите на конспирациите обвързват спирането на проекта в Белене със спирането на проучванията за шистов газ. Пичове, Студената война отдавна свърши. И от двете неща България би се напълнила с пари, ако Бойко не гледаше с особено страхопочитание в една друга дестинация. Парадоксално, но факт! Белене спря след поредната среща на Борисов с турския премиер Ердоган. Първата среща на Борисов като премиер беше със същия този Ердоган. Каква е тази любов необяснима – нямам обяснение. Само знам, че Турция има готови проекти за атомни централи за над 20 милиарда евро. Една от тези централи ще е на 5 километра от Резово.
Че Ердоган е умен политик – това съм го заявявал неведнъж. Но той е умен за турския народ, не за българите. Прегръдката на Бойко с него може да ни излезе солено. Не бих се учудил, ако нашият герой се изтъпани пред Парламента и досущ като един господин Фратю от „Под игото” възкликне „Да живее Негово Величество Султанът”. Изобщо за един анархолиберал не е редно да пита такива неща, но все пак:
Каква е позицията на Борисов по отношение на Арменския геноцид?
Руският газ през Турция по-евтино ли ще ни излезе от руския газ, който си идва директно от Русия?
Токът от руските електроцентрали, построени в Турция, по-евтин ли ще е от електричеството на АЕЦ „Белене”?
Защо в България най-лесно се допускат инвеститори от Турция?
Докога ще продължи толерирането на циганизацията на българското общество?
Бих попитал и за етническия произход на новия ни президент, и за отношенията на Бойко с Доган, на когото уж щеше да бъде търсена някаква отговорност, и за поредното съживяване на проекта „Горна Арда”… Бих попитал, ама не питам. Не подобава на един анархолиберал. Нека питат българските националисти, ако още ги има. Да питат и да търсят отговорност за получените отговори.

вторник, 27 март 2012 г.

Третият Рим


Дълго време живеех със заблудата, че митът за Третия Рим се е родил някъде много на североизток. Както се казва, заблудата се оказа вярна и аз се оказах наполовина прав – Третият Рим действително се е родил на североизток от София, само че на не повече от 250 километра в тази посока.
Беше около 1340-о, а може би 50-о, а най-вероятно 1364-о лето. Зима е. По улиците на Търново хората се веселят. По-заможните, начело с бай Иван Александър, задирят хубавите мадами, без да се замислят за политическите последствия на тези невинни задевки. Народът е сит, а дейците на науката, културата и изкуството са на особена почит. Във въздуха витаят разни слухове за някакви си там османци, но и те не могат да помрачат настроението на жителите на Третия Рим. В крайна сметка веднъж се живее и каквото си хапне, пийне и натакова човек, това ще му остане!
Да оставим майтапа настрана. По времето на Иван Александър Търново действително се превръща в основен книжовен и въобще културен център на Европа. Дори единственият и автентичен Рим не може да се мери с нашата столица – още повече че по същото това време седалището на папата се намира във френския град Авиньон. Православната култура е в разцвета си, появяват се нови философски течения. Константинопол и Търново са притегателна сила за много умни мъже, които търсят и преоткриват духовното начало в човешкото съществуване. Пита се – бил ли е някой наясно с мащабите на османската опасност? Най-вероятно – да. Първите турски нашествия по българските земи датират от около 1346 година. След това за известен период от време и византийци, и българи използват османските орди, за да решават свои си вътрешнодържавни проблеми и за да поддържат огъня на многовековното си противоборство. Както справедливо отбелязва свети Паисий Хилендарски – ако българите и гърците имаха съгласие, никога нямаше да допуснат ордите на Мурад на Балканите. Опит за такова съгласие има още през 1351 година, когато Иван Александър обещава на византийския император Йоан Кантакузин помощ срещу османските набези, но по неизвестни причини се разколебава. След това през 1355 българският цар омъжва дъщеря си за византийския престолонаследник, но и това не дава резултат – до 1364 година османците стават господари на почти цяла Тракия. Едва ли и тогава някой е вярвал, че по-малко от сто години след това Вторият Рим и Третият Рим ще бъдат само спомен за миналото величие на Православната цивилизация.
„Мисли като англичаните – със 100 години напред!” – така ме учеше дядо ми Любо, който умееше да си угажда и с хапването, и с пийването, и с тия три работи изобщо. А англичаните така или иначе вече мислят със 100 години напред и виждат опасността от радикалния ислям. Хората с право негодуват срещу никнещите като гъби джамии на територията на Обединеното Кралство, защото никой, уважаващ себе си и вярата си, християнин не би си позволил да строи църкви в Мека. Въпрос на възпитание е да се държиш прилично, когато си на гости.
А ние дали се замисляме какво е съотношението между построените нови църкви и джамии на скромната ни територийка? Всъщност за какво да се замисляме – важното е да има ядене, пиячка и нещо за таковане! В крайна сметка Третият Рим се намира на 241 километра североизточно от София.

събота, 3 март 2012 г.

Честит празник!

„От Одрин започва България. Във всички села се говори български. Страната е хубава като Седмоградско. Изглежда, че навсякъде е имало лозя – сега всичко е буренясало и се е превърнало в поляни. Народът е крайно измъчен и ограбен, не може да се съвземе, не го и оставят да се съвземе; обират му всичко.”
„Тази страна е България, хубава плодородна земя, но е запустяла, лошо обработена, селата са малко. Нивите и лозята са буренясали, къщите са лоши като свински кочини.”
„И навсякъде, където преминахме през страната, целият народ работеше само за султана – негова ангария. Само християните биват угнетявани.”
Из „Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.”


"Съдбата на конекрадците от Долния Дунав не заслужава костите на един померански гренадир."
           
Ото фон Бисмарк за българите







Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на съобщенията на местното население.
Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам - по реката Велещица до вливането и в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин И след това по западната граница на Охридската каза към пла­нината Лина, границата ще следва западните граници на казите Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничнаталиния ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам - през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара­колас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.”
Из Санстефански мирен договор,
сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.


Помни робството!
Не забравяй кой ти подари свободата!
И не прави бакалски сметки защо го е направил!
Руският войник дойде по нашите земи, без да прави сметка за кръвта, която ще пролее!
Благодаря Ви, Братя!