четвъртък, 19 декември 2013 г.

Алонсо Кихана



Алонсо
Кихана
мечти
отчаяни
няма.
Има
малко
имане,
кранта
дръглива
и
мисли
лениви.

Кихоте,
заблуден
и
самотен,
не задавай
въпроси,
яхни
Росинант
и
иди
във Тобосо,
грабни
Дулсинея,
Самодивата-фея,
върни се
в Ла Манча,
ожени се
за нея,
купи й
хортензии
и
вечно
ще имаш
Алдонса
Лоренсо.

Алдонса
е
страшна
мадама –
мечтата
на
дон
Алонсо
Кихана.

събота, 14 декември 2013 г.

Буржоазно




Не знам точно какви претенции има чичко Херман Хесе, но аз отраснах сред стари бюргери и изобщо не мога да се оплача.
Живеехме си със Стара мама (би било светотатство да я нарека „баба ми”) в една чудесна кооперация, правена за своя душа от търговци, занаятчии и предприемачи, на улица „Николай Ракитин”. Учех в училище „Ленин”, в което навсякъде висяха портрети на Димитров, а у дома имаше истински икони и най-почитаната фигура, въпреки различните уговорки, беше Царят. Същият този цар, който беше кръстен на бащата на Стара мама – Татко Боре Топуза, с когото е имал честта да се роди в един и същи ден. После са ловували заедно, но това е друга история и от уважение към ловните умения на величеството няма да я разкажа.
След даскалото, винаги ме чакаше топъл обяд. От два картофа и една глава лук Стара мама правеше такава манджа, че да си оближеш пръстите! После си говорехме за най-различни неща – за Италианското училище, която тя не завършила, за да се ожени за онзи странен белоградчишки субект дядо ми, за къщата им на пъпа на Женския пазар, за кината и сладкарниците, за съучениците и съученичките си, за Мама Анче, която правила най-вкусните ястия от дивеч, за братята си и за сестра си леля Цеца, която, женена за италианец, беше намерила своето местенце в далечна Аржентина, и още куп други неща, нямащи никаква връзка с живота извън кооперацията на улица „Ракитин”. Там някъде „щурмуваха небесата” и „преизпълняваха петилетки”, а тук неизменната кърпичка се подаваше на точно определена височина от джоба на сакото на Татко Боре и се надсмиваше над всички показни щурмове и преизпълнения.
По някое време цъфваха приятелките на Стара мама – Мери и Ричка. Към тях трябваше да се обръщам с почтителното „Госпожа Илиева” и „Госпожа Везева”, напук на всички „другарки” и „другари”, които всъщност изобщо не другаруваха.
Привечер се прибираше дядо ми Любо, домъкнал отнякъде качествена според неговите разбирания храна – основно карантия и риба. Вечно напушен от нещо си, той псуваше комунягите – „тези простаци, разсипници и ленивци”, и ми обясняваше, че дори когато окончателно са го принудили да се раздели с бизнеса си и да завърши трудовата си кариера като шофьор от градския транспорт – той никога не е отивал на работа със закъснение и с неизгладена риза, за разлика от „онези простаци, разсипници и ленивци”.
Всъщност цялата кооперация някак си не долюбваше споменатите „простаци, разсипници и ленивци”. В оная, другата действителност, зализани левенти и левентки дрънкаха за птички и пчелички на „Мелодия на годината”, а тук, на Ракитин 1, Митьо Бъндарака гаснеше самотен и недооценен. Разни готованци ни учеха, че парите били от без значение, докато трупаха незаслужени пачки под дюшеците си, а презрените от тях буржои настояваха, че „парите трябва да имат сайбия и не бива да се харчат за щяло и нещяло”, а също и че „не искат акъл от хора, които не са изкарали и един лев с пот на челото или с безсънна нощ”. Главите от чугун се опитваха да случват всичко с лозунги и натягане на пружината до краен предел, а скромните занаятчии, предприемачи, търговци и обикновени работници държаха, че нещата могат да стават и кротко, по християнски, с достойно заплащане на достойния труд. Навън бушуваха манифестациите за Девети, Седми и Първи, опитваха се да заглушат Бъдни вечер, Цветница и Великден, а дядо ми Любо всячески се опитваше да им обясни, че „и кокошката пие вода, па гледа нагоре”…

Всичко това е минало. Прах и пепел. Добрата стара буржоазия отдавна населява пределите на по-добрия свят. Останаха купища степни вълци, които се опитват да ми наложат тяхната представа за истина. Безсилен съм пред тях, но, слава Богу, не могат да ме излъжат.    

