tag:blogger.com,1999:blog-90614126498881833322024-02-08T15:23:34.442+02:00Калинов БГпоезия, проза, публицистика и песни за душатаПетър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.comBlogger266125tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-49840355325226470702020-04-04T10:22:00.000+03:002020-04-04T10:25:37.116+03:00Трънка в стената<br />
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">И видях тълпата,
която крещеше „Разпни го!”. Зла и уплашена. Умопобъркана. Обсебена от
биологията и егото си. Готова да даде свободата си за пет кренвирша с доматен
сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">И видях същата
тази тълпа да пали кладите на Ян Хус и Джордано Бруно, да се подиграва на Дон
Кихот, да стреля по Мартин Лутър Кинг, да държи невинен в дранголника Нелсън
Мандела. Видях я! Да пали книги и да праща хора в концлагери, да оставя гладни
и бездомни милиони и милиарди, стоящи под нея в безумната й пирамида. Все за
същите пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови
бонбонки.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">Тази тълпа не е
на бедните и онеправданите, на потиснатите и унижените. Това е тълпата на
презадоволените. Тя с цената на всичко пази петте си кренвирша с доматен сос и
не й пука, че за останалите няма хляб.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">И видях
илюзорната сигурност на тази тълпа да се срива от нищо. И видях илюзорните
ценности на тази тълпа да се стопяват като мартенски сняг през април. И видях,
че всички претенциозни дърдорения са всъщност празни маски, зад които стоят
досадните пет кренвирша с доматен сос. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">И видях себе си в
тази тълпа. И се намразих. И ще продължа да се мразя, докато не се отърва от
страховете и не прогледна отвъд биологията и егото.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">А там някъде,
отвъд биологията и егото, стои другият. Премръзнал от студ, гладен, болен,
немощен, безнадежден, беден, онеправдан, потиснат и унижен! Стои и чака една
усмивка, една протегната ръка, едно приятелско рамо. Стои, чака и не ги
дочаква, пометен от претенциите на безумната тълпа! Пометен от „мечтите” й за
пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови
бонбонки. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;">И видях тълпата,
която крещеше „Разпни го!”. Не, не можете да ме излъжете – това не бяха дрипави
просяци. Това не бяха бедни, болни и отчаяни хора. Това бяха добре облечени,
доволни и сити дами и господа. Това беше елитът, уплашен, че се е появил Някой,
Който дава светлинка и на другите.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="mso-ansi-language: BG;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-40794711389105350852018-09-17T11:47:00.000+03:002018-09-17T11:47:05.820+03:00Един<br />
<div class="MsoNormal">
Един </div>
<div class="MsoNormal">
самотен</div>
<div class="MsoNormal">
принц,</div>
<div class="MsoNormal">
без трон,</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
без корона,</div>
<div class="MsoNormal">
реди</div>
<div class="MsoNormal">
пасианс</div>
<div class="MsoNormal">
във</div>
<div class="MsoNormal">
стаята </div>
<div class="MsoNormal">
за спомени.</div>
<div class="MsoNormal">
Въртят се</div>
<div class="MsoNormal">
картите,</div>
<div class="MsoNormal">
летят</div>
<div class="MsoNormal">
мечти,</div>
<div class="MsoNormal">
рушат</div>
<div class="MsoNormal">
стените</div>
<div class="MsoNormal">
на затвора.</div>
<div class="MsoNormal">
Един</div>
<div class="MsoNormal">
самотен</div>
<div class="MsoNormal">
принц </div>
<div class="MsoNormal">
пасианс </div>
<div class="MsoNormal">
реди</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
вижда</div>
<div class="MsoNormal">
Любовта – </div>
<div class="MsoNormal">
без трон</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
без корона,</div>
<div class="MsoNormal">
разкъсана</div>
<div class="MsoNormal">
от болка</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
бездомна.</div>
<div class="MsoNormal">
И</div>
<div class="MsoNormal">
вижда –</div>
<div class="MsoNormal">
Любовта</div>
<div class="MsoNormal">
стои</div>
<div class="MsoNormal">
красиво</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
смирено</div>
<div class="MsoNormal">
над</div>
<div class="MsoNormal">
Закона.</div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-39934235363877464602018-09-04T12:32:00.001+03:002018-09-04T12:32:26.042+03:00Демократичният принцип или защо е необходима смяна на чипа<br />
<div class="MsoNormal">
Капитан Петко войвода достоен българин ли е!? Достоен е –
триста битки, тридесет рани по тялото му и тридесет по триста доказателства за
безкористна любов към родината ни.</div>
<div class="MsoNormal">
Стефан Стамболов достоен българин ли е!? Достоен е – главен
организатор на Априлското въстание и строител на съвременна България.</div>
<div class="MsoNormal">
Заради стамболовчетата русофоби Петко войвода гние по
занданите.</div>
<div class="MsoNormal">
Заради петковчетата русофили Стамболов е съсечен в центъра
на София.</div>
<div class="MsoNormal">
Стамболовчетата и петковчетата са ясни! Те после ще станат
фердинандчета, димитровчета, живковчета, „демократчета”, тиквички... Едни и
същи мижитурки, които все ще намират начин да уреждат себе си за сметка на
България.</div>
<div class="MsoNormal">
Голямата тема е дали Стамболов и Петко, тези огромни
български мъже, вместо да се изпотрепят в една самоубийствена братоубийствена
война, можеха да намерят общ език и да продължат (всеки посвоему) да работят за
родината ни!?<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<div class="MsoNormal">
Реално – едва ли. Двамата са прекалено силни личности, за да
стигнат до необходимия компромис.</div>
<div class="MsoNormal">
Хипотетично – да. Ако в младата ни тогава държавица
демократичният принцип беше победил като философия, Петко и Стефан при всички
положения щяха да останат на тяхното си, но в конкретните критични ситуации
нямаше да се стигне до погубилите ги крайности. Демокрацията не е пенкилер,
който тук и сега, сега и завинаги ще доведе до всеобщо щастие! Тя обаче е хитра
система, която се съобразява с постоянното въртене на Земята, с постоянно
променящите се ситуации, с постоянно непостоянните хора и щади човешкия акъл,
както и притежателите му. Различните проблеми имат различни решения!
Историческото време е безмилостно, особено за малките държавици, и на него му
трябват и Петко, и Стефан. Ако в една ситуация е полезна идеята на Петко, то в
друга ще е полезна идеята на Стефан. А понякога и самите ситуации си избират
личностите. Точно затова, независимо дали са на власт, или в опозиция,
демокрацията простичко пази животите на такива като Петко войвода и Стамболов,
защото в този вечно движещ се свят никой не може да предвиди кой, кога, къде и
защо ще потрябва. А и за разлика от петковчетата и стамболовчетата Петковците и
Стефановците са малко и би било добре да се ценят.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Скверно е имената на Стамболов и Капитан Петко войвода да
стоят редом с тези на управляващите ни днес тикви и обединени идиоти, но
ситуацията го налага. Вчера един виден обединен идиот заяви, че е исторически
необходим, защото е против заедността, демократичните принципи и Истанбулската
конвенция. Не съм адвокат на Доган, Симеон и Станишев, но някак си от само себе
си ме досърбя клавиатурата. Тройната коалиция при всички положения не беше
най-доброто за България, но поне беше безобидна за демокрацията. Каквото и да
си говорим - в сегашната ситуация на авторитарно, пропутиново и крайно
националистическо управление това е положителен факт. Демокрацията, поне на
четири години, дава шанс да избереш нещо<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>различно, което впоследствие може да се окаже и хубаво.
