сряда, 19 февруари 2014 г.

Чиста и Свята Република




Че сме опак народ – опак народ сме! Но дали това всъщност не е за добро?
Повечето съвременни европейски нации са се съградили през вековете с много компромиси, огън и меч, потисничество, заблуди, интриги, сложни политически игри. При нас винаги водещи са били Словото, книгата, просвещението – от времето на светите братя Кирил и Методий до онази малка историйца на отец Паисий, която ни вдъхна сили за нов живот.
В основата на национално-освободителните движения на съседни нам народи стои и личната амбиция на техните водачи, които впоследствие основават и свои династии.
Нашият Левски не само е лишен от всякаква корист и себелюбие в действията си, но и съвсем открито заявява, че не се блазни нито от постове, нито от каквито и да било облаги.
Мечтите на други народи стигат до политика, мангизи, лична удоволетвореност, обществен договор, консерватизъм, либерализъм, комунизъм, национализъм, фашизъм.
Българската мечта е само една – Чиста и Свята Република. Думите на Дякона не са просто пожелание, те са обобщен образ на това особено, специфично българско демократично чувство, което не търпи йерархиите, което поставя духовното пред материалното и което ще гледа с пренебрежително недоверие всяка една от опитващите се да проникнат чужди зарази.
Смазан от чудовищната система, търсейки онази идея, която да промени нещата към по-добро, Александър Солженицин стига до една вълшебна думица – нравственост. Едната нравственост е предостатъчна, независимо от формата на администриране на дадена държава, за да няма простотии в човешките и обществените взаимоотношения, за да няма глад и мизерия, за да има добра грижа към по-слабите, към болните, към страдащите…
Ние сме щастливци! Тая нравственост отдавна я имаме и нейното име е Чиста и Свята Република! Остава само да превърнем идеята в действие. Не само заради нас самите – длъжни сме пред светлата памет на Апостола! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар