Сянката на Хитлер

1.

Хоро, грозданка, салатка, кебапчета и „Да живей България” – в тия осем думички и три запетайки се побира целият роден „патриотизъм” от лето 2018. Горката Рила планина със сигурност е виждала и по-добри дни, а хороводците набиват сьомга и чер хайвер и раздуват митове за „лошия материал”.

2.

- Ха сега кажете кое село е по-хубаво – Долно Дерекьой или Горно? – бъзвам лекичко петима симпатяги в центъра на Соколовци.

- Ами като си в Долно, много ясно, че Долно! – отвръщат ми те и добавят – Плюс това горе си нямат ряка, а какво е село без ряка!?

Кефи ме това „ряка”! Кефя се на готиния родопски говор! Кефят ме родопчаните! Ама нали съм си пусто мизийско говедо – отвътре ми идва да продължа с майтапите:

- Е така де, така! Сигурно сте и по-богати, понеже сте на пътя. Оттук минават парите...

- Абе те минават, ама не спират! – намигват ми жителите на Родопската Венеция и ми подаряват бурканче домашно кисело мляко.

3.

Какво е село без ряка!? Селото на баща ми е на най-голямата ряка. Коренът ми е дунавски. На три километра от Улпия Ескус – древен римски град, квартира на Пети македонски легион с велик прокуратор пралелинчото на Груевски. За последното се помайтапих, ама те и макетата обичат да се майтапят, особено с историята.

4.

Хороводците се мислят за свръхчовеци.

„Лошият материал” пък съвсем е забравил да мисли.

5.

- Па ли тръгна при „помаците”. Какво намираш у тях!? – питат ме разни любители на кебапчетата, когато ме видят с раничката на път за Родопите.

Не умея да се бия – иначе бих им зашил по няколко шамара, ей тъй, заради невежеството.

6.

Вървя по улиците на Улпия Ескус и си фантазирам. Дали пък и аз не нося нещо римлянско!? Хляб, зрелища, пороци – тия работи не само живеят в същността ми, но и доста често ме водят за носа.             

7.

Свръхчовекът е рядко задръстено същество. Заробено от побърканата си философия, то не може да съществува без врагове. Отчаяно от самотата си, то постоянно търси виновни. Комплексирано от посредствеността си, то изкарва яда си над слабите и беззащитните.  

Би било хубаво „лошият материал” да не му се връзва. Расизмът е варварство, кражбата е робство, а изолираността – нещастие.

8.

В Родопите намирам ония платинени украшения, които липсват в останалата част на България – мир, междучовешка и религиозна толерантност, солидарност и истински хора, умеещи да живеят в хармония с красивата природа и да дават. Да дават! Защото да вземе може всеки, но да дава е присъщо само на благородния.

9.

Футболът е моето любимо зрелище! Зима е. Събираме се да поритаме. Пристигат две циганета и искат да поиграят с нас. Аверчетата ми, заслепени от безумието на хороводците, се мръщят. Напук на Древния Рим, взех циганетата в моя отбор. Бяхме с един по-малко. Нападахме в снега. Срещу нас от звезда нагоре. Обаче ги разпиляхме. Напълнихме им кошарата. Разбихме ги!

След време видях циганетата в рейса. Спретнати, отиваха на училище.

10.

Свръхчовекът презира законите на Вселената, защото не ги познава. Опитва се да бъде слънце, заблуждава другите, че е, а всъщност си остава едно смешно човече с нелепи мустачки.

Стига да пожелае, „лошият материал” може да научи законите на Вселената и да заживее според тях. И най-голямото слънце е съставено от милиарди миниатюрни атоми

11.      

Държа в ръцете си подареното бурканче кисело мляко и не бих го заменил за целия брутен вътрешен продукт на България. В него виждам двете най-важни неща за родината ни, които ще я измъкнат от калта – да даваш и да не биеш слабите! Останалото е доверие, а парите наистина са си на пътя – просто трябва да сложим един пенсиониран чичко да ги спира на вратата на Улпия Ескус.