Тоталитаризмът е форма на кретенизъм, която се опитва да спре движението на
планетата и да ни превърне в говеда. Ще го позволим ли!? Не забравяйте, че
именно този кретенизъм уби Стамболов и Петко войвода. Не забравяйте, че именно
този кретенизъм убива България!</div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-6128305531057166202018-08-22T11:50:00.000+03:002018-08-22T11:50:01.293+03:00Разни демократични размисли<br />
<div class="MsoNormal">
Представете си, ама само си го представете, че ме издигате
за вожд на непослушното българско племе (опазил ме Бог, вас също). Слагате ме
един вид начело (пу, пу - дано никога не се сбъдне) и понеже не искате да си
претоварвате мозъчетата, ме карате да разсъждавам и вземам решения за всички и
вместо всички. За разкош ми давате трон и корона.</div>
<div class="MsoNormal">
Представете си, ама само си представете какви ще бъдат
резултатите! Аз иначе съм миличък, но злоупотребявам с някои напитки, имам тежък
махмурлук, влияя се от ретроградната Венера и загубите на ФК „Левски” и ФК
„Ливърпул”, събирам чорапите си за пране по-рядко от неандерталец и тъй
насетне. Предвид тези прекрасни черти на моята иначе хуманна същност,
представете си, ама само си представете какви решения ще вземам и доколко те ще
бъдат полезни за непослушното българско племе! В един момент ще се усетите, че
в Марица така и не потичат мед и мавруд, ще се разочаровате, ще започнете даже
и да ме псувате, ама ще бъде безнадеждно късно. Опиянен от абсолютната власт
като надрусано с хашиш кокиче, аз не само че няма да я изпусна, но и ще направя
всичко възможно вие да не се доберете до нея. И тъй, като никой не е отменял
третия закон на механиката, на евентуалната ваша съпротива ще отговоря с равна
по големина и противоположна по посока сила. Тоест, в най-добрия случай, няма
да точите мед и мавруд от Марица, а ще ядете бой.</div>
<div class="MsoNormal">
А сега престанете да си представяте. Натиснете копчето за
рестарт на ония процеси, които текат във веществото под черепите ви. И
осъзнайте - вие отдавна не сте племе. Вие сте данъкоплатци и гласоподаватели. Вашето
задължение е да си плащате данъците и да спазвате закона. Вашето право е да
определяте сами какви ще бъдат данъците и законите. Вие вземате решенията. Това
са ВАШИТЕ решения и отговорността за резултатите от тях е само ВАША. </div>
<div class="MsoNormal">
Разбира се, като свободни хора вие не сте длъжни да се
ангажирате постоянно с проблемите на колектива (дори последният да изпитва
неистова нужда да ви го нацепи), защото няма да ви остане време за личен живот,
който си е само ваш (и само с него можете да летите към мечтите си). Затова
отвреме навреме, за определен период, не повече от 4 години, делегирате
изпълнението на вашите решения на някого – обикновено човек, който не държи
толкова на себе си и на личното си пространство. От това обаче ВАШИТЕ решения
не стават по-малко ваши и този човек не е вожд, а семпъл админ (казано на
компютърно есперанто), като е за предпочитане да ходи на работа с велосипед.
Той е там, някъде си, не за да налага волята на собствените си капризи, а за да
прилага в действие ВАШИТЕ решения. Когато не го прави добре – сменяте го в края
на определения период. Когато не го прави изобщо – с граждански натиск го
принуждавате да си отиде и по-рано. Това е. </div>
<div class="MsoNormal">
И защото е това, след като престанахте да си представяте и
се осъзнахте, влезте в реалността. Кой носи отговорността за взетите решения?
Вие. Кой ще ви помогне, ако сте взели погрешно решение? Никой. Следователно е
добре да обмисляте внимателно всяко решение, преди да го вземете. </div>
<div class="MsoNormal">
Чии решения трябва да изпълнява админът? Вашите. Чия е
отговорността, ако не се справя? Ваша. Следователно е добре да преценявате
внимателно кой ще бъде админ.</div>
<div class="MsoNormal">
Бихте ли плюли на ваше решение? Едва ли. Бихте ли погазили
закон, създаден от самите вас? Срамота е. Ами тогава за какво са ви вождове? </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Вождовете не се самосъздават. Те са следствие на нежеланието
ни да мислим, на диренето на лесни пътища и бягството от отговорност.
Резултатите от тяхната дейност рядко са добри. Крайно време е непослушното
българско племе да се превърне в модерно общество от данъкоплатци и
гласоподаватели. Хубавите работи се стигат по трудните пътеки! <span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-65245136463413159132018-08-13T11:51:00.003+03:002018-08-13T11:51:28.584+03:00Сянката на Хитлер <br />
<div class="MsoNormal">
1.</div>
<div class="MsoNormal">
Хоро, грозданка, салатка, кебапчета и „Да живей България” –
в тия осем думички и три запетайки се побира целият роден „патриотизъм” от лето
2018. Горката Рила планина със сигурност е виждала и по-добри дни, а
хороводците набиват сьомга и чер хайвер и раздуват митове за „лошия материал”.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
2.</div>
<div class="MsoNormal">
- Ха сега кажете кое село е по-хубаво – Долно Дерекьой или
Горно? – бъзвам лекичко петима симпатяги в центъра на Соколовци.</div>
<div class="MsoNormal">
- Ами като си в Долно, много ясно, че Долно! – отвръщат ми
те и добавят – Плюс това горе си нямат ряка, а какво е село без ряка!?</div>
<div class="MsoNormal">
Кефи ме това „ряка”! Кефя се на готиния родопски говор!
Кефят ме родопчаните! Ама нали съм си пусто мизийско говедо – отвътре ми идва
да продължа с майтапите:</div>
<div class="MsoNormal">
- Е така де, така! Сигурно сте и по-богати, понеже сте на
пътя. Оттук минават парите...</div>
<div class="MsoNormal">
- Абе те минават, ама не спират! – намигват ми жителите на
Родопската Венеция и ми подаряват бурканче домашно кисело мляко.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
3.</div>
<div class="MsoNormal">
Какво е село без ряка!? Селото на баща ми е на най-голямата
ряка. Коренът ми е дунавски. На три километра от Улпия Ескус – древен римски
град, квартира на Пети македонски легион с велик прокуратор пралелинчото на
Груевски. За последното се помайтапих, ама те и макетата обичат да се майтапят,
особено с историята.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
4.</div>
<div class="MsoNormal">
Хороводците се мислят за свръхчовеци.</div>
<div class="MsoNormal">
„Лошият материал” пък съвсем е забравил да мисли.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
5.</div>
<div class="MsoNormal">
- Па ли тръгна при „помаците”. Какво намираш у тях!? – питат
ме разни любители на кебапчетата, когато ме видят с раничката на път за
Родопите.</div>
<div class="MsoNormal">
Не умея да се бия – иначе бих им зашил по няколко шамара, ей
тъй, заради невежеството. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
6.</div>
<div class="MsoNormal">
Вървя по улиците на Улпия Ескус и си фантазирам. Дали пък и
аз не нося нещо римлянско!? Хляб, зрелища, пороци – тия работи не само живеят в
същността ми, но и доста често ме водят за носа.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
7.</div>
<div class="MsoNormal">
Свръхчовекът е рядко задръстено същество. Заробено от
побърканата си философия, то не може да съществува без врагове. Отчаяно от
самотата си, то постоянно търси виновни. Комплексирано от посредствеността си,
то изкарва яда си над слабите и беззащитните.<span style="mso-spacerun: yes;">
</span></div>
<div class="MsoNormal">
Би било хубаво „лошият материал” да не му се връзва.
Расизмът е варварство, кражбата е робство, а изолираността – нещастие.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
8.</div>
<div class="MsoNormal">
В Родопите намирам ония платинени украшения, които липсват в
останалата част на България – мир, междучовешка и религиозна толерантност,
солидарност и истински хора, умеещи да живеят в хармония с красивата природа и
да дават. Да дават! Защото да вземе може всеки, но да дава е присъщо само на благородния.
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
9.</div>
<div class="MsoNormal">
Футболът е моето любимо зрелище! Зима е. Събираме се да
поритаме. Пристигат две циганета и искат да поиграят с нас. Аверчетата ми,
заслепени от безумието на хороводците, се мръщят. Напук на Древния Рим, взех
циганетата в моя отбор. Бяхме с един по-малко. Нападахме в снега. Срещу нас от
звезда нагоре. Обаче ги разпиляхме. Напълнихме им кошарата. Разбихме ги!</div>
<div class="MsoNormal">
След време видях циганетата в рейса. Спретнати, отиваха на
училище. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
10.</div>
<div class="MsoNormal">
Свръхчовекът презира законите на Вселената, защото не ги
познава. Опитва се да бъде слънце, заблуждава другите, че е, а всъщност си
остава едно смешно човече с нелепи мустачки.</div>
<div class="MsoNormal">
Стига да пожелае, „лошият материал” може да научи законите
на Вселената и да заживее според тях. И най-голямото слънце е съставено от
милиарди миниатюрни атоми</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
11.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<div class="MsoNormal">
Държа в ръцете си подареното бурканче кисело мляко и не бих
го заменил за целия брутен вътрешен продукт на България. В него виждам двете
най-важни неща за родината ни, които ще я измъкнат от калта – да даваш и да не
биеш слабите! Останалото е доверие, а парите наистина са си на пътя – просто
трябва да сложим един пенсиониран чичко да ги спира на вратата на Улпия Ескус.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-38881774141001409162018-07-30T20:37:00.004+03:002018-07-30T20:37:37.138+03:00Welcome to Bulgaria<br />
<div class="MsoNormal">
Смрадлив</div>
<div class="MsoNormal">
дранголник.</div>
<div class="MsoNormal">
Решетки.</div>
<div class="MsoNormal">
Раздават</div>
<div class="MsoNormal">
помия</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
бият.</div>
<div class="MsoNormal">
Зомбиран</div>
<div class="MsoNormal">
негодник</div>
<div class="MsoNormal">
и </div>
<div class="MsoNormal">
клетник</div>
<div class="MsoNormal">
в мазна</div>
<div class="MsoNormal">
килия</div>
<div class="MsoNormal">
се крия</div>
<div class="MsoNormal">
и</div>
<div class="MsoNormal">
глътка</div>
<div class="MsoNormal">
спиртосано</div>
<div class="MsoNormal">
пиво</div>
<div class="MsoNormal">
изпивам.</div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-32663116274272061942018-07-28T10:26:00.000+03:002018-07-28T12:11:06.411+03:00Конституцията, глупако!<br />
<div class="MsoNormal">
Конструкторите „Лего” си вървят с инструкцията. Без нея,
разбира се, можеш да си построиш, каквото си искаш, но то няма да прилича на
това, което е на картинката.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Инструкцията за управлението на една държава е
конституцията. Когато тя не се следва, вместо държава, получаваш територия, в
която поредните Крали Боко и Цецо Кеседжеия правят каквото си искат според
извратените им представи. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
На картинката на Българската конституция е нарисувана
демократична, правова и социална държава. С други думи - хубава къщичка,
подредено дворче и две липи отпред. Художникът е много добър – големият български
поет и човек Валери Петров. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
В действителността, след 27 години мъки, стигнахме до
тоталитарен, олигархичен, мутренски, мафиотски, нямащ нищо общо със социалното
хаос. С други думи – смрадлив дранголник с решетки, където раздават помия и бият.
