Welcome to Bulgaria

Смрадлив

дранголник.

Решетки.

Раздават

помия

и

бият.

Зомбиран

негодник

и

клетник

в мазна

килия

се крия

и

глътка

спиртосано

пиво

изпивам.

Конституцията, глупако!

Конструкторите „Лего” си вървят с инструкцията. Без нея, разбира се, можеш да си построиш, каквото си искаш, но то няма да прилича на това, което е на картинката.

Инструкцията за управлението на една държава е конституцията. Когато тя не се следва, вместо държава, получаваш територия, в която поредните Крали Боко и Цецо Кеседжеия правят каквото си искат според извратените им представи.

На картинката на Българската конституция е нарисувана демократична, правова и социална държава. С други думи - хубава къщичка, подредено дворче и две липи отпред. Художникът е много добър – големият български поет и човек Валери Петров.

В действителността, след 27 години мъки, стигнахме до тоталитарен, олигархичен, мутренски, мафиотски, нямащ нищо общо със социалното хаос. С други думи – смрадлив дранголник с решетки, където раздават помия и бият. Строителят е много калпав – номенклатурата и репресивният апарат на стария болшевишки режим.

„Защо се получи тъй!?” – пита се окъсаният поданик на падишаха от Банкя и везира от Полски Тръмбеш и отпива глътка спиртосано пиво. „Ами много просто – защото не вървяхме по инструкциите” – отвръща му бедната и толкова плювана Българска конституция.

Случайно или не - голяма част от тия, които не подписаха Конституцията на 12 юли 1991 година, се оказаха агенти на Държавна сигурност (нормално - ченгетата държат на произвола).

Случайно или не – мине се не мине време и всякакви „умни глави” решават, че трябва да се направи нова конституция (вероятно с подобен на оня член първи, гарантиращ ръководната роля на еди-кой си).

Случайно или не – всеки ден, всеки час, всяка секунда Конституцията най-безсрамно се заобикаля (ха, познайте от кого).

Случайно или не, ама май не е случайно!

Българската конституция не е в никакъв случай съвършена – има и пропуски, има и вратички за измъкване. Но особено след промените, обвързани с членството ни в Европейския съюз, тя е документ, който гарантира свободата и демокрацията в България. Тя е инструкцията, която ще ни помогне да построим хубава къщичка с подредено дворче и две липи отпред. Толкоз. Не искайте повече от бедната и плюта Българска конституция! За земния рай има едни други инструкции, подарени ни с много любов преди 2000 години...           

Канибалът

Канибалът беше там - див, зъбат и гениален.

Хищник – на зеленото игрище няма място за тревопасни.

Истински – на светлинни години от депресирания аржентинец и португалското конте.

Победител – напук на ФИФА, УЕФА и цялата останала мафия.

Смел – за да се направи на вратар в последната секунда.

Непосредствен – за да се отдаде пред всички злобни шефчета на животинската си радост.

Канибалът беше там – на „Анфийлд”, неговото място.

„Анфийлд”, който пееше „Е-е-е-Е-е-е-Е-е-е Луис Суарес”.

„Анфийлд”, който му прощаваше всичко.

„Анфийлд”, който го обичаше.

Канибалът беше там и не спечели нищо.

Канибалът отиде на друго място.

Не за пари, не за слава.

Отиде, за да спечели.

Спечели и се изгуби.

Сложиха му намордник и го укротиха.

Когато за някого или някои си всичко – ти си личност.

Когато станеш като всички – се превръщаш в нищо.

Любовта е по-голяма от победите и загубите.

Не е важно дали печелиш, или губиш.

Важното е в кой отбор играеш.    

Политическо

Да спечелиш –

няма да спечелиш!

Отлита ятото

във чуждите

предели.

Да успееш –

няма да успееш!

Носи си кръста

с чест,

приятелю,

и забрави

трупа

и мавзолея.