четвъртък, 31 май 2012 г.

Секти


             Сигурно е много лесно да замениш хилядолетната уникална българска култура с култа към Кришна, Муун, Анджелина Джоли, Брад Пит и Пинко Розовата пантера, но за съжаление аз все не мога да се реша. Вероятно съм с много остарели разбирания, но къпането в Ганг и съзерцаването на влажните очи на някоя свещена крава трудно биха могли да ме съблазнят интелектуално. Още повече че от достоверни източници знам, че в тия организации има строга йерархична структура – едните се развяват насам-натам, убеждавайки другите, че развяването насам-натам е вредно. Неслучайно пръв вожд и учител на индуизма у нас е другарката Людмила Живкова. А в една среда, в която 45 години са насаждани безверие и бездуховност, много лесно се отваря място за всякакви шарлатании и суеверия.
Все пак да се обяснява проникването на сектите само с дейността на бай Тошо и неговите побратими би било погрешно. В целия период след освобождението ни от турско робство различни по цвят и убеждение управници се опитват да възпитат у българския народ положително чувство към йерархията. И разбира се не успяват, защото, както е казал големият Симеон Радев, „Българинът е враг на йерархията, била тя социална или политическа”. Понякога действително е хубаво да се четат книжки. Поне уводите им…
Това особено демократическо чувство (пак по думите на Симеон Радев) е в основата на уникалността на нашата култура. Далече преди в Европа да се заговори за диалектика и диалектически материализъм, в България едно простонародно движение, обявявано за ерес, търси и открива диалектиката на духа. Неслучайно целият средновековен свят се плаши от богомилите и техните производни. Те не са били нито вещери, нито магьосници, нито пък са желаели зло някому. Проблемът е, че техните философски възгледи са заплашвали йерархичната структура на европейския феодализъм. Нищо повече, но и нищо по-малко. А да говорим ли изобщо за Патриарх Евтимий, един велик мъж, чието влияние върху културното развитие на едни определени народи, към които ние категорично отказваме да принадлежим, продължава и до днес? Именно в доразвитата от него философска система на исихазма се крие толкова характерното за нас общуване с Бога. Общуване с Бога, само как звучи, а! Всъщност какви ги приказвам, много по-лесно е да си нахлупиш чаршаф и с овчи поглед да се рееш из софийските улици, и да пееш разни песнички, на които даже и текста не знаеш…  
            Все се чудя защо продължаваме да празнуваме 24 май, след като ни се втълпява, че не принадлежим към славянската цивилизация. Съществуването на славянска раса безусловно е съмнително - и ние, и руснаците, да речем, сме генетична смесица от много племена и народи. Дали тази мешавица е за добро или за зло ще кажат учените. А и нека оставим расовите въпроси на чичко Хитлер и неговите приятели, които най-вероятно тази година за наказание ще гледат някъде от оня свят представянето на германския национален футболен отбор на Европейското първенство в Полша и Украйна.
Принадлежността на българите към славянската цивилизация като културен феномен обаче е факт и всяко бягство от този факт е бягство от собственото ни величие. Защото ние не само принадлежим на славянската цивилизация – ние сме я създали. На Преславския народен събор от 893 година, организиран от княз Борис Покръстител, наред с другите важни решения, като въздигането на Симеон за княз и на Преслав за нова столица, славянският език е провъзгласен за ЕДИНСТВЕН официален и богослужебен в пределите на Българската държава. Пита се в задачката - ако не беше този категоричен закон, каква ли щеше да бъде съдбата на езика и писмеността, създадени от светите братя Кирил и Методий и техните ученици!?
Тук е и мястото да сложим точка на дългогодишните ни спорове с руснаците по темата. Корените на славянската цивилизация са в България, най-добрите плодове ги е дала Русия. Ако коренът пресъхне, ще изсъхне и цялото дърво. Ако дървото не дава добри плодове – какъв е смисълът от корена. Не можем да избягаме един от друг. Така както Достоевски не е успял да избяга от диалектиката на духа, така и ние не можем да избягаме от Достоевски. А и какво лошо има в това да четеш Достоевски? Особено когато нямаш пари, за да идеш да се топнеш в Ганг.