вторник, 3 декември 2013 г.

3 декември

        Днес е Международният ден на хората с увреждания. Това са нашите близки и приятели. Те не се нуждаят от покровителството ни, защото са пълноценни хора като самите нас. Но е хубаво да положим усилия и да се постараем тези хора да живеят достойно според собствените им възгледи и потребности. Не е зле да се сетим, че във времена, когато се хвърлят купища пари за безсмислени вещи и проекти, с много по-малко средства може да се осигури достъпна архитектурна среда, добро образование, работа за хората със специфични потребности. Колко е просто да се направят данъчни преференции за работодателите, които назначават хора с увреждания! Колко е просто да се осигури нормален достъп до интегрирано обучение на децата! Колко е просто да се подпомогне социалната адаптация и излизането от изолацията на хората! И колко е сложно да бъдеш хуманно общество и държава! 
       Не с гръмките си изявления за принадлежност към тази или онази цивилизация ще шашнем света, а по отношението ни към нуждите и проблемите на хората в неравностойно положение ще проличи доколко сме цивилизовани!

петък, 29 ноември 2013 г.

Битки



    Едва ли Българската държава е възникнала след указ на Константин IV Погонат, който за сметка на пълното разоръжаване на войската ни предоставя от Византийския поземлен социален фонд парче територия на славяни и прабългари, за да живеят в мир и любов. На Кънева и Кунев може и да им се ще да е така, но истината е малко по-различна. 
   За създаването на Българската държава не е достатъчен и сам по себе си съюзът на прабългарите и славяните. Идеята е добра, но в ония времена, за да оцелее и е нужна и много кръв.
   Българската държава се появява на картата на Европа след една спечелена битка – при Онгъла, и след това столетия наред съдбата й зависи от спечелените и загубените битки. На това ветровито място друг начин за оцеляване просто не е измислен. Победите при Върбишкия проход, Ахелой, Траянови врата, Клокотница укрепват и засилват държавата ни, загубите при село Ключ и Никопол ни вкарват в тежки години на робство. В общи линии толкова много неща са зависели от силата и военното щастие на Българската армия, че в днешно време дори старите хипари от гара Искър мечтаят за дните, в които са сглобявали автомат „Калашников”.  
   След Покръстването на българите и приемането на Славянската азбука битката става и духовна. Усилието на хиляди достойни българи за създаването, укрепването, запазването и разпространението на културната ни и цивилизационна идентичност е не по-малко важно от пролятата кръв на бойното поле. Благодарение на светите братя Кирил и Методий, свети Климент и свети Наум, патриарх Евтимий и всички техни последователи българската народност успява да се запази дори през вековете на Османското робство, когато една враждебна чужда цивилизация се изправя с цялата си сила срещу нас и по всякакъв начин се стреми да ни унищожи. Освобождението ни от тази напаст пак идва след битка и няма нищо срамно, че тази битка я водят и печелят руснаците. Защото преди това българското духовенство през вековете е водило и печелило много битки в необятната руска земя, за да разпространи и закрепи ценностите и устоите на Славянската цивилизация. Има ли нещо по-логично от това спасението ти да дойде от хора, които, макар и отдалечени на хиляди километри, носят в душите и сърцата си твоята културно-цивилизационна идентичност!?
   Проблемът на България от времето на Първата световна война е, че тя води битки за чужди каузи, битки, които не са нейни. Така е и по времето на Втората световна, така е и през тоталитарния период, така е и днес. Не цената на сиренето и кашкавала по времето на бай ви Тошо беше проблем, а фактът, че неговият режим беше противосъщностен на българската културно-цивилизационна идентичност. Как можеш хора духовни и мечтатели да превърнеш в материалисти – при това и диалектически на всичкото отгоре!? Получава се такава манджа с грозде, че и до днес я сърбаме с отвращение.
   Вече 24 години водим битки, от които се възползват други страни. Лобирането тук е толкова лесно, че дори „бизнесмени” от Папуа Нова Гвинея с малко пари биха си издействали закон за износ на човешко месо за канибалите там.
   Вече 92 години, от онзи позорен Ньойски договор, загърбваме нашенското и служим на чужди интереси и зарази.
   Вече не знам и аз от колко години единствената мантра на борбите ни е високият жизнен стандарт. Хубаво де, ама ако се окаже, че цената на този стандарт е да нахлупим чалми на главите си!? С какви очи ще погледнем онова 18-годишно момче от Кратово, което през 1515 година не се поблазни от предлаганите му изкушения, а с един Христос в сърцето си отиде на кладата!? С какви очи ще погледнем отец Паисий, който в мрака на килията нарисува светлината върху пожълтелите страници и после ни я подари!? С какви очи ще погледнем Левски и Ботев!? С какви очи ще погледнем онези милиони наши предци, които ядяха хляб и сол и пазеха духа и народността ни!?
   По тези земи без битки няма как да мине. Добре е обаче това да са нашите битки – тези, които правят силна държавата ни, тези, които защитават нашия дух, нашата култура, нашата цивилизация, тези, които бранят самите нас!

