сряда, 22 август 2018 г.

Разни демократични размисли


Представете си, ама само си го представете, че ме издигате за вожд на непослушното българско племе (опазил ме Бог, вас също). Слагате ме един вид начело (пу, пу - дано никога не се сбъдне) и понеже не искате да си претоварвате мозъчетата, ме карате да разсъждавам и вземам решения за всички и вместо всички. За разкош ми давате трон и корона.
Представете си, ама само си представете какви ще бъдат резултатите! Аз иначе съм миличък, но злоупотребявам с някои напитки, имам тежък махмурлук, влияя се от ретроградната Венера и загубите на ФК „Левски” и ФК „Ливърпул”, събирам чорапите си за пране по-рядко от неандерталец и тъй насетне. Предвид тези прекрасни черти на моята иначе хуманна същност, представете си, ама само си представете какви решения ще вземам и доколко те ще бъдат полезни за непослушното българско племе! В един момент ще се усетите, че в Марица така и не потичат мед и мавруд, ще се разочаровате, ще започнете даже и да ме псувате, ама ще бъде безнадеждно късно. Опиянен от абсолютната власт като надрусано с хашиш кокиче, аз не само че няма да я изпусна, но и ще направя всичко възможно вие да не се доберете до нея. И тъй, като никой не е отменял третия закон на механиката, на евентуалната ваша съпротива ще отговоря с равна по големина и противоположна по посока сила. Тоест, в най-добрия случай, няма да точите мед и мавруд от Марица, а ще ядете бой.
А сега престанете да си представяте. Натиснете копчето за рестарт на ония процеси, които текат във веществото под черепите ви. И осъзнайте - вие отдавна не сте племе. Вие сте данъкоплатци и гласоподаватели. Вашето задължение е да си плащате данъците и да спазвате закона. Вашето право е да определяте сами какви ще бъдат данъците и законите. Вие вземате решенията. Това са ВАШИТЕ решения и отговорността за резултатите от тях е само ВАША.
Разбира се, като свободни хора вие не сте длъжни да се ангажирате постоянно с проблемите на колектива (дори последният да изпитва неистова нужда да ви го нацепи), защото няма да ви остане време за личен живот, който си е само ваш (и само с него можете да летите към мечтите си). Затова отвреме навреме, за определен период, не повече от 4 години, делегирате изпълнението на вашите решения на някого – обикновено човек, който не държи толкова на себе си и на личното си пространство. От това обаче ВАШИТЕ решения не стават по-малко ваши и този човек не е вожд, а семпъл админ (казано на компютърно есперанто), като е за предпочитане да ходи на работа с велосипед. Той е там, някъде си, не за да налага волята на собствените си капризи, а за да прилага в действие ВАШИТЕ решения. Когато не го прави добре – сменяте го в края на определения период. Когато не го прави изобщо – с граждански натиск го принуждавате да си отиде и по-рано. Това е.
И защото е това, след като престанахте да си представяте и се осъзнахте, влезте в реалността. Кой носи отговорността за взетите решения? Вие. Кой ще ви помогне, ако сте взели погрешно решение? Никой. Следователно е добре да обмисляте внимателно всяко решение, преди да го вземете.
Чии решения трябва да изпълнява админът? Вашите. Чия е отговорността, ако не се справя? Ваша. Следователно е добре да преценявате внимателно кой ще бъде админ.
Бихте ли плюли на ваше решение? Едва ли. Бихте ли погазили закон, създаден от самите вас? Срамота е. Ами тогава за какво са ви вождове?

Вождовете не се самосъздават. Те са следствие на нежеланието ни да мислим, на диренето на лесни пътища и бягството от отговорност. Резултатите от тяхната дейност рядко са добри. Крайно време е непослушното българско племе да се превърне в модерно общество от данъкоплатци и гласоподаватели. Хубавите работи се стигат по трудните пътеки!         

понеделник, 13 август 2018 г.

