четвъртък, 18 ноември 2010 г.

На Василий Ерошенко

"Няма по-голямо нещастие за този, който мечтае да дари любов, от това да не постигне мечтите си."
Су Лин за Василий Ерошенко

Посвещавам на уникалния руски талант В. Ерошенко по случай 120 години от рождението му. Един лишен от зрение човек, който ми отвори очите за много важни неща.

Не искам
власт.
Качете ме
на кръста!
Любов ви
дадох,
разпятие
получих
във ответ.
Не искам
милост.
Предпочитам
да
възкръсна.
Любовта
е моята
пощада.
Страданието
е вашият
завет.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Мъдростта на Учителя

Преди много години Патриарх Евтимий събра учениците си и им каза:


- Загива България. Чака ни дълго и тежко робство. За да не се загубим, давам на всекиго от вас по едно българско зрънце. Отидете в земите на братските ни народи и посейте това зрънце. Където то поникне и даде плод, оттам ще дойде спасението.

Учениците целунаха ръката на Учителя, тръгнаха по земите на братските ни народи и навсякъде посяха по едно българско зрънце.

Изтърколиха се вековете. Много от посятите зрънца изобщо не поникнаха. Други поникнаха, ала не дадоха плод. Където най-малко се очакваше, българското зрънце не само поникна, но и даде плод. Оттам дойде и спасението.

Обреченият чука на всички врати, за да търси спасение. Обикновено му отварят там, където най-малко очаква. Но спасението не е въпрос на случайност. Ако не почукаш на нито една врата, никой няма да ти отвори. Ако не засееш и едно зрънце, никога няма да дочакаш плод. Ако не опиташ, никога няма да сполучиш. Тази мъдрост ни завеща Патриархът на българите и нека тази мъдрост се превърне в онази искрица надежда, от която толкова много се нуждаем.