вторник, 26 ноември 2013 г.

Друга някаква история - 2




###
Дъртия Капитан се събужда. Тежко. Може би има махмурлук. Промърморва:
-Махмурлук!
-Невъзможно! В Панчарево е вторият по чистота въздух на планетата. Както и първият! А и третият по чистота въздух пак е тук! Ти си в Панчарево – значи е невъзможно да имаш махмурлук.
-К,ъв си ти бе!? Та рано-рано ми мътиш тимберицата! Нали те виждам – от Цивилизацията си. Значи сме загубили битката. Жалко. Мислех, че ще победим.
-Аз съм Панчарски Професор. Завършил съм Панчарския Свободен Университет. И Панчарево не е с Цивилизацията. Кокаляне също. И ти и твоите хора нищо не сте загубили – само ви взехме назаем корабчето, та да се повозим по езерото. После ще го върнем. А си тук, защото вчера се напи като талпа. Всъщност заедно се напихме. Но не помня кога се срещнахме. Май вие дойдохте при нас, а може би ние дойдохме при вас. Не помня. Питай другите Панчарски Професори.
-Как така не помниш!? Нали сам рече, че е невъзможно да имаш махмурлук в Панчарево!
-Аз казах за махмурлука – непомненето е друго нещо!
-Същото е, все е от алкохола.
-Глупости. Непомненето е Панчаро-Кокалска величина. Не помним, за да не даваме обяснения.
-Много хитри сте били…
-Разбира се. Да не сме кокалци. Толкова се изхитрихме, че всичките станахме Професори.
-А как избягахте от Цивилизацията?
-Не сме бягали. Тя избяга от нас. Кокалци първо се степаха с нея, та чак я набиха, а ние по същото време й откраднахме чарковете. Цивилизацията се уплаши, избяга и повече не се върна по тия места.
-Къде са Клошаря и Похотливото Магаре?
-Ловят риба на реката с кокалци.
-Значи всичко е Мирно и Тихо. Битка не е имало.
-Няма и да има. Ние сме кротки Професори и си гледаме Професурата. Кокалци са кротки тепачи и си гледат тепаньето.
-Значи сме при наши хора.
-Може и така да се каже, макар и да не е речено да се рече. Даже смятаме да ви дадем малко Акъл, та по-лесно да сразите Цивилизацията.
-А с нас няма ли да дойдете?
-Не! От нас е само Акълът…
-Че то така е много лесно…
-Лесно, трудно – това е! Повече и не искайте.

