вторник, 21 октомври 2014 г.

Еуроатлантиците и българите




Дядо ми Любо много им се ядосваше. „Първо,” – викаше – „ми проглушиха главата с „Лили Марлен”, после дойде „Харашото”, а тоя днешен „Джони, Джони” направо не мога да го търпя! Де е Левски, де е Ботев, де е Караджата!”.
Явно и аз съм прихванал нещо от него, защото като видя мазните физиономии на сегашните еуроатлантици – ми идва да хвана една гьостерица и да им вкарам малко акъл в празните кратуни. Ясни са ми духовните ценности на тия изтънчени индивиди – злато, долари и евра. Ясни са ми и материалните им стремежи – злато, долари и евра. Не ми е ясно само как свикват с Кончита Вурст без хапчета против повръщане.
Всъщност еуроатлантиците не са някакъв нов вид животно по нашите географски ширини и дължини. Те са достойни наследници на расата на съветските хора, на почитателите на Кайзера и Фюрера, на феновете на гръцките фанариоти и негово величество падишаха. Тия юнаци за пет лева и по-тлъста мръвка в яденето винаги са били готови да продадат майка си и баща си, та какво остава за българската културна идентичност. За тях съществува само един видим свят и това е светът на привилегиите. Всичко останало е от без значение. Те просто нямат уши, за да чуят великия Паисиев упрек „О, неразумни и юроде, поради што се срамиш да се наречеш болгарин”.
Не ме е яд за друго – просто не мога да си обясня какви си тия чак толкова големи привилегии, които могат да се сравнят с огромната привилегия да си част от народ с уникална цивилизация, народ умен и разсъдлив, народ гостоприемен, кротък и добронамерен. Та може ли изобщо да се сравнява извратеността на Кончита Вурст с красотата на българските лазарки, нестинарки и розоберачки!? Може ли някакви си измислени еврогейски ценности да стоят по-високо от уникалността на нашия прочит на християнството, основан на огромната интелигентност и образованост на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на дуалистичния скептицизъм на богомилите, на съзерцателното общуване с Бога на исихастите от школата на Патриарх Евтимий, на позитивния патриотизъм на отец Паисий и Софроний Врачански, на демократизма и общочовешките послания на Ботев и Левски, на космическите учения на Петър Дънов!? Възможно ли е изобщо да се пренебрегне оригиналността, логичността и завършената система на българския език за сметка на някакъв безумен и елементарен опит за лаене на чужд език, които на практика няма нищо общо с великолепния език на Шекспир!?
За да те уважават другите, хубаво е да уважаваш самия себе си. Да знаеш кой си и откъде идваш, какви са били предците ти и какво наследство са ти оставили. Никой, никога и никъде не е уважавал покорните роби!
Англичанинът си остава англичанин и си обича своята Англия, ако щеш и чувал с мангизи да изсипеш в нозете му. Руснаците разбраха несъстоятелността на съветския човек и предпочетоха да си останат само руснаци. Толкова ли е сложно и ние да осъзнаем, че в това да си българин не само че няма нищо срамно, но е и достойно за уважение. Хлябът и виното няма да ни избягат, докато стоим на нашата благословена земя! Нека залитането по привилегиите да си остане привилегия само за еуроатлантиците. То не е лесно да изкарваш пари с надупване и после да ги харчиш за билет за концерт на Кончита Вурст.              

Няма коментари:

Публикуване на коментар