Строителят е много калпав – номенклатурата и репресивният апарат на стария
болшевишки режим.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
„Защо се получи тъй!?” – пита се окъсаният поданик на
падишаха от Банкя и везира от Полски Тръмбеш и отпива глътка спиртосано пиво. „Ами
много просто – защото не вървяхме по инструкциите” – отвръща му бедната и
толкова плювана Българска конституция.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Случайно или не - голяма част от тия, които не подписаха
Конституцията на 12 юли 1991 година, се оказаха агенти на Държавна сигурност
(нормално - ченгетата държат на произвола). </div>
<div class="MsoNormal">
Случайно или не – мине се не мине време и всякакви „умни
глави” решават, че трябва да се направи нова конституция (вероятно с подобен на
оня член първи, гарантиращ ръководната роля на еди-кой си).</div>
<div class="MsoNormal">
Случайно или не – всеки ден, всеки час, всяка секунда
Конституцията най-безсрамно се заобикаля (ха, познайте от кого).</div>
<div class="MsoNormal">
Случайно или не, ама май не е случайно!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Българската конституция не е в никакъв случай съвършена –
има и пропуски, има и вратички за измъкване. Но особено след промените,
обвързани с членството ни в Европейския съюз, тя е документ, който гарантира свободата
и демокрацията в България. Тя е инструкцията, която ще ни помогне да построим хубава
къщичка с подредено дворче и две липи отпред. Толкоз. Не искайте повече от
бедната и плюта Българска конституция! За земния рай има едни други инструкции,
подарени ни с много любов преди 2000 години... <span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-40515174514752876822018-07-07T14:27:00.004+03:002018-07-07T14:30:52.559+03:00Канибалът<br />
<div class="MsoNormal">
Канибалът беше там - див, зъбат и гениален.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Хищник – на зеленото игрище няма място за тревопасни. </div>
<div class="MsoNormal">
Истински – на светлинни години от депресирания аржентинец и
португалското конте.<br />
<br />
Победител – напук на ФИФА, УЕФА и цялата останала мафия. </div>
<div class="MsoNormal">
Смел – за да се направи на вратар в последната секунда. </div>
<div class="MsoNormal">
Непосредствен – за да се отдаде пред всички злобни шефчета на
животинската си радост. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Канибалът беше там – на „Анфийлд”, неговото място. </div>
<div class="MsoNormal">
„Анфийлд”, който пееше „Е-е-е-Е-е-е-Е-е-е Луис Суарес”. </div>
<div class="MsoNormal">
„Анфийлд”, който му прощаваше всичко. </div>
<div class="MsoNormal">
„Анфийлд”, който го обичаше.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Канибалът беше там и не спечели нищо. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Канибалът отиде на друго място. </div>
<div class="MsoNormal">
Не за пари, не за слава. </div>
<div class="MsoNormal">
Отиде, за да спечели. </div>
<div class="MsoNormal">
Спечели и се изгуби.</div>
<div class="MsoNormal">
Сложиха му намордник и го укротиха.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Когато за някого или някои си всичко – ти си личност.</div>
<div class="MsoNormal">
Когато станеш като всички – се превръщаш в нищо.</div>
<div class="MsoNormal">
Любовта е по-голяма от победите и загубите.</div>
<div class="MsoNormal">
Не е важно дали печелиш, или губиш.</div>
<div class="MsoNormal">
Важното е в кой отбор играеш.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-71185810031679159452018-07-01T11:08:00.000+03:002018-07-01T11:08:00.640+03:00Политическо<br />
<div class="MsoNormal">
Да спечелиш –</div>
<div class="MsoNormal">
няма да спечелиш!</div>
<div class="MsoNormal">
Отлита ятото </div>
<div class="MsoNormal">
във чуждите</div>
<div class="MsoNormal">
предели.</div>
<div class="MsoNormal">
Да успееш –</div>
<div class="MsoNormal">
няма да успееш!</div>
<div class="MsoNormal">
Носи си кръста</div>
<div class="MsoNormal">
с чест,</div>
<div class="MsoNormal">
приятелю, </div>
<div class="MsoNormal">
и забрави</div>
<div class="MsoNormal">
трупа </div>
<div class="MsoNormal">
и мавзолея.</div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-80251701829203761662018-06-29T17:01:00.001+03:002018-06-29T17:01:20.902+03:00Смачкан или свободен!? Ти избираш!<div class="MsoNormal">
Откакто се помня, някой тук се опитва да ме смачка. Усещането
за смачкване ме преследва цял живот. Смачкване. Душата ти е мазна салфетка,
сгъната на топка и запратена в боклука. Смачкване. Нямаш право на твои си решения!
Смачкване. Дръж се за полата на другарчето от детската градина и не
философствай! Смачкване. Влез в студения и мрачен мавзолей и се поклони на мумията
на чичко Димитров. Смачкване. Георги Бенковски няма заслуги към „Партията”.
Смачкване. Ако не слушкаш, няма да папкаш! Смачкване. Може и да имаш талант, но
не си син на правилните хора. Смачкване. „Всичко в името на човека, всичко за
благото на човека” и още един куп тъпи лозунги. Смачкване. Реалните социални
политики са вредни за вашето здраве. Смачкване. Бял хляб дават само мутрите и
мафиозите. Смачкване. Да яде бой от мутрите и мафиозите е свещено право на
всеки крепостен селянин. Смачкване. Тъпите лозунги са по-ценни от глупавите ти
думи. Смачкване. Който се цепи от колектива, колективът му го нацепва.
Смачкване. Бетонът е по-красив от смотаните дюни. Смачкване. Смокът е вредно
животно, а другарят вожд е безценен кадър. Смачкване! Смачкване! Смачкване!
Докато се побъркаш и започнеш да им вярваш. Докато се примириш и им позволиш да
превърнат душата ти в мазна салфетка. Докато се изкривиш и те хвърлят на
боклука.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Ботев, Левски и Караджата не се жертваха за висок жизнен
стандарт, джип или „Жигули”, първо, второ и десерт или сандвичи, преклонена
главица или вирнато дирниче. Те се жертваха за свободата. За да може стадото
безмълвни скотове да се превърне в общество от свободни хора. Свободни хора,
които сами ще си взимат решенията и ще си носят последствията от тях. Свободни
хора, които няма да слушкат, а ще изкарват хляб и за другите. Свободни хора,
които без пионерско поръчение ще си изградят усетите за красиво и полезно.