-А, ето ги моите хора – Клошаря и Похотливото Магаре. Риба наловихте ли?
-Наловихме.
-А алигатора що сте го мъкнали с вас.
-Той ловеше наместо нас.
-И къде е наловеното?
-Дадохме го на кокалци, а те ни дадоха Сила.
-На мен пък ей тоя Панчарски Професор ми даде Акъл.
-Тогава, Дърти Капитане, напред!
-Напред! – извика Дъртия Капитан, качи се на незнайно откъде появилото се корабче, подкани Клошаря и Похотливото Магаре да пренесат на борда Кокалската Сила и Панчарския Акъл, потупа по главичката Алигатора от Североизточна Сахара и благодари на Панчарския Професор.
-За нищо! – отвърна Панчарския Професор, запали моторетката си и се насочи към околовръстното шосе да крадне дървен материал от складовете на Цивилизацията.
###
Цивилизацията сече черешовите дръвчета, за да ни пробута изкуствените си пластмасови сладки. Цивилизацията замазва цветовете, за да изпъква сивото. Цивилизацията е добре оборудван затвор. Вътре все пак има удобства. Нови технологични удобства от сто и седемнайсето поколение – телевизор, за да не гледаш живота на живо, фризер, за да не потърсиш прясна храна, компютър, за да не мислиш, музикална уредба, за да не запееш, и още хиляди предмети, за да не се срещаш с хора.
Цивилизацията е добро облекло, което прикрива празната същност.
Цивилизацията е добро възпитание, което прикрива празните думи.
Цивилизацията е добрата лъжа, която прикрива жалката истина.
Цивилизацията това си ти, чуждият, който отдавна не може да бъде себе си.
###
Клошаря е влюбен. Обича момичето. И търси Знака. Клошаря е влюбен. Океанът океанства, а той гледа в очите на момичето и търси Знака. Обич тече в кръвта му, пресича сърцето, бунтува тялото. Неспокоен е Клошаря, несигурен, плах, нерешителен. Клошаря обича. Наистина. Естествено. Плах. Нерешителен. Клошаря обича момичето и търси Знака от Бога.
-Не съм я виждал отдавна – прошепва Клошаря. Океанът океанства. Клошаря въздъхва. И вятърът подема въздишката. Завихря я, носи я. Донася я до сърцето на момичето и то трепва.
-Дано да трепне! – надява се Клошаря – Нищо друго не искам. Дано да трепне! Моля се. Нищо друго не искам. Дано да трепне! Дано усети нежното докосване на сърцето ми.
-Събрал съм хиляди „не”-та в торбата си – отчайва се Клошаря. – Прекалено много „не”-та за един обикновен Клошар. Пропътувах океана на „не”-тата, за да стигна до нейното „да”. Надявам се, моля се.
Океанът океанства. Вятърът брули къдриците на Клошаря. Корабчето плува. Другите спят. Клошаря мечтае. За дългите пръсти на момичето, които невидимо докосват сърцето му. И очакването за миг се превръща в реалност. А после мигът се стопява в солените води на океана.
###
Цивилизацията се усети застрашена. Взе мерки. Изпрати. Срещу Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря. Настойчиво. Безсъмнено. Разбира се. И очаквано. Най-мощния отряд. За реагиране. И унищожение. Трите баби. Баба Яга, въоръжена с най-ново поколение летяща метла Б-623, дизел, на МП-117. Баба Цуци и нейната супер застроена киселец-чорба. И… На Пепката Божурин баба му с дряновата тояга.
Всичко вървеше по план. Близка беше гибелта на отцепниците бегълци и нагли диверсанти. Но…
-Никъде няма да ходиш – заяви Пепката Божурин на баба си. – купил съм две шишета сливова, четири – водка и десет каси бира. Днес е празникът на парка „Серенгети” и сметам да се направим на маймуна.
-Добре, Пепка – каза бабата на Пепката Божурин и направи страхотна салата. Към полунощ тя все пак вкара в действие прословутата си тояга, като добре начеса задника на изумителния Дървен Материал – комшията от улица „Кокиче”.
Така Пепката Божурин нанесе сериозна пробойна в структурата на иначе железния отряд. От яд баба Цуци пресече застройката на киселец-чорбата. А баба Яга от толкова отдавна не беше получавала пенсия, че нямаше с какво да купи нафта от бензиностанцията на Гого Твърдото Гориво. Разбира се, тя се опита да го преметне някак си, но Гого Твърдото Гориво толкова беше прекалил с твърдото гориво, че изобщо пренебрегна офертата за премятането и кротко захърка в обятията на бензиноколонката с надпис „Газ. Пропан-бутан”.
На сутринта Пепката Божурин отиде на корабчето и съобщи на Дъртия Капитан за предстоящата отминала опасност. Похотливото Магаре се усмихна. Клошаря отвори бутилка ром. Дъртия Капитан подаде ръка на Пепката Божурин. И станаха четирима.  
(следва)

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Друга някаква история – 1





Цивилизацията пали думите. Казва ми: „Забравил си си анцунга! Няма да играеш физическо”. И аз от малък се чувствам неудобно. Защото няма да играя физическо. Малък съм. Цивилизацията ме направи малък. Защото си забравих анцунга.