Сянката на Хитлер


1.
Хоро, грозданка, салатка, кебапчета и „Да живей България” – в тия осем думички и три запетайки се побира целият роден „патриотизъм” от лето 2018. Горката Рила планина със сигурност е виждала и по-добри дни, а хороводците набиват сьомга и чер хайвер и раздуват митове за „лошия материал”.

2.
- Ха сега кажете кое село е по-хубаво – Долно Дерекьой или Горно? – бъзвам лекичко петима симпатяги в центъра на Соколовци.
- Ами като си в Долно, много ясно, че Долно! – отвръщат ми те и добавят – Плюс това горе си нямат ряка, а какво е село без ряка!?
Кефи ме това „ряка”! Кефя се на готиния родопски говор! Кефят ме родопчаните! Ама нали съм си пусто мизийско говедо – отвътре ми идва да продължа с майтапите:
- Е така де, така! Сигурно сте и по-богати, понеже сте на пътя. Оттук минават парите...
- Абе те минават, ама не спират! – намигват ми жителите на Родопската Венеция и ми подаряват бурканче домашно кисело мляко.

3.
Какво е село без ряка!? Селото на баща ми е на най-голямата ряка. Коренът ми е дунавски. На три километра от Улпия Ескус – древен римски град, квартира на Пети македонски легион с велик прокуратор пралелинчото на Груевски. За последното се помайтапих, ама те и макетата обичат да се майтапят, особено с историята.

4.
Хороводците се мислят за свръхчовеци.
„Лошият материал” пък съвсем е забравил да мисли.

5.
- Па ли тръгна при „помаците”. Какво намираш у тях!? – питат ме разни любители на кебапчетата, когато ме видят с раничката на път за Родопите.
Не умея да се бия – иначе бих им зашил по няколко шамара, ей тъй, заради невежеството.

6.
Вървя по улиците на Улпия Ескус и си фантазирам. Дали пък и аз не нося нещо римлянско!? Хляб, зрелища, пороци – тия работи не само живеят в същността ми, но и доста често ме водят за носа.             

7.
Свръхчовекът е рядко задръстено същество. Заробено от побърканата си философия, то не може да съществува без врагове. Отчаяно от самотата си, то постоянно търси виновни. Комплексирано от посредствеността си, то изкарва яда си над слабите и беззащитните.  
Би било хубаво „лошият материал” да не му се връзва. Расизмът е варварство, кражбата е робство, а изолираността – нещастие.

8.
В Родопите намирам ония платинени украшения, които липсват в останалата част на България – мир, междучовешка и религиозна толерантност, солидарност и истински хора, умеещи да живеят в хармония с красивата природа и да дават. Да дават! Защото да вземе може всеки, но да дава е присъщо само на благородния.

9.
Футболът е моето любимо зрелище! Зима е. Събираме се да поритаме. Пристигат две циганета и искат да поиграят с нас. Аверчетата ми, заслепени от безумието на хороводците, се мръщят. Напук на Древния Рим, взех циганетата в моя отбор. Бяхме с един по-малко. Нападахме в снега. Срещу нас от звезда нагоре. Обаче ги разпиляхме. Напълнихме им кошарата. Разбихме ги!
След време видях циганетата в рейса. Спретнати, отиваха на училище.

10.
Свръхчовекът презира законите на Вселената, защото не ги познава. Опитва се да бъде слънце, заблуждава другите, че е, а всъщност си остава едно смешно човече с нелепи мустачки.
Стига да пожелае, „лошият материал” може да научи законите на Вселената и да заживее според тях. И най-голямото слънце е съставено от милиарди миниатюрни атоми

11.      
Държа в ръцете си подареното бурканче кисело мляко и не бих го заменил за целия брутен вътрешен продукт на България. В него виждам двете най-важни неща за родината ни, които ще я измъкнат от калта – да даваш и да не биеш слабите! Останалото е доверие, а парите наистина са си на пътя – просто трябва да сложим един пенсиониран чичко да ги спира на вратата на Улпия Ескус.