Свободни хора, които няма да се страхуват от мутрите и мафиозите, а ще ги
пращат там, където им е мястото – в дранголника. Свободни хора, които ще сринат
подземията и мавзолеите, за да дадат шанс на Светлината.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
От много години насам се опитват да ни смачкат. Ще им
позволим ли да доведат пъкленото си дело докрай!? Или най-сетне ще проумеем
какво искаха да ни кажат Ботев, Левски и Караджата... </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-55389658766633572102018-04-25T16:33:00.004+03:002018-04-25T16:33:51.224+03:00Родопският Париж<br />
<div class="MsoNormal">
Моят старец все така викаше:</div>
<div class="MsoNormal">
- Аз от село Загражден стигнах до София. Ти трябва да стигнеш
до Париж.</div>
<div class="MsoNormal">
Какво имаше предвид човекът и до днес не разбрах. Камо ли
пък тогава, когато всички пороци на земята се бяха събрали на угощение в
скромната ми същност и закусваха боровинков мармалад. В общо взето празната ми
куфалница имаше място само за тия три неща - да заситя сексуалната си стървотия
с някое илюстровано списание с голи мацки, да се натаралянкам като конгоанска
маймуна и да се направя на по-голям мъжкар от Крали Марко, да пропилея на
сварка и зарове някои от малкото левчета, които нашите изкарваха. По парижката
тема бях категоричен:</div>
<div class="MsoNormal">
- Какъв Париж бе, шефе!? Аз клошар ще ставам.</div>
<div class="MsoNormal">
Татко само се усмихваше:</div>
<div class="MsoNormal">
- Че ти много евтино ще ми излезеш. Купувам ти два кашона,
като станеш пълнолетен, и няма да те мисля.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Тая работа с кашоните, разбира се, не стана. Отиде ми на
кино голямата мечта! Но до Париж стигнах. Вярно – до Родопския, но той хем е
по-хубав от френския, хем е само на три километра от Венеция. Вярно –
Родопската, но тя хем е по-хубава от италианската, хем е само на три километра
от Париж. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Когато влязох за пръв път в Момчиловци, веднага се светнах,
че Айнщайн е прав – времето и пространството са относителни. В сравнение с тоя
Вавилон, който маса години населявам, тук времето е по-бавно, а пространството
е по-широко. Затова и хората са доста по-бавни, но и несравнимо по-широки. В
Софийското равно поле цял живот се чудя на вавилонските случайности, които
водят ума и пътя на все по-затъпяващото народонаселение, в Горно Дерекьой ме
впечатлиха човешките закономерности, с които местните хора живеят. Подслушах
разговор за забравената думичка „отговорност”, видях деца, играещи на криеница,
запознах се със стар майстор-дърворезбар, който учи на занаят младите, срещнах
много истински усмивки, разбрах, че когато имаш насреща хора, разчитащи на
честта и доверието, войните са излишни. За природата пък изобщо няма да
раздувам! Иди, гльодай и дишай!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Събуждам се рано в Момчиловци. Дишам. Това, което дишам, е
свежо, висококачествено, казано по купешки. Слизам в механата на къщата за гости.
Вземам си кафе. Гълтам го за една минута, барабар с първата цигара за деня. Очите
на човека зад бара говорят: „Абе, пийни си кафето спокойно!”. Откъде да знае
той, жителят на този оазис на човечността и спокойствието, че това е моят
всекидневен боен ритуал, предшестващ безсмислените вавилонски битки, които от
години водя!? Откъде!? Безсмислени битки за безсмислено превъзходство, в които
остарях и побелях. Откъде да знае човекът за безумния свят на недоверието и
глупавото себедоказване, на порочността и наглостта, на алчността и насилието!?
Откъде!? Може, разбира се, да е гледал по телевизията, може и тук да са идвали някои
от ония недобронамерени идиоти, които заради личния си кеф съсипаха България.
Може. Но в неговото неизказано на глас „Абе, пийни си кафето спокойно” имаше такава
огромна мъдрост, каквато никога не съм срещал по пътя си. Абе, пийни си кафето
спокойно, къде си се разбързал, човече, като подгонено с камъни бясно куче.
Пийни си кафето спокойно – време и пространство има за всички. Пийни си кафето
спокойно и поразсъждавай малко за човешките закономерности. Пийни си кафето
спокойно и престани да разчиташ на вавилонски случайности...</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Тръгвам си. Хич не ми се тръгваше от Париж, ама си тръгвам.
Някъде във влака се сетих за кашоните и моя старец, който все ми викаше – „Аз
от село Загражден стигнах до София. Ти трябва да стигнеш до Париж”. И май за
пръв път вдянах какво е искал да ми каже човекът. Макар че в оня Париж,
френския, една купчина старо желязо имат и само се фукат с нея, а в нашия,
Родопския, къде-къде повече неща има да се видят и да се усетят. Пък е и на
точно три километра от Венеция. </div>
<div class="MsoNormal">
<span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-55294567409661156262018-02-25T17:08:00.005+02:002018-02-25T17:08:53.378+02:00Добрият собственик Гинка<br />
<div class="MsoNormal">
„Държавата е лош собственик” – с тая мантра вече 29 години
мафията лъже данъкоплатеца в България и прибира парите му.</div>
<div class="MsoNormal">
„Държавата е лош собственик” – а Пеевски, мутрата Х,
олигархът У и Гинка са „добрите” собственици, които пълнят домовете на
нашенците с мед и масло!</div>
<div class="MsoNormal">
„Държавата е лош собственик” – Чешката държава с ЧЕЗ и
Руската държава с „Лукойл” се грижат отлично за вашето благосъстояние! </div>
<div class="MsoNormal">
Вече не се учудвам на наглостта на мафиотите, по-скоро съм
потресен от невежеството на хората, които се връзват на номерата им. Национализацията
на това или онова предприятие по никакъв начин не може да се отрази на
демократичния процес. Даже напротив – принципал на държавните структури е
Министерският съвет. Той се избира от Народното събрание, а Народното събрание
от гласоподавателите. Тоест на всеки четири години при лошо управление на
дадено предприятие Правителството, избрано с гласовете на българските граждани,
е в правото си да смени управителя му. Лесна и проста процедура. Не така обаче
стоят нещата с Гинка и Гинките – при тях няма четиригодишен мандат и могат да
си дерибействат колкото си искат или докогато им позволят баш мафиозите на
Републиката.</div>
<div class="MsoNormal">
Национализацията не е непременно нещо лошо. В цяла Англия, в
цяла Франция ключовите отрасли и най-вече енергетиката по дефиниция са в преобладаващо
държавни ръце. По време на кризата от 2008 - 2009, напук на родните
неолиберасти, в Обединеното кралство даже национализираха банки – било то като
временна или постоянна мярка. Пазарът е динамично понятие и държавата като
играч е в правото си да се намеси в зависимост от конюнктурата. В добри години
ще приватизира и ще пълни хазната си със свежи мангизи, в лоши ще национализира
и ще спасява от глад данъкоплатците си. Какво по-просто от това!? Да де, ама
къде отиват интересите на мафията тогаз!? Гинка на сухо ли да я държим!? Щото
покрай Гинка и другите Гинки Цецо печели изборите...</div>
<div class="MsoNormal">
Няма нищо по-логично от това в сегашната ситуация държавата
ни да бръкне в бюджета си и да извади едни 320 милиона евро за активите на ЧЕЗ.
