Демокрация в България!? Нема такова животно!

Пуснах този материал в петък по обед. Днес е понеделник. Странно защо в статистиката на блога ми не се отбеляза нито едно посещение от България за тези три дни. Аудиторията от чужбина е същата, от България - никой. Очевидно или материалът е доста слаб, или пък някой се е уплашил от моя скромен блог. Реших да го пусна отново, за да проверя за какво става дума... 

"Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали"

Уинстън Чърчил

Повече от 20 години в България се гласува срещу демокрацията. Нещо повече, нашенци толкова настойчиво си търсеха новия бай Тошо, че накрая избраха за премиер личния му телохранител. Въпрос на избор. В крайна сметка при демократична система и изборът на тоталитарен вожд е въпрос на избор.

Възможността да избираш е свещено право. Разбира се във всеки избор има и хазартен елемент. Можеш да останеш доволен от избора си, можеш и да се разочароваш. Демократичното общество обаче винаги ти дава възможността да опиташ отново. Също като във футбола (изключвам българския футбол) – мачът свършва, спечелен или изгубен, но винаги има следващ мач, чийто изход не е предрешен.

При демокрацията избираш сам и носиш последствията на избора си. При тоталитаризма някой друг избира вместо всички и последствията си остават за тях.

20 години в България се гласува срещу демокрацията. Още от първите свободни избори – през 1990 година всички страни от бившия соцлагер избраха демократичните сили, българите избраха преименуваните болшевики (между другото много ми е интересно за коя партия е гласувал Бойко Борисов тогава). Оттогава до днес все се търси харизматичния лидер, който ще ни оправи. Великият български преход може спокойно да завърши. Резултатът е ясен – тръгнахме от бай Тошо и стигнахме до охраната на бай Тошо.

Винаги съм смятал три неща за особено важни – правото на избор, правото да бъдеш различен и умението да правиш разлика. В опита си да провокирам околните често съм застъпвал тези, в които сам не съм вярвал, но пък са били коренно противоположни на така нареченото общоприето мнение. В обществото има и „а”, и минус „а”. Демокрацията им дава равноправното право да съществуват, било то като управление или опозиция. При тоталитаризма има само „за”. Безмозъчно, затъпяло и нищо незначещо „за”!

Миналата неделя убиха демокрацията в България. Три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС събраха общо над 70 процента от гласовете на българите. Нито една от тези партии не може да претендира, че е демократична. Две от тях – ГЕРБ и ДПС, са си определено лидерски авторитарни партии, чийто електорат гласува под строй и със заповед. Третата - БСП, 20 години се опитва да се демократизира и все не успява. Няма как да стане – синовете и внуците на партийната номенклатура няма да допуснат чужди елементи да я превземат отвътре. Само си спомнете какво се случи с горкия Жан Виденов. А и никой не може да ме убеди, че тези три партии не действат координирано, пазейки жадно интересите си. Кавгите между лидерите им ми изглеждат толкова нелепи, колкото е нелепо, че Доган примерно подкрепя Калфин, а пък в Айтос кандидатът на ДПС се отказва от балотажа и публично подкрепя кандидата на ГЕРБ – местен полицейски началник. Нещата отдалече миришат на уговорен мач, в който гореспоменатите три субекта са печеливши, а всички останали са губещи.

Идва нова неделя. Балотаж. Възможността за избор е минимална. И все пак на мен лично ми хареса идеята на Иво Беров – бих гласувал за този, който публично се разграничи от Тодор Живков и водената от него политика. Само че без увъртания и недомлъвки. Съмнявам се, че някой от кандидатите ще го стори…

                                                                    

Избори 2011. Ха на бас!

    Ха на бас, че безсмъртните Вазови чичовци разбират повече от политика, отколкото тия посредствени момченца и момиченца, които днес се борят за президентския пост в многострадалната ни република. Чичовците говорят за влиянието на Източния въпрос върху съдбата на България, посредствените момченца и момиченца представят страната ни като някаква затворена система от типа Албания на Енвер ходжа, която изобщо не зависи от глобалните процеси. Чичовците обсъждат нещата на ниво геополитика, момченцата и момиченцата на ниво дроб-сърма, загорели тенджери и преварени компоти.

    20 години в пространството виси баналният въпрос - „Кога ще се оправим?”. 

За да спестя мъките на целокупното българско човечество, реших да дам един банално точен отговор - когато се съюзим с руснаците.

    В този момент, едва написал тези „скверни слова”, във фантазията ми вече напират насочените пръсти на момиченцата и момченцата от президентската надпревара и гневните им слова:

    -Ето го на виновникът, който ни дърпа назад! Ето го идиотът, който иска да ни превърне в Троянски кон на Русия.

    От една страна това за троянския кон го преживявам някак си. По-добре е да си троянски кон на Русия, отколкото Европа да те води като тетевенско магаре. Пък и гражданинът Омир ясно е посочил, че хората с дървения кон в крайна сметка печелят войната, а аз някак си предпочитам да съм на страната на печелившите.

    От друга страна разбирам момченцата и момиченцата – хванем ли се с руснаците, те бързо ще загубят привилегиите си. Защото братушките много добре помнят кой винаги ги предава и кой завинаги ще им остане брат. Те са достатъчно умни, за да правят разлика между продажния ни политически и псевдоинтелектуален елит и нормалните българи.

    А пък от трета страна в анархолибералното ми сърце напира тревожният въпрос за постиженията на родните русофоби от 1878 година насам. Следващите данни не са за хора със слаби сърца и български патриотични убеждения:

    1. 1913 – Междусъюзническа война. Първа национална катастрофа - официална.

    2. 1915 -1919 – Първа световна война. Ньойски мирен договор. Втора национална катастрофа – официална.

    3. 1941-1945 – Втора световна война. Трета национална катастрофа – неофициална. Щеше да стане официална, ако страните-победителки бяха взели предвид териториалните претенции на Гърция и Югославия.

    4. 1989 -  . Мирно време. Четвърта национална катастрофа. Ако за политическия ни елит унищожаването на 2 милиона българи е постижение, то за българите си е жива трагедия.

    Да изброявам ли още? Няма смисъл. И понеже тия юнаци двайсет години ни залъгват с басни за разни виртуални и глобални пари и проекти ми се ще да попитам за нещо, свързано точно с любимата им тема. Как ви звучат на фона на „постиженията” на българските русофоби провалените българо-руски проекти, които ни гарантираха над 10 милиарда евро преки инвестиции и следващи годишни бонуси от по 1 милиард лева чиста пара? Такова пренебрежително отношение към парите нямат дори и кубинските комунисти…

    Един известен американски президент е казал: „Докато съществуват САЩ, държавата Израел има пълни гаранции за своето съществуване!”.

    Ха познайте, коя е единствената държава в света, която гарантира териториалната и етническата цялост на България само със своето съществуване! Или по-добре познайте от кой град е футболният отбор Зенит, чиито привърженици открито подкрепиха българите след циганските зверства в Катуница.

    Избори идват. Анархолибералите по принцип не гласуват, но този път смятам да последвам завета на другаря Борис Павлов и ще гласувам за себе си – ще си нося бюлетина от вкъщи с моето име и ще я загъна в парцала, който ще ми дадат в избирателната секция. Ха на бас, че по този начин ще гласувам за най-проницателния познавач на политиката в Република България.