вторник, 8 май 2012 г.

Тук и сега


Като гледам коментарите в българските форуми за резултатите от изборите във Франция и Гърция, ме обземат мрачни предчувствия. Такъв апокалипсис няма и в гениалния филм на Франсис Форд Копола. Бедните франсета и още по-бедните гърци допуснаха фаталната грешка в живота си. Горкичките! Сами се натресоха в лапите на „гнусните комунисти” и вече няма измъкване. Току виж след 15-ата и 14-ата заплата им резнали!
Определено е много впечатляващо, когато хора, които от години го карат само на хляб и лапад, изпитват съжаление към хора, които от години закусват с печени агнета и шампанско. Причините най-вероятно се коренят или в нездравословния холестерол на агнешкото, или в газировката на шампанското, или в необятната магия на българската славянска душевност, от която толкова настойчиво бягаме. Ако има класация за политически неграмотни народи, то първите две места със сигурност ще бъдат окупирани от българите и руснаците. Иначе с тях по нищо друго не си приличаме!
За нас и братушките политиката е батюшка с твърда ръка, който всекидневно ни тормози, обещавайки, че ще ни купи колело, ама друг път. Грижата за светлото бъдеще на внуците и правнуците толкова ни е обзела, че търпим своеволията и безобразията на батюшката, макар и да го псуваме тайничко, а когато дойдат избори - чинно се нареждаме на опашка и пускаме гласа си за него.
Всъщност няма по-несигурно нещо от „утре”, защото, както е казал героят на Михаил Булгаков, проблемът не е, че човек е смъртен, проблемът е, че е внезапно смъртен. Затова политически грамотните народи като гърците и французите никога не гласуват за светлото утре, те гласуват за поносимото „тук и сега”. Те искат своите пари тук и сега. Те искат печено агне и шампанско тук и сега. Те искат да живеят нормално тук и сега. И са доста прави. Болните имат нужда от лечение тук и сега, а не утре, когато е много вероятно да се нуждаят не от лекар, а от свещеник. Децата имат нужда от образование тук и сега, а не утре, когато ще висят по дърветата, превърнали се в мучащи безмозъчни примати. Хората в неравностойно положение имат нужда от помощ тук и сега, а не утре, когато ще бъдат безвъзвратно изолирани и запокитени на дъното.
Много се спекулира с термина „нашите пари”. Налага се мнението, че социалистите по света пилеят „нашите пари” и нанасят непоправими щети. Първо - не е зле да се уточни, че френските социалисти и българските болшевики, които си присвоиха това достойно име, нямат нищо общо. И второ - няма „наши пари”! Има „мои пари”. Тези, с които си купуваш алкохол, цигари, хляб и други вещи от първа необходимост. Тези, с които си плащаш билета за мача, театъра или киното. Тези, с които нормалните люде хранят семействата си и ги водят на почивка. Така наречените „наши пари” обикновено принадлежат на банките или на купища оядени богаташи, които изобщо не се интересуват дали останалите човешки същества живеят добре или зле. След като те не се интересуват от бита на хората, защо пък хората трябва да се интересуват от състоянието на техните финанси. Имали бол пари – дали, както казва Бай Ганьо. Лошото е, че от светлия пример на нашия знаменит сънародник се учат всички, а само ние стоим в ъгъла, гледаме богатото пиршество, преглъщаме и стискаме в ръцете си остатъци от недоизяден геврек. 
Та така, скъпи приятели, апокалипсис във Франция и Гърция няма, няма и да има. Просто хората, когато не им харесват едните, ги сменят с другите и когато третите се провалят, дават шанс на четвъртите. Гърция и Франция си имат естествен прираст. И в Гърция и във Франция хората получават добри заплати. Да не говорим, че Френската република държи първо място в света и в здравеопазването, и в образованието. Ако има някъде апокалипсис, той е тук - на север от Гърция, на юг от Румъния и на изток от Сърбия. Тук и сега.