###
След като ги изгониха от час по физическо, Дъртия, Похотливото Магаре и Клошаря обявиха война на Цивилизацията, грабнаха една продънена лодка и избягаха в морето. От морския въздух лодката се превърна в кораб, Дъртия стана Дъртия Капитан, Похотливото Магаре си остана Похотливото Магаре, а Клошаря изобщо не беше решил да бъде нещо повече от Клошаря.
###
Преди години Дъртия се казваше Младия, но одъртя и започнаха да го наричат Дъртия. Похотливото Магаре беше просто Магарето, докато не откриха, че е прекалено похотлив за едно обикновено Магаре. А Клошаря от малък си знаеше, че ще умре като Клошаря.
###
Пътува корабчето по морето, макар и да си няма име. Напук на Цивилизацията. Защото тя слага имена, за да няма корабчета. А корабчето си е корабче, каквото и друго име да му сложиш. Пътува то, а малкият екипаж седи на палубата, порка ром, пафка, слива се с вълните и слуша музиката на океана.
###
Цивилизацията не се примири с бягството на тримата. Тя никога не се примирява. И изпрати по петите им Големия Нилски Крокодил.
- Не съм алигатор! – каза Крокодила, след като Похотливото Магаре и Клошаря го уловиха за предните лапички.
- Не съм алигатор! – повтори Крокодила, след като го затвориха в трюма и започнаха да му задават глупави въпроси.
- И не съм от Нил, а от Замбези! – разплака се Крокодила накрая.
- Чист алигатор си! – разпени се Похотливото Магаре.
- При това от Западна Сахара – добави Клошаря.
- Западна Сахара е пустиня – опъна се Крокодила – там животни няма!
- Тогава Източна Сахара. Или може би Североизточна. А защо не Югоизточна!?
- Чист алигатор си!
- Не съм. Крокодил съм!
- Алигатор!
- Крокодил!
- Алигатор!
- Крокодил!
- Ей, вие там! – изкрещя Дъртия Капитан, изпи огромна глътка ром, дръпна от цигарата си и погледна останалите с нежните си черни, режещи очи. – Ей, вие там! Оставете веднага горкото хайванче на мира! Бездруго си нямаме куче или коте – то ще ни е корабен любимец. Нилското алигаторче на батко! Хайде ела тук да ти сипя една шкембе-чорбица от акула и да пийнеш няколко бирички от водорасли.
- Добре – въздъхна Големия Нилски Крокодил от река Замбези – алигаторче съм! Но алкохол не пия.
- Че бирата алкохол ли е?
- Добре – примири се Крокодила, изпи няколко бири, напи се, изигра мощна Граовска ръченица, повърна в синьото море, сби се с Клошаря, а накрая сладко заспа и замяука:
- Бау, бау, бау!
###
Бог ни даде светлина. И пътища, много пътища, милиони пътища. Бог ни даде живот, вечен живот. А ние се възгордяхме и решихме – сами можем по-добре! И сътворихме Цивилизацията – огромен белокаменен затвор с формата на пирамида. Зазидахме прозорците, за да не виждаме Пътищата, похлупихме таваните, за да не прониква Светлина. Натъпкахме се вътре, един върху друг, озлобени, стъпили на раменете на себеподобните си. Забравихме да се молим, забравихме да се обичаме. Изгонихме любовта, защото пречи на конкуренцията. А без конкуренция - няма производство, без производство – няма потребление, без потребление – няма потребители, а без потребители – няма Цивилизация.
Тясно ни е. Смърди. Седим. Напук. Защото уж можем и сами.
Отвън е природата. Зелена или шарена според сезоните, топла или студена, суха или влажна, тя винаги е чаровна и естествена. А ние стоим зазидани и напразно търсим смисъл. Отчайваме се. Няма пролука, през която да излезеш, няма отвор, през който да надзърнеш. Добре сме се зазидали – не може да се отрече. Добре сме се отделили от Бога. Само че защо си мислим, че сме свободни!?
###
След дълго обмисляне и петдесет кила ром Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря решиха да нападнат Кушкундалево – селото на самодивите. Бандата се въоръжи с четири изкривени талпи. Корабчето акостира на пристанището – някъде накрая на света. Кушкундалевци устроиха на тримата страхотен прием. Битката се размина. Битките винаги се разминават, когато има страхотен прием.
Самодивите сложиха богата трапеза. Самодивчовците подбраха прекрасни напитки. И под сянката на цъфналите череши Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря ядоха и пиха до насита чак до следобеда на следващия месец. А да танцуваш румба със самодива си е цяло постижение, особено за Похотливото Магаре, който досега беше играл само карти и кючек. Клошаря пък се пусна като централен нападател в националния отбор по футбол на самодивчовците и отбеляза три решителни гола от засада във вратата на Горските Хиени. Дъртия Капитан се влюби в самодивата Юлия и тя му роди едно младо Дърто Капитанче.
След две години, прекарани в Кушкундалево, Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря решиха, че все пак трябва да отърват хората от Цивилизацията и се качиха на борда на своето корабче. Самодивата Юлия, младото Дърто Капитанче, националният отбор по футбол на самодивчовците и танцьорките на румба си останаха в Кушкундалево, защото всичко, което е родено в Кушкундалево, трябва да си остане в Кушкундалево.
Дъртия Капитан обеща, че когато победят Цивилизацията и се пенсионират, те и тримата ще се върнат в Кушкундалево, за да карат старините си.
Кушкундалевци подариха на бандата едно никога неувяхващо черешово клонче, което всъщност не служеше за нищо.
Корабчето се отдели от кея на пристанище „Кушкундалево”. Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря помахаха като за „Добър ден” и се отправиха на втората си битка с Цивилизацията.

