вторник, 8 май 2012 г.

Тук и сега


Като гледам коментарите в българските форуми за резултатите от изборите във Франция и Гърция, ме обземат мрачни предчувствия. Такъв апокалипсис няма и в гениалния филм на Франсис Форд Копола. Бедните франсета и още по-бедните гърци допуснаха фаталната грешка в живота си. Горкичките! Сами се натресоха в лапите на „гнусните комунисти” и вече няма измъкване. Току виж след 15-ата и 14-ата заплата им резнали!
Определено е много впечатляващо, когато хора, които от години го карат само на хляб и лапад, изпитват съжаление към хора, които от години закусват с печени агнета и шампанско. Причините най-вероятно се коренят или в нездравословния холестерол на агнешкото, или в газировката на шампанското, или в необятната магия на българската славянска душевност, от която толкова настойчиво бягаме. Ако има класация за политически неграмотни народи, то първите две места със сигурност ще бъдат окупирани от българите и руснаците. Иначе с тях по нищо друго не си приличаме!
За нас и братушките политиката е батюшка с твърда ръка, който всекидневно ни тормози, обещавайки, че ще ни купи колело, ама друг път. Грижата за светлото бъдеще на внуците и правнуците толкова ни е обзела, че търпим своеволията и безобразията на батюшката, макар и да го псуваме тайничко, а когато дойдат избори - чинно се нареждаме на опашка и пускаме гласа си за него.
Всъщност няма по-несигурно нещо от „утре”, защото, както е казал героят на Михаил Булгаков, проблемът не е, че човек е смъртен, проблемът е, че е внезапно смъртен. Затова политически грамотните народи като гърците и французите никога не гласуват за светлото утре, те гласуват за поносимото „тук и сега”. Те искат своите пари тук и сега. Те искат печено агне и шампанско тук и сега. Те искат да живеят нормално тук и сега. И са доста прави. Болните имат нужда от лечение тук и сега, а не утре, когато е много вероятно да се нуждаят не от лекар, а от свещеник. Децата имат нужда от образование тук и сега, а не утре, когато ще висят по дърветата, превърнали се в мучащи безмозъчни примати. Хората в неравностойно положение имат нужда от помощ тук и сега, а не утре, когато ще бъдат безвъзвратно изолирани и запокитени на дъното.
Много се спекулира с термина „нашите пари”. Налага се мнението, че социалистите по света пилеят „нашите пари” и нанасят непоправими щети. Първо - не е зле да се уточни, че френските социалисти и българските болшевики, които си присвоиха това достойно име, нямат нищо общо. И второ - няма „наши пари”! Има „мои пари”. Тези, с които си купуваш алкохол, цигари, хляб и други вещи от първа необходимост. Тези, с които си плащаш билета за мача, театъра или киното. Тези, с които нормалните люде хранят семействата си и ги водят на почивка. Така наречените „наши пари” обикновено принадлежат на банките или на купища оядени богаташи, които изобщо не се интересуват дали останалите човешки същества живеят добре или зле. След като те не се интересуват от бита на хората, защо пък хората трябва да се интересуват от състоянието на техните финанси. Имали бол пари – дали, както казва Бай Ганьо. Лошото е, че от светлия пример на нашия знаменит сънародник се учат всички, а само ние стоим в ъгъла, гледаме богатото пиршество, преглъщаме и стискаме в ръцете си остатъци от недоизяден геврек. 
Та така, скъпи приятели, апокалипсис във Франция и Гърция няма, няма и да има. Просто хората, когато не им харесват едните, ги сменят с другите и когато третите се провалят, дават шанс на четвъртите. Гърция и Франция си имат естествен прираст. И в Гърция и във Франция хората получават добри заплати. Да не говорим, че Френската република държи първо място в света и в здравеопазването, и в образованието. Ако има някъде апокалипсис, той е тук - на север от Гърция, на юг от Румъния и на изток от Сърбия. Тук и сега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар