петък, 24 октомври 2014 г.

Огледалото на прехода




Ако преходът можеше да се огледа в огледалото, със сигурност щеше да види образа на една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.
Всъщност не са нужни подобни метафори, за да си кажем честно в очите, че това, което е днес България, определено не ни харесва. Някои с носталгия си спомнят за предходни времена, други поучително сочат модели на напреднали страни, а трети направо се запътват с еднопосочен билет за чужбина. Някои ще обвинят комунистите за настоящото ни положение, други ще размахат укорително пръст на демократите, трети просто унило ще замълчат. И колкото и да си говорим и мълчим – все тая. Днешна България е резултат на идеите на тези, които победиха в прехода, а не на тези, които загубиха. Няма нужда да си спомняме гласовете на ония малцина, които се опитваха да прокарат някакви по-различни идеи. Имаме победител и днешна България е негов образ и подобие. А отражението в огледалото на тази днешна България е една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.

Не знам дали в смутни времена за хората важат законите на естествения отбор в джунглата, но си мисля, че у нас се случи точно нещо подобно. Умните и образованите, добронамерените и възпитаните, кротките и състрадателните, динамичните и предприемчивите бяха тотално разбити от глупавите и неграмотните, злобните и арогантните, агресивните и егоистичните, закостенелите и затъпелите. И все ми се струва, че нещата в джунглата са далече по-справедливи и хармонични от тези в днешна България. Днешна България, която се оглежда в огледалото и вижда една агресивна мутра, размахваща бухалка над главата на изстрадалия народ.

А дали мутрата, ако се огледа в огледалото, ще види днешна България!? Дали ще се наслади на напомпаните си мускули и насилието, с което постига успехите си!? Дали ще се възхити на чувството си за безнаказаност!? Дали ще се опияни от факта, че неговата извратена ценностна система е победила!? Дали ще реши, че днес всичко зависи от него!? Дали… Не знам. И не ме интересува. За мен е важното ние, останалите, когато поглеждаме в огледалото, да виждаме все още себе си. Защото ако и нашето отражение започне да прилича на днешна България, то значи всичко вече е свършило.              

вторник, 21 октомври 2014 г.

Еуроатлантиците и българите




Дядо ми Любо много им се ядосваше. „Първо,” – викаше – „ми проглушиха главата с „Лили Марлен”, после дойде „Харашото”, а тоя днешен „Джони, Джони” направо не мога да го търпя! Де е Левски, де е Ботев, де е Караджата!”.
Явно и аз съм прихванал нещо от него, защото като видя мазните физиономии на сегашните еуроатлантици – ми идва да хвана една гьостерица и да им вкарам малко акъл в празните кратуни. Ясни са ми духовните ценности на тия изтънчени индивиди – злато, долари и евра. Ясни са ми и материалните им стремежи – злато, долари и евра. Не ми е ясно само как свикват с Кончита Вурст без хапчета против повръщане.
Всъщност еуроатлантиците не са някакъв нов вид животно по нашите географски ширини и дължини. Те са достойни наследници на расата на съветските хора, на почитателите на Кайзера и Фюрера, на феновете на гръцките фанариоти и негово величество падишаха. Тия юнаци за пет лева и по-тлъста мръвка в яденето винаги са били готови да продадат майка си и баща си, та какво остава за българската културна идентичност. За тях съществува само един видим свят и това е светът на привилегиите. Всичко останало е от без значение. Те просто нямат уши, за да чуят великия Паисиев упрек „О, неразумни и юроде, поради што се срамиш да се наречеш болгарин”.
Не ме е яд за друго – просто не мога да си обясня какви си тия чак толкова големи привилегии, които могат да се сравнят с огромната привилегия да си част от народ с уникална цивилизация, народ умен и разсъдлив, народ гостоприемен, кротък и добронамерен. Та може ли изобщо да се сравнява извратеността на Кончита Вурст с красотата на българските лазарки, нестинарки и розоберачки!? Може ли някакви си измислени еврогейски ценности да стоят по-високо от уникалността на нашия прочит на християнството, основан на огромната интелигентност и образованост на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на дуалистичния скептицизъм на богомилите, на съзерцателното общуване с Бога на исихастите от школата на Патриарх Евтимий, на позитивния патриотизъм на отец Паисий и Софроний Врачански, на демократизма и общочовешките послания на Ботев и Левски, на космическите учения на Петър Дънов!? Възможно ли е изобщо да се пренебрегне оригиналността, логичността и завършената система на българския език за сметка на някакъв безумен и елементарен опит за лаене на чужд език, които на практика няма нищо общо с великолепния език на Шекспир!?
За да те уважават другите, хубаво е да уважаваш самия себе си. Да знаеш кой си и откъде идваш, какви са били предците ти и какво наследство са ти оставили. Никой, никога и никъде не е уважавал покорните роби!
Англичанинът си остава англичанин и си обича своята Англия, ако щеш и чувал с мангизи да изсипеш в нозете му. Руснаците разбраха несъстоятелността на съветския човек и предпочетоха да си останат само руснаци. Толкова ли е сложно и ние да осъзнаем, че в това да си българин не само че няма нищо срамно, но е и достойно за уважение. Хлябът и виното няма да ни избягат, докато стоим на нашата благословена земя! Нека залитането по привилегиите да си остане привилегия само за еуроатлантиците. То не е лесно да изкарваш пари с надупване и после да ги харчиш за билет за концерт на Кончита Вурст.              

петък, 3 октомври 2014 г.

Това са мутрите, приятели




Знам, приятели, че не е ден за такива неща. Не бива да се спекулира със скръбта и болката на хората, Бог да прости загиналите. Но знам също, че и днес ще видя крокодилските сълзи и изкуствено съкрушените лица на злосторниците, които ще се правят на съпричастни пред телевизионните камери, а после, свалили маските, ще отидат някъде да се отдадат на пошлите си забавления. Заради паметта на поредните им жертви ще споделя това, което чувствам в момента.

Знаете ли какво е мутрата, приятели?

Мутрата, трудолюбиви човече, е един, който ще те наеме да му построиш дом, а после няма да ти плати. Когато си поискаш заслуженото, просто ще те заплаши и изгони.

Мутрата, мило момиче, е онзи напомпан мъжага, който ще те прилъже с хубава кола и пари, а след това ще те пребие от бой или изнасили, когато му откажеш да се превърнеш в проститутка и наркоманка.

Мутрата, приятели, е говедото, което държи вашия язовир. За него шараните са по-скъпи от хората. Няколко десетки души, удавени заради простотията му, са без значение в сравнение с приказните печалби, които той планира за Никулден.

Мутрата, хора, е скръндзата, която експлоатира единственото останало заводче във вашия край. Двестате или тристате левчета, заработени с кървава пот от близките ви, едва се откъсват от сърцето му (при положение че има такова). Хилядата лева за всекидневната му порция дрога са си нормативно признат разход.

Мутрата, скъпи интелигенти, е мутантът на прехода, заченат в утробата на предхождащата го бездуховност, който ви наложи философията на извратеното си консуматорство.

Мутрата, предприемачо, е онзи, който с един замах на бухалката ограби честно припечелените ти пари.

Мутрата, сънародници, е дерибеят, който строи зали и магистрали с откраднати от вас средства.

Мутрата, българи, е робовладелецът, който ни държи в окови и се опитва да убие мечтите ни.

Подражаваш ли на мутрата, приятелю? Значи и ти искаш да бъдеш мутра.
Служиш ли на мутрата, приятелю? Значи вече е взел душата ти.
Страхуваш ли се от мутрата, приятелю? Недей! И Христос беше разпнат от мутри, а после се оказа, че Сам ги е победил!

Спомни си, приятелю, че имаш и Божествено начало в себе си!
Спомни си, приятелю, че носиш генетичния код на многовековна цивилизация, която устоя и на византийския меч, и на турския ятаган, та на едни бухалки ли няма да устои! Спомни си, приятелю, че си част от добрия и порядъчен български народ, комуто е чужда всяка злина и извратеност!
Спомни си, приятелю, и един ден заедно ще отпразнуваме нашата обща победа!