петък, 24 октомври 2014 г.

Огледалото на прехода




Ако преходът можеше да се огледа в огледалото, със сигурност щеше да види образа на една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.
Всъщност не са нужни подобни метафори, за да си кажем честно в очите, че това, което е днес България, определено не ни харесва. Някои с носталгия си спомнят за предходни времена, други поучително сочат модели на напреднали страни, а трети направо се запътват с еднопосочен билет за чужбина. Някои ще обвинят комунистите за настоящото ни положение, други ще размахат укорително пръст на демократите, трети просто унило ще замълчат. И колкото и да си говорим и мълчим – все тая. Днешна България е резултат на идеите на тези, които победиха в прехода, а не на тези, които загубиха. Няма нужда да си спомняме гласовете на ония малцина, които се опитваха да прокарат някакви по-различни идеи. Имаме победител и днешна България е негов образ и подобие. А отражението в огледалото на тази днешна България е една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.

Не знам дали в смутни времена за хората важат законите на естествения отбор в джунглата, но си мисля, че у нас се случи точно нещо подобно. Умните и образованите, добронамерените и възпитаните, кротките и състрадателните, динамичните и предприемчивите бяха тотално разбити от глупавите и неграмотните, злобните и арогантните, агресивните и егоистичните, закостенелите и затъпелите. И все ми се струва, че нещата в джунглата са далече по-справедливи и хармонични от тези в днешна България. Днешна България, която се оглежда в огледалото и вижда една агресивна мутра, размахваща бухалка над главата на изстрадалия народ.

А дали мутрата, ако се огледа в огледалото, ще види днешна България!? Дали ще се наслади на напомпаните си мускули и насилието, с което постига успехите си!? Дали ще се възхити на чувството си за безнаказаност!? Дали ще се опияни от факта, че неговата извратена ценностна система е победила!? Дали ще реши, че днес всичко зависи от него!? Дали… Не знам. И не ме интересува. За мен е важното ние, останалите, когато поглеждаме в огледалото, да виждаме все още себе си. Защото ако и нашето отражение започне да прилича на днешна България, то значи всичко вече е свършило.              

Няма коментари:

Публикуване на коментар