Половин България е пропищяла от тези иначе мили чехчета, а и сумата не е кой
знае колко голяма, щом за полицията, ей тъй от джобни, веднага се найдоха едни
100 милиончета. Компанията може съвсем спокойно да се национализира, да се
оздрави, че даже и после в някакъв по-сгоден момент отново да се предложи за
приватизация. „Ами дайте да национализираме и „Лукойл тогава” – опонира ми
разгневен Боко навръх заснежения 25 февруари 2018 година.</div>
<div class="MsoNormal">
- Ами хайде де, Боци, откога чакам! Не е прилично 15
процента от БВП на България да отиват в Руската федерация при приятеля ти
Путин! – отвръщам му аз с ясната мисъл, че, ако се наложи, бих купил хляб със
собствени средства и на 50 гладни руснаци. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></div>
<br />Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-36659952036446693612018-02-22T12:09:00.000+02:002018-02-22T12:09:13.357+02:00Защо пък не!?<div class="MsoNormal">
Половин България не може да се примири с Деветоюнския
преврат и Септемврийското въстание от 1923, с репресиите от 1925, отнели живота
на интелектуалци като Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, с жертвите по
време на антинацистката съпротива 1941 – 1944. Другата половина пък не престава
да натяква за атентата в църквата „Света Неделя”, за жертвите на Народния съд и
концлагерите.</div>
<div class="MsoNormal">
Погледнато исторически – и двете полукълба на една и същата
сфера са в сериозна грешка. Те се опитват да вкарат събития, заключени по време
и между двете световни касапници, в дневния ред на хора, които за щастие повече
от 70 години не са и помирисвали война, а и представят фактите така, сякаш
родината ни не е част от глобалното човечество, а някакъв самотен оазис в
пустинята Сахара, до който имат достъп само добре натъпканите със стока
кервани. Не България, целият свят от началото на Първата световна до края на
Втората световна война е полудял и иска да приключи със себе си, а ние просто
не правим изключение.</div>
<div class="MsoNormal">
Погледнато чисто човешки обаче и комунистите, и антикомунистите
са прави, макар че първите държат на източното полукълбо на Луната, вторите на
западното, без да се усетят, че неизбежният спътник на Земята си е един и същ,
независимо дали го виждаш нащърбен или при пълнолуние. Всъщност иде реч за
естествената реакция срещу насилието, която е непоклатима частица от генома на
нашия древен, мъдър и цивилизован народ. В България пролятата кръв не опиянява
и не става повод за гръмки тържества на виртуални победи, напротив – тя събужда
съчувствие, съжаление, дори срам пред Бога от стореното безумие и... В крайна
сметка – това е прекрасно, нали!?</div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Ами щом е прекрасно, хайде най-сетне да излезем от политическия
контекст на историческите събития, да си стиснем ръцете, да направим общ мемориал
на загиналите, подобен на „Долината на падналите” в Испания, и пред паметта на
жертвите да си обещаем никога повече да не се преследваме и убиваме заради
различните си убеждения! Божо Димитров може да не е най-големият гений в
Слънчевата система, ама в случая предлага нещо разумно, което, ако се
осъществи, най-после ще донесе първия пролетен ден демокрация по изстрадалите
ни земи.</div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-50470804758790001282018-02-21T18:36:00.000+02:002018-02-21T18:36:27.607+02:00Европа е вляво, г-да десни!<div class="MsoNormal">
Никога няма да се примиря с приравняването на комунизма с
нацизма. Не, защото самият аз съм левичар, а просто защото това не е вярно.</div>
<div class="MsoNormal">
Ако комунизмът и нацизмът бяха едно и също, Брад Пит и
Христо Стоичков щяха да бъдат близнаци.</div>
<div class="MsoNormal">
Дори най-големият капиталист в миг на разнежване ще признае,
че комунизмът не е лоша идея. По-скоро ще намекне, че е неосъществим, утопия,
химера или нещо подобно. Карл Маркс не е убил и муха през живота си. Отделна
тема е, че трудовете му попаднаха в ръцете на хора, които изобщо не умееха да
четат. Комунизмът ще победи в най-силно развитата индустриално страна. Тоест в
Съединените щати след някоя друга година, век или хилядолетие. Няма начин да
покори сияйните висоти в България точно на 9 септември 1944 година, когато в
милата ни татковина 85 процента от населението живее по села и паланки, или на
21 февруари 2018 година, когато същите тия 85 процента продължават да селяндурстват
в градовете ни. А и защо трябва да говорим за окончателна победа, веднъж и
завинаги, след като тъй или иначе в цяла цивилизована Европа има и 8-часов
работен ден, и права на жените, и максимално достъпно здравеопазване, и масово
образование, и социални политики за хората със специфични възможности, и
лозунги за солидарност, и все неща, за които са се борили и Клара Цеткин, и
Роза Люксембург. Неща, постигнати еволюционно. Неща, постигнати с труд и
упоритост. Неща, които липсват както в дясна България, така и в Русия на Путин.
Напротив у нас и на север от нас удобно се настаниха мафията, олигархията,
ултранационализмът, фетишизирането на капитала и омразата. Европа е вляво, г-да
десни, вдясно е Владимир Владимирович! А и е крайно време да престанем да бъркаме
държавния монополен капитализъм (по същество националсоциализъм) на товариш
Сталин с комунизма...</div>
<div class="MsoNormal">
Омразата, господа десни! Омразата!!! Омразата, глупако!!!!! Това
е основната разлика между комунизма и нацизма! В комунизма няма омраза,
нацизмът е изграден върху омраза!
Комунизмът е интернационализъм, г-да десни, нацизмът дори не е и национализъм,
защото в идеологията на Хитлер обичта към родината е на втори план, на първо
място е желанието за саморазправа с другите народи, най-вече с евреите и славяните.
Комунизмът е безкласово общество, г-да десни, в което както трудът на
чистачката в зоопарка, така и трудът на космонавта са на почит и уважение, в
което както чистачката в зоопарка, така и космонавтът са равни пред закона. Е,
г-да десни, признавам – на тоя етап това действително е утопия и не работи. Но
не е невъзможно, ако се замислите... Нацизмът е строго йерархично общество (по
това ще разберете колко много си приличат Хитлер и Сталин), в което
привилегированите класи са в пъти по-брутални от войниците на Тамерлан в
битката при Ангора (може би заради комплекс за малоценност от липсата на
аристократично потекло). </div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Колкото и да изброявам, г-да десни (то вие сте и толкоз
десни де), знам, че няма да ви убедя! Ама ей го на, обичам да си троша
клавиатурата. Всъщност, г-да десни, абе вие антисемити ли сте!? Май, май... </div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-54704450448130402212018-02-20T19:44:00.001+02:002018-02-20T19:44:32.030+02:00Соросоидно<div class="MsoNormal">
Когато имаше кислород на Венера, местните си живееха доволно
и щастливо. По цял ден мяткаха мръвки на скарите, наливаха се с пиво и не
мислеха за утре. Само зеленият мафиот - самоуверен, самотен и самовлюбен веган,
не се спираше да дудне:</div>
<div class="MsoNormal">
- Абе, идиоти с идиоти, сечете дърветата за глупавите си
барбекюта и изобщо не се усещате каква простотия правите! Хем разкатавате
фамилията на единствения източник на кислород, хем пълните атмосферата с
въглероден диоксид! Горката стара Венера скоро ще стане съвсем необитаема!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
От майор Витанов от 6-то венерско районно можеш да избягаш,
ама от парниковия ефект – не. На Венера започна да става толкова непоносимо
топло, че местните се телепортираха на следващата поред планета в Слънчевата
система и станаха земляни. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Тъй като на Земята беше по-студено, противниците на Сорос и
всичко зелено започнаха да използват горките дръвчета и за отопление. Кеф –
лете на барбекюто, зиме пред камината. Земляните-венеряни все така си живееха
доволно и щастливо. А зеленият мафиот се подсмихваше под намацаните си със
спаначено пюре мустачки. Той знаеше, че на Марс е прекалено студено, за да
виреят дървета. </div>
<br />
<div class="MsoNormal">
</div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-44732109920600249802018-02-12T10:52:00.000+02:002018-02-12T10:52:42.895+02:00Защо не станах космонавт<div class="MsoNormal">
Още се напишквах в гащите, когато започнах да гоня топката
на големите батковци. Стоях съсредоточен зад едната врата на игрището,
наблюдавах внимателно мача и щом коженото кълбо (тогава гумено от 6 лева и 10
стотинки) излизаше отвън, се втурвах след него. После с ръка или шут го връщах
на терена. Не, това не беше детинското ми забавление. Беше моята работа, която
вършех прецизно и с удоволствие. Исках да бъда и бях сред най-добрите в
занаята.</div>
<div class="MsoNormal">
Нашите, разбира се, не бяха съгласни с тази ми трудова
реализация и ме пратиха на училище – белким придобия други умения, с които да
си вадя хляба.</div>
<div class="MsoNormal">
В даскало ми беше тъпо – до едно време ни учеха да щурмуваме
сияйните висини, а после, като се смени времето, с още по-глупаво упорство
започнаха да ни учат да преследваме всесилните пари. На всичкото отгоре и в
щурмуването, и в преследването трябваше да бъдем някакви неясни, но
праволинейни свръхгерои, които помитат всичко по пътя си, за да постигнат
