петък, 28 февруари 2014 г.

Новият политик




Никога няма да стана министър-председател. От една страна няма да се кандидатирам, от друга – няма и да ме изберете. Прекалено съм циничен за изисканите ви вкусове. Но ако ми поднесете властта на тепсия, докато си пия пивото в кварталната кръчма, обещавам до 675 дни всички българи на планетата Земя да карат мерцедеси най-нов модел, да живеят в дворци и да закусват черен хайвер.
Как ще стане номерът!? Много просто! Давате ми властта и директно отивам при Путин. Казвам му: „Така и така, братле, намислил съм нещо. От тебе искам само едно – дай за 100 години напред властта в Украйна на евромайдановците, накарай ги веднага да започнат преговори за присъединяване към ЕС, гледай да ме пазиш някой идиот да не вземе да ме гръмне и си гледай кефа. Аз ще защитя твоя интерес по-добре и от Червената армия!”.
Започнат ли украинците преговорите - ще започне и моят шоу тайм!
Искате в Европа!? Ну, харашо, пичове! Само че ще трябва да се погрижите да спечелите нашия малък български глас! Сега, вие навярно знаете, че в пределите на вашата скъпа територия живеят около 200 хиляди нашенци – грижете се за тях много внимателно, защото иначе ще видите ЕС, когато си видите ушите без огледало. За целта като начало държим българският език да стане втори официален в пределите на Украйна. После настояваме да закупите със средства от държавния си бюджет по един чисто нов мерцедес за всяко българско семейство, населяващо страната ви. След това дворците - по един на всеки български калпак. Черният хайвер да се поднася на сънародниците ми всеки ден в неограничено количество и с най-добро качество. Засега толкова. Останалите претенции ще ги предявим в продължаващия преговорен процес.
Естествено, като видят, че да си българин – това означава да имаш минимум мерцедес и дворец, останалите народности в Украйна ще започнат тайно да завиждат, а явно да се пишат българи, само и само да се сдобият със споменатите екстри. От своя страна концернът „Мерцедес-Бенц” ще е толкова доволен от мен, че съм отворил такъв огромен пазар, че от благодарност веднага ще ми подари няколстотин бройки някаква си там класа, които от своя страна ще раздам на най-близките си приятели с шофьорски книжки с рекламна цел. После ще прокарам закон, че на територията на България могат да се карат само мерцедеси. Доволни от дадения им монопол, хората от корпорацията ще дадат специални промоции за БГ-пазара, примерно – ново мерджанче от икономичната класа – 1000 лева, по-габаритните модели – 2000 (хайде да не се правят, всички знаем, че сега цялото им производство е в Китайската народна република). Останалите коли естествено ще нарежем на скрап и с парите ще ми купите едно билетче за второто ми посещение до Вовата Путин. Там вече ще бъда съвсем откровен и ще си му го кажа право куме в очи: „Браточка, виждаш какво е положението сега. Добре си знаеш, че ние сме твоето троянско конче в Европата, още повече че Троян си е изконен български град в Ловешка област, и хохлите ще видят ЕС, когато цъфнат теменугите на Северния полюс. Ама и ти не оставяй кончето без зобчица. Като начало дай едно 50-60 процента намаление за газа и нефта, дай едни 50-60 процента от пазарите в големите градове на Русия за българска земеделска и всякаква стока, пусни малко гювеч и за родната пиячка – махни я тая водка, дай шанс на мастичката, грозданката и сливовицата, а пък аз ще ти уредя един чисто нов мерджан, каквато си избереш класа”.
От ЕС, естествено, ще започнат да ме оплюват по някакви си съображения, ама и аз няма да им мълча: „Хайде стига сте бучали! Излизайте от кинтите, иначе ей сега ще насъскам 44-милионното българско мнозинство в Украйна (толкова предполагам, че ще станат стига да не изпуши поточната линия на „Мерцедес - Бенц”) да мине от мерджани на москвичи”.     
В един момент целият свят дотам ще осъзнае колко е голяма цената на българския глас, че лидерите на големите страни ще пускат по едно милиардче, само за да изпият по една бира с мен в кварталната кръчма. Това САЩ, Китай, Индия, Уругвай, Нова Каледония и всички останали ще изсипват с чували пари в България. А аз ще се правя на ударен, ще прибирам кинтите и само ще обещавам. И да не си мислите, че ще държа  сухото в собствения си джоб!? За какво ми е – ще давам на народа, ще давам на народа, докато и последният изпосталял циганин в България стане милионер.
Ех, само да ми дадете властта на тепсия! Но няма да го направите – аз не я искам пустата му власт, пък и съм прекалено циничен за изисканите ви вкусове!