натрапените им от други цели.</div>
<div class="MsoNormal">
Тъй като имам страх от височините и алергия към парите,
съвсем естествено не ме свърташе много-много в училище. Очаквах с нетърпение
мачовете на големите батковци, продължавах да гоня топката, а и получих
повишение – отначало ме викнаха да вардя на вратата, а после ме пуснаха и
напред. </div>
<div class="MsoNormal">
Професионален футболист обаче не станах. Честно казано, не
ме биваше в тичането, а и се оказа, че в оня футбол, който го дават по
телевизията, също изискват щурмуване на сияйни висини и преследване на всесилни
пари. А и нямах такива амбиции – на мен ми стигаше да връщам топката на
големите батковци, да бъда част от техния мач, да се връщам уморен и щастлив
вкъщи, да гледам анимационното филмче за Дон Кихот и да чета книжката за
Карлсон от покрива. За ужас на близките ми горе-долу с тия умения и познания
завърших и университета.</div>
<div class="MsoNormal">
Футбол, Дон Кихот, Карлсон – до ден днешен не мога да си
представя, че е възможно да има и други неща във Вселената. Нормалните хора се
нащурмуваха и напреследваха, а аз не мръднах от Царя на спорта, Рицаря на
печалния образ и малкия безобразник с перка на гърба. По повода не постигнах
кой знае колко, да не кажа нищо. В един момент даже се бях отчаял. Мислех се за
пълен неудачник. Усети ме тогава моят приятел от Русия – страхотният майстор на
палиндрома Игор Бистров, усети ме човекът, светла му памет, и ми рече: „Петър,
в 21-ви век Дон Кихот може би е несъстоятелен, но давай ние с тебе да си вършим
нашата малка работа, нашето малко дело, пък...”.</div>
<span style="font-size: 12pt;">Вчера отново гоних топката на големите батковци. Дон Кихот също продължи
битката си с вятърните мелници. А Карлсон от покрива хвърчеше усмихнат над нас
и крещеше своето знаменито „Спокойствие и само спокойствие! Хой, хой!”. </span>Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-42709495069155886252018-02-05T12:16:00.000+02:002018-02-05T12:16:35.523+02:00Имало едно време в България<div class="MsoNormal">
Имало ли е фашизъм в България? Всичко Мара втасала, а тоя
фундаментален въпрос не престава да мъчи иначе будните родни умове. Отговорите
са според зависи – кой, къде и колко плаща, а истината седи свряна в ъгълчето и
бърше горчивите си сълзи.</div>
<div class="MsoNormal">
Едно обаче е сигурно – „фашио” (от италиански - сноп слама)
не е българска дума и символизира поставянето на държавата над личността, а
това от своя страна никога не е било съвместимо с демократичните представи на
нашия, по-скоро индивидуалистично настроен народ. Друга тема е, че въпреки
брака на цар Борис ІІІ с Джована Савойска макаронджиите съвсем не са били
водещият фактор в родната политическа действителност в периода до и по време на
Втората световна война. Такъв фактор са немците и при тях няма фашизъм, а
нацизъм. Горе-долу го докарахме до под кривата круша поне на ниво термини, ама
въпросът си остава, макар и леко видоизменен – имало ли е нацизъм в България и
защо? И този път отговорът е елементарен – да, имало е нацизъм, защото е имало
многохилядна немска войска тук и който си мисли, че тя не е оказвала натиск
върху вътрешната политика на държавата ни е по-наивен от очакващ 19-а титла фен
на „Ливърпул”. Под хитлеристки диктат са приети и Законът за защита на
държавата, и Законът за защита на нацията, които са фундамент на нацистката
идеология. Но... Великото българско „но”, което толкова пъти ни е измъквало от
безнадеждни ситуации – тези очевидно чужди на нашенската философия закони са
прекрасно финтирани от още по-прекрасния ни народ и евреите ни са спасени. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Имало ли е болшевизъм в България? Отново се хващам за
термина, защото комунизъм произлиза от латинското „комунис” (общ, обществен) и
си мирише на Западна Европа, а болшевизмът си има собствена, до болка позната
ни източна миризма. Ама хайде да не си обсъждаме миризмите, ами направо по
същество – да, имаше болшевизъм в България и още го има. Имаше ограбване на
частна собственост, имаше репресии, имаше лагери, имаше потискане на личността
(ха, какво съвпадение с по-горните учения) за сметка на свръхдържавата. Но, тъй
като и болшевизмът очевидно не беше българско учение, ние намерихме начин да го
финтираме лекичко по крилото. По случая имахме прилични жилища, а не комуналки,
сносна храна, а не варени кокали, швепс и кока кола, а не квас.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Накрая да взема и аз да задам едно питане (белким мине за
по-умно) – щеше ли да има нацизъм в България, ако тук не беше немската армия, и
щеше ли да има болшевизъм, ако малко по-късно в милото ни отечество не се
настани Съветската!? Ами очевидно не – тия идеологии са напълно противни на
българския здрав разум. Те са насила привнесени отвън философии, нямат корен по
нашите планини зелени и рано или късно биват издухани от ветровете на Балкана. И
обратното - имаме си наши мирогледи - читави, човешки, които вече хилядолетия
не се пречупват от историческите бури. Хайде малко повечко да разчитаме на тях,
за да не ни се налага след време да търсим отговор на поредния глупав въпрос –
„Имало ли е демокрация в България?”. </div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-15551147869421343602017-12-01T10:37:00.000+02:002017-12-01T11:56:13.226+02:00Ум царува, ум гладува<div class="MsoNormal">
Имам двама приятели – Иванчо и Миленчо. От български майки
родени, работни, почтени, умни, начетени.</div>
<div class="MsoNormal">
Иванчо е антикомунист. Беси комунистите по стълбовете.
Миленчо е комунист. Коли антикомунистите в шумата. Бесят и колят, колят и
бесят, ама само на думи. Такова си е то, нашенското „бесене и колене”.</div>
<div class="MsoNormal">
Намислил съм, значи, да ги запозная Иванчо и Миленчо. Да ги
събера на една маса, тъй да се каже, с вино и блага сливовица да ги почерпя. И
пиво, естествено – и двамата са рокаджии, без сок от хмел няма да мине. Ще ги
събера, разбираш ли, и като му пийнат, ще се изтъпаня пред двамцата. Ще се
изтъпаня пред двамцата и с глас картофен панчарски тъй ще им река:</div>
<div class="MsoNormal">
- Абе, братлета, добре ли ще е да има съдебна реформа, та в
България най-сетне на власт да дойде Законът, а не мафията!?</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ще е! – знам ги аз, тъй ще кажат.</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ли ще е болниците да лекуват, а даскалата да учат!?</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ще е!</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ли ще е да се събуди предприемчивостта у нашенеца,
та да има повече хляб!?</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ще е!</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ли ще е да ударим едно рамо на тия хора, които не
могат да се справят сами!?</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ще е!</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ли ще е да защитим бачкаторите, та да имат повече
кинти в джобчетата!?</div>
<div class="MsoNormal">
- Добре ще е!</div>
<div class="MsoNormal">
- Ами като ще е добре, налягайте си парцалките и да
действаме! Тя, тая работа, с „бесене” и „колене” във виртуалното пространство
не става! Става със сговаряне. Колкото файда Иванчо е видял от антикомунистите,
толкова Миленчо от комунистите!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
След последния драматичен монолог в стил Шекспир на пет
литра тъмно пиво най-вероятно Иванчо и Миленчо ще направят набързо една
безпринципна коалиция и още по-набързо ще ми хвърлят десетина гори бой. Но
националното обединение е като да се събереш с хубава жена – колкото и бой да
изядеш, все ще е малко и все ще си заслужава.</div>
<div class="MsoNormal">
Навремето бай Петко Каравелов излиза от „Черната джамия” –
дранголника в центъра на София. Пратен е там не от някой комунист или
антикомунист, а от брата си либерал Стефан Стамболов. Това им е хубавото на
либералите, че като им стъпиш накриво, не те колят и бесят, ами те пращат в
панделата. Е, понякога и разстрелват, но в случая не е така. Та излиза бай
Петко и го среща някакъв западен журналист. Среща го и го пита:</div>
<div class="MsoNormal">
- Упражниха ли върху вас насилие!?</div>
<div class="MsoNormal">
Каравелов отговаря:</div>
<div class="MsoNormal">
- А, господине, да си имаме уважението! В свободна България
това е невъзможно!</div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Велико, а!? Ами като е велико, хайде стига с тия глупави
разделения! Дайте да се помирим, да си простим, да престанем да гледаме с телешки възторг навън,
да запретнем ръкави и сами да си оправим нашенските си, българските работи! Че
то, каквато е в момента тя - лудите си лудуват, а ние патки пасем. </div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-25105603216436885832017-09-22T12:42:00.000+03:002017-09-22T12:42:24.957+03:0022 септември <div class="MsoNormal">
Денят на независимостта е прекрасен повод да си кажем някои
неприятни неща. Празникът задължава.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Големият проблем на Мизия, Тракия и Македония е, че от
хубав, добър, порядъчен ХРИСТИЯНСКИ български народ се превърнахме или ни
превърнаха (все тая) в невярващо стадо от завършени егоисти. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Чия е вината? Глупав въпрос, който няма да доведе до
измъкване от тресавището.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
А тя, рецептата за благоденствието, е много проста. Прошката
е универсален вселенски механизъм, който изчиства прегрешенията на миналото,
изгражда положителен път в настоящето и дава надежда за бъдещето. Прошката
обаче върви хваната под ръчичка с Покаянието...</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
10 ноември 1989 година или някъде там. </div>
<div class="MsoNormal">
Комунистите:</div>
<div class="MsoNormal">
- Покайваме се за съгрешенията си! Простете ни!</div>
<div class="MsoNormal">
Всички останали:</div>
<div class="MsoNormal">
- Прощаваме ви! Повече не правете така! Свестните неща –
дайте заедно да ги запазим, глупостите – дайте заедно да поправим! </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Несбъдната утопия. 22 септември 2017 година. На власт в
България е мафията, а хубавият, добър, порядъчен български народ си е все така
невярващо стадо от завършени егоисти. Пропуснах ХРИСТИЯНСКИ пред български,
забелязахте ли!?</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Покайвам се, че ви развалих настроението в Деня на
независимостта! Простете ми! Честит празник, съотечественици!</div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-84658937374014153832017-08-09T23:22:00.003+03:002017-08-09T23:22:40.480+03:00Война<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Ад и рай,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
когато падне</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
пелена</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
от пареща</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
мъгла.</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
<br style="box-sizing: border-box;" /></div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Грешен свят,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
сгрешен отдавна.</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Да, отдавна,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
но кога!?</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
<br /></div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Ден и нощ</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
вървят</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
потайно,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
без посока,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
без следа.</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
<br /></div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Вой и лай,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
навеки</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
заедно,</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
гонят се.</div>
<div style="background-color: white; box-sizing: border-box; color: #181818; font-family: "Times New Roman", Times; font-size: 17px; word-wrap: break-word;">
Война!</div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-20632841973586938992017-07-05T09:08:00.000+03:002017-07-05T09:11:34.261+03:00Петоъгълна шесторъбщина<div class="MsoNormal">
Без въображение, естетическо чувство и познание тая работа
не става. Идеята за паметник, посветен на 1300 години България, беше добра, но
изпълнението – кофти. Авторът навремето очевидно е искал да изобрази по някакъв
начин безкрайността, но се беше получил грандиозен петоъгълен шесторъб.</div>
<div class="MsoNormal">
Изобщо представите на комунистите, комсомолците и пионерите
за безкрайността по странно стечение на обстоятелствата закономерно се
изразяват чрез грандиозни петоъгълни шесторъбове.</div>
<div class="MsoNormal">
А тя, безкрайността, не търси особена грандиозност,
петоъгълни шесторъбове – хептен.</div>
<div class="MsoNormal">
Зографът Захарий я въплъщава в кръг. Най-обикновена
математическа окръжност с неособено голям диаметър! Разходете се до
Преображенския манастир или до Троянския, погледнете и хайде после отново да си
поговорим за петоъгълните шесторъбове. Освен въображение, естетическо чувство и
познание тая работа иска и майсторлък. Неслучайно тая година татковината ни чукна 1336 лазарника!</div>
<span style="font-size: 12pt;">От дума на дума дойде дума и за едни самолети. Като го емнаха Румен
Радев за „Грипен”-ите, та вече шеста неделя. То Цуци, то Боци, то „демократи”,
то протестъри, то все отбор юнаци-разбирачи, които не слизат от изтребителите
си. Да имаха акъл, щяха да видят, че шведското возило е хем ново, хем добро,
хем политически неутрално. И вълкът сит, и агнето цяло, и овчарят спокойно може
да си дрънне няколко сливовици с шопска салата, а чехите и унгарците определено
не са по-прости от нас! Да имаха, ама нямат! Цялата стратегия на комунистите,
комсомолците и пионерите (и по това винаги ще ги разпознавате) е да се целуват
с актуалния „Голям брат”. Целуват се, за да се облажат. Те да се облажат, да не
помислите, че народът! 45 години се целуваха със Съветския съюз, като им спряха
кранчето оттам, побързаха да се цунат с Щатите, а напоследък и към Китайската
народна република мяткат влажни погледи. Големи „любовници” се извъдиха и
муцунките им все едни такива мазни, блажни! Преди на 7 ноември се кланяха, днес
на 4 юни, утре и на 1 октомври ще лазят, ако другарят Си Дзинпин им хвърли по
някой лев. Въображение, естетическо чувство, познание!? Ха, смешки! Да живеят
ситите петоъгълни шесторъбове и ненаситната петоъгълна шесторъбщина!</span>Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-68818467469134314642017-06-08T12:29:00.001+03:002017-06-08T12:29:34.335+03:00Другият<div class="MsoNormal">
Колко хубаво би било, ако имаше повече кротост и смирение в
човешките взаимоотношения!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Не, ние не унищожаваме себе си. Поне не директно. Унищожаваме
другия. По-лесно е някак си. Унищожаваме го с претенциите си да бъде като нас.
А той е различен. Унищожаваме го понякога с мълчанието си. А той може би има
нуждата някой да му говори. Унищожаваме го винаги с нелепото си желание да го
направим част от объркания и хаотичен свят на собственото ни егоистично „Аз”. А
е възможно неговият вътрешен мир да е и по-подреден, и по-хармоничен от нашия.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Другият не иска да бъде наставляван и поучаван. Другият не
иска да му размахваш назидателно пръст или юмруци, когато сгреши. Другият не
иска да го обвиняваш и да му се налагаш. Другият иска да бъде разбран и
простен.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Губим килограми време да се самоанализираме,
самозадоволяваме и самосъжаляваме. Другият е там, самотен, затворен в своята
малка стаичка и мечтае за нашите пет добри думички.</div>
<div class="MsoNormal">
Трошим хиляди средства за безсмислени вещи и скъпи играчки,
които после ще обират прахта по таваните.</div>
<div class="MsoNormal">
Другият е гладен, надява се на два кинта и двайсет за парче
хляб и топла чорба.</div>
<div class="MsoNormal">
Изхвърляме тонове боклуци и мърсим природата. Убиваме я.
Всекидневно.</div>
<div class="MsoNormal">
Другият казва: „Ела сред природата да подишаме въздух и да
се заредим с красота!”. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Никакви утопии и никакви идеални общества няма да превърнат
планетата Земя в рай! Но може да стане по-добре – когато разберем, че другият
съществува. Той е тук с ококорени черни или сини очи, със смачкано яке или
кадифени панталони, с шапка-идиотка или старомодно бомбе. Той е тук някъде - на
улицата, на стадиона, в селото, в града, на поляната, в киното, в трамвая. Той
е тук винаги и очаква твоята протегната ръка, твоята усмивка и твоето кротко и
смирено „Добър ден!”. </div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-60152564521513931312017-05-25T15:05:00.000+03:002017-05-25T15:16:34.300+03:00Разни такива нещица<div class="MsoNormal">
Преди няколко дни българинът Атанас Скатов отново покори
Еверест. Родните медии отразиха това достойно постижение все едно нашенецът
беше отишъл до Мальовица за боровинки. Ясно – добрата новина не е новина,
трябва да има яко нещастие, ужас и омраза, за да се плаши народът и да не вдига
глава към острата сабя на батя си Боци. Но друго някак си ме гложди повече –
ами да, в съвременния материалистичен и технологичен свят изкачванията на
Еверест действително станаха по-лесни и евтини от разходка в Борисовата
градина. И не само те. Човешкото същество дотолкова наблегна на развитието си
като материална единица, че наистина прекалено много неща вече изглеждат лесни
и евтини. Да обиколиш земното кълбо за 1 ден – никакъв проблем! Намери евтините
авиокомпании, направи си план, отдели малко кинти (дори и българска заплата би
била достатъчна) и обикаляй. Да вдигнеш 300 кила от лежанка – никакъв проблем!
Открий подходящите стимуланти, зоби яко, тренирай и накрая ще ги вдигнеш. Да
пробягаш 100 метра под 9 секунди – е, това вече е детинска игра, само трябва да
финтираш допинг ченгетата. Да скачаш с бънджи или парашут, да се возиш на яхта,
да се разкрасиш или подмладиш – ама за какво изобщо иде реч, вади кинтите и го
прави! Животът е толкова прекрасен, всичко е толкова евтино и достъпно, всичко
е толкова постижимо, че от цялата тази хубост и красота хората се чувстват...