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Физкултура, спорт, туризъм




Навремето имаше физкултура, спорт, туризъм. Остана само туризмът. Да уточня – този из баровете и дискотеките на екзотични места като Сочи, например.
Че не сме били никога особена сила в зимните спортове – не сме били. Но и такъв резил като този на Сочинската олимпиада не си спомням да сме брали. Един Пепи Попангелов, вярно че често беше „Пакпадналов”, но има две шести места от олимпиади. За Владо Брейчев не се страхувахме, че няма да улучи шанцата за ски-скокове, ами си се нареждаше човекът в златната среда без особени притеснения. Биатлонистите ни не бяха заплаха за сигурността на зрителите, а с прилични стрелби и бягания често намираха място в първата десетка. Да говорим ли изобщо за уникалните успехи на Катето Дафовска, Павлина Филипова, Жени Раданова, Албена Денкова и Максим Ставийски, Ирина Никулчина, Надежда Алексиева!?
В Сочи ни отсрами само Александра Жекова, но тя е толкова частен случай, че изобщо не бива да я поставяме в една графа с бодрите ентусиасти, които ни скъсаха нервите.
То не беше мрънкане, че нямали пари, то не беше мрънкане, че нямали ски, то не беше мрънкане, че изобщо нямали условия за работа. За съжаление в България спортът стана местенце, където за уредилите се има приятно живуркане на държавен гръб и нищо повече. Никой, изглежда, няма амбицията да преодолява трудностите, да изгражда физика и характер, да се бори за мечтите си и да постига резултати. Важното е да се седне на държавната трапеза и да се започне едно ядене и пиене като в добрите стари времена на добрия стар бай Тошко.
Кацко Алипиев пък ми излезе с номера, че сме нямали право да критикуваме сочинските туристи, защото първо трябвало да се вгледаме в качеството на собствената си работа.
Каменчо, аз, ако редактирах и коригирах както нашите се състезаваха в Сочи, списанието, в което работя, нямаше да излиза на приличен български език, а на някакво манджурско наречие и при това със сгрешени йероглифи.
Хайде стига сме се заблуждавали! Най-успешният спортист на зимни олимпиади Оле-Ейнар Бьорндален всяко лято е на Белмекен. Тренира си човекът, взема медал след медал и изобщо не се надува. Не е зле да се види и какви премии е получавал от Норвегия за отличията си. Да не се окаже, че той за 13 златни медала е получил по-малко, отколкото в богата България се взема за едно пето място!? И точно тук ми се струва, че е заровен ключът за палатката. Големият норвежец едва ли разчита на държавата – той си има достатъчно спонсори, които му гарантират, че няма да мисли за пари, докато се състезава. Пътят му до тия спонсори, които очевидно не падат от водопада Игуасу, е само един – успехите! Побеждаваш ли – ще имаш и мангизи, това е толкова просто и логично! Разбира се, за да се стигне до големите успехи е нужна и подкрепа, но тя не бива да се изразява в пари кеш, с които да ходиш и да се правиш на маймуна. Необходими са треньори, прилични спартански условия, в които да си изградиш характер и умения, и подходяща храна. Останалото е въпрос на воля, желание и 1 процент талант.
„Който е решил да става борец и гол ще се бори!” – това изревава първият треньор на бъдещия олимпийски шампион Георги Райков, когато последният за сефте стъпва в залата и започва да мънка, че няма екип. Да си мислиш, че с лигавщина се пробива в големия спорт е наивно. Който е решил да става спортист – да си търси и спонсорите! Българската държава не е длъжна да плаща круизите на мрънкащи момченца и момиченца! Туризмът е полезно и приятно нещо. Добре е обаче да се практикува със собствени пари, а не с парите на всички данъкоплатци.        

сряда, 19 февруари 2014 г.

Чиста и Свята Република




Че сме опак народ – опак народ сме! Но дали това всъщност не е за добро?
Повечето съвременни европейски нации са се съградили през вековете с много компромиси, огън и меч, потисничество, заблуди, интриги, сложни политически игри. При нас винаги водещи са били Словото, книгата, просвещението – от времето на светите братя Кирил и Методий до онази малка историйца на отец Паисий, която ни вдъхна сили за нов живот.
В основата на национално-освободителните движения на съседни нам народи стои и личната амбиция на техните водачи, които впоследствие основават и свои династии.
Нашият Левски не само е лишен от всякаква корист и себелюбие в действията си, но и съвсем открито заявява, че не се блазни нито от постове, нито от каквито и да било облаги.
Мечтите на други народи стигат до политика, мангизи, лична удоволетвореност, обществен договор, консерватизъм, либерализъм, комунизъм, национализъм, фашизъм.
Българската мечта е само една – Чиста и Свята Република. Думите на Дякона не са просто пожелание, те са обобщен образ на това особено, специфично българско демократично чувство, което не търпи йерархиите, което поставя духовното пред материалното и което ще гледа с пренебрежително недоверие всяка една от опитващите се да проникнат чужди зарази.
Смазан от чудовищната система, търсейки онази идея, която да промени нещата към по-добро, Александър Солженицин стига до една вълшебна думица – нравственост. Едната нравственост е предостатъчна, независимо от формата на администриране на дадена държава, за да няма простотии в човешките и обществените взаимоотношения, за да няма глад и мизерия, за да има добра грижа към по-слабите, към болните, към страдащите…
Ние сме щастливци! Тая нравственост отдавна я имаме и нейното име е Чиста и Свята Република! Остава само да превърнем идеята в действие. Не само заради нас самите – длъжни сме пред светлата памет на Апостола!