самотни и отчаяни! Хахаха, парадоксът на новото време – имаш всичко, а ти се ще
да нямаш нищо! </div>
<div class="MsoNormal">
Преди време питах моя близка каква е разликата между този и
онзи мобилен телефон, при положение че все са мобилни телефони. Разликата била
в екстрите. С единия можело да си снимаш гъза и да го пуснеш в сурат-тефтеря, а
с другия можело да си снимаш сурат-тефтеря и да си го споделиш на гъза. Без
излишни думи, а то в случая всички думи ще са излишни – важното е споделяне да
има, за да бягаме от самотата. Но тя, темата за отчуждението на едноизмерния
хомо консуменс, е толкова добре развита от чичко Маркузе, че едва ли си струва
точно аз да философствам над нея. Намерете си книжките и ги четете –
информацията се яде винаги в суров вид, претоплянето или тълкуването влияят зле
на вашите мозъчни функции!</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Задълбаването единствено и само в материята и опитът
материята да бъде обяснена единствено и само чрез материята не само че не
правят никого на тази злощастна планета щастлив, но и са глупави. То вероятно и
динозаврите са се чувствали всесилни (а те материя даже в излишък са имали),
докато някаква елементарна промяна в климатичните условия не ги и е превърнала
в шепа кокали. Добре е, докато търсим най-малката микрочастица материя, която
уж трябвало да споява всички частици във Вселената, да се замислим, че може би
такава няма. Че материята се крепи от дух - както в пространството на
микрочастиците, така и в реалността на галактиките. Че всички взаимодействия,
чрез които работи Вселената, са взаимодействия на привличане. Че всеки
динозавър сам по себе си, колкото и да е бил материално силен, сега не е нищо
повече от експонат в музей. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Спорихме с мой руски приятел какво е човекът - венец на
творението или грешка на природата? Нито той, нито аз, нито един куп други хора
дадохме смислен отговор. По-скоро у мен се завъртя такава идея, че съвременното
човешко същество е нещо заблудено, което е сбъркало пътя си, но има своя шанс
да го намери отново. Ако продължи по сокаците на животинското си
усъвършенстване – то ще последва съдбата на динозаврите. Ако тръгне по дългия и
труден път на духовното си съзряване – то вероятно ще постигне щастие и в
материята. Не бива да забравяме - на Земята освен Хитлер е живял и Моцарт. </div>
<br />
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-83010868420139399742017-05-15T16:39:00.001+03:002017-05-15T16:39:29.015+03:00In Rock<div class="MsoNormal">
Тая работа с плановете никога не е била по мен. Мисля едно,
върша второ, а накрая излиза пето, седмо и единадесето.</div>
<div class="MsoNormal">
Планът ми за вчера едва ли е стигал по-далече от игрището и
лекото футболче за тонус и добро настроение. Благодарение на моите прекрасни
приятели от терена отидох на концерта на „Пърпъл”. Нерде Горна Диканя, нерде
Долно Нанагорнище! С тая разлика, че тонусът и доброто настроение не само че не
пострадаха, но и хвръкнаха със сума ти децибели в правилната посока. Логично
обяснение!? Нямам. В такива моменти разсъжденията ми приключват с класическото
„Ами то така се получи”.</div>
<div class="MsoNormal">
Защо обичам рока!? Навярно това е моят ритъм или нещо
такова. Но всъщност не знам – просто така се получи.</div>
<div class="MsoNormal">
Защо съм левскар!? Тоя избор съм го направил в толкова
несъзнателна възраст, че едва ли имам и смътни спомени. Не знам. Така се
получи.</div>
<div class="MsoNormal">
Виж, за „Ливърпул” и „Флойд” мога да обясня. Има песен на
„Флойд”, в която е вплетен химнът на „Ливърпул”. Ама дали заради песента съм
фен на отбора, или заради отбора съм фен на песента – не знам. Така се получи.</div>
<div class="MsoNormal">
Често пъти ме упрекват, че съм едновременно социалист и
демократ. Как да им отговоря!? Примерно социалист съм (ама така, както аз го
разбирам, а не както се опитваха да ме накарат да го разбера), защото гледката
на бедни, гладни, болни и бездомни хора ме потиска. Иска ми се да те получат
помощ отнякъде. От друга страна съм демократ (ама така, както аз разбирам
демокрацията, а не както искат да ме накарат да я разбера), защото на никого не
бива да му бъде натрапван чужд избор и да му се отнема неговият собствен. Така
ги мисля нещата. Но на практика не знам. Просто така се получи. Това ми диктува
сърцето.</div>
<div class="MsoNormal">
Правил съм хиляди грехове и грешки. Защо!? Анализирал съм
ги. Повтарял съм ги. Подесетвал и похилядвал даже. И накрая в себеобясненията
си май винаги се оказвам някъде на ръба на „Ами то така се получи”.</div>
<div class="MsoNormal">
Е, понякога, просто по случайност, съм постъпвал и добре.
Ама то е, защото така се получи. И изобщо – писнало ми е да планирам, а още
повече ми е писнало да ме планират. Предпочитам моето си „Ами то така се
получи” и нека бъде рок.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Събуждам се днес. Вратът ми схванат. Гърлото прегракнало. В
главата ми рок. На душата ми леко. Чичко Гилън добре се погрижи за мен!</div>
<div class="MsoNormal">
Пия двойна доза кафе, изсмуквам няколко бързи фаса – да се
настроя за „труд и бой”, дето се вика. Отварям няколко сайта – да се
информирам, както има една дума. А там – човешки драми и трагедии,
„еврогейвизионни” неволи и други простотии. Що ли ги отварям изобщо, като знам,
че журналистиката отдавна си е отишла от тях – ако въобще някога я е имало. Във
всяка нормална страна, където хората слушат предимно рок, човешките драми и
трагедии са лично и интимно нещо, с което е направо незаконно да се спекулира.
За тупаните и чалгарите от „Пик” и „Блиц” това е човешко месо, с което засищат
канибалските си инстинкти. Във всяка нормална страна, където журналистите
слушат рок, се гони до дупка властта, която да решава проблемите на хората.
Родните чалгари и тупани гонят властта, за да я целуват по дупките и да си
решават собствените проблеми. Във всяка нормална страна един концерт, събрал
над десет хиляди души, би бил отразен поне с няколко изречения. Чалгарите и
тупаните мълчат – ни е чалга, та да я слушат, ни е тупан, та да го целуват. </div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Е, почти успях да се ядосам. То почти така се получи. Ама
добрият стар рок набързо вразуми посъбудилите ми се две мозъчни гънки – я гаси
бързо компа, я стига бачкане за днес, тъй или иначе ще си неработоспособен, я
ходи дръпни две бири с приятел и му разкажи за вчера, абе я „Смок на
дървото”... Дай си един ден и се накефи, че вчера така се получи. </div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9061412649888183332.post-51010796106906036252017-05-06T11:45:00.000+03:002017-05-06T11:45:58.906+03:00Подемос<div class="MsoNormal">
„Да променим средата, за да се подобрят хората, или да
променим хората, за да подобрим средата” – попита се датският принц Хамлет в
очакване Тръмп и Ким Чен Ун да сложат финална точка на човешката история и
убеден, че „негово височество” човекът не е нещо повече от завършен егоист и кръгъл
идиот.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Пазарната среда е функция на пазарния човек, обладан от
„величието” на пазарните принципи. А пазарните принципи не са нищо друго освен
победа на егоизма и търгашеството в човешките взаимоотношения.</div>
<div class="MsoNormal">
Пазарните принципи в образованието водят до невежество.</div>
<div class="MsoNormal">
Пазарните принципи в здравеопазването водят до страдание.</div>
<div class="MsoNormal">
Пазарните принципи в политиките към хората в неравностойно
положение водят до мизерия. </div>
<div class="MsoNormal">
Пазарните принципи в системите за сигурност водят до мафия.</div>
<div class="MsoNormal">
Пазарните принципи в обществото водят до отчуждение.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
„Да променим средата, за да се подобрят хората, или да
променим хората, за да подобрим средата” – попита се датският принц Хамлет и
прегърна Офелия.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Социализъм преди Христа няма. Дотогава пазарните принципи не
просто са даденост – те нямат и алтернатива. Хората очакват месия, който ще
промени средата с магическа пръчка, тук и сега, веднъж и завинаги. А Иисус
Христос нищо не променя. Но поради огромната си Любов ни показва как сами да
постигнем промяната. Първо в нас самите, а после и в средата. Бавно и
постепенно. И вече две хиляди години върви заедно с нас в Промяната. Въпросът е
дали ние искаме да вървим с Него...</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Социалната среда е функция на социалния човек, скромно приел
социалните принципи. А социалните принципи не са нищо друго освен победа НАД
егоизма и търгашеството в човешките взаимоотношения.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Социалните принципи в образованието са знание.</div>
<div class="MsoNormal">
Социалните принципи в здравеопазването са здраве.</div>
<div class="MsoNormal">
Социалните принципи в политиките към хората в неравностойно
положение са солидарност.</div>
<div class="MsoNormal">
Социалните принципи в системите за сигурност са сигурност.</div>
<div class="MsoNormal">
Социалните принципи в обществото са Любов.</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
„Ясно!” – каза си датският принц Хамлет, заживя щастливо с
Офелия и прати Тръмп и Ким Чен Ун на творческа визита и обучение в Пловдив.</div>
<br />
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
Петър Калиновhttp://www.blogger.com/profile/03019416018242626219noreply@blogger.com0