(следва)   

петък, 1 ноември 2013 г.

Събуди се!



Нещата са очевидни. В съвременната неолиберална реалност се води битка между националните държави и наднационалните корпорации. Резултатът също е очевиден – корпорациите, които имат един-единствен господар – парите, печелят убедително. Националната държава като структура все повече задлъжнява, трупа материални и нематериални пасиви и губи възможност да отстоява основните си ценности и необходимости. На път е да бъде превзета и последната й крепост – уникалната културна и цивилизационна идентичност на общността от хора, които стоят в основата на създаването й. Тя бива най-нагло подменяна с универсални мултикултуралистични форми, често пъти лишени от всякакво съдържание. И понеже е битка – нормално е да има съпротива. Неслучайно в политически грамотните западноевропейски общества хората се ориентират към идеи, набеждавани от корпоративната пропаганда за крайни, които от една страна търсят запазването на специфичната културна идентичност, която е преобладаваща за конкретната страна, а от друга желаят засилена роля на държавата като институция в социално-икономическите процеси. Това води до нови и парадоксални реалности, които допреди 25 години биха били немислими. Например във Франция крайната десница на Марин Льо Пен и крайната левица на Меланшон, на пръв поглед напълно противоположни формации, всъщност имат една и съща цел – рестарт на Държавата. Друга тема е дали този рестарт изобщо е възможен, но все пак всяка съпротива срещу действителността е достойна за уважение, защото често пъти именно тя ражда значимите личности.

Къде сме ние навръх Деня на народните будители? За да си отговорим на въпроса, няма да е зле да сме наясно кои са тези будители и за какво са се борили. Кои са Свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Васил Левски, Христо Ботев и стотиците други и за какво са си губили ценното време, което превърнато в пари - би им донесло неизмерими печалби? Казано лаконично – това са хората, които създават и отстояват българската културна и национална идентичност и се борят за правото на съществуване на независима Българска държава, предполагайки че по този начин тази идентичност ще крепне и ще се развива в по-благоприятни условия.

От гледна точка на универсалните евро-атлантически цивилизационни ценности, които толкова са ни легнали на сърцето, будителите са откровени престъпници.
От гледна точка на родните ни мечти и идеали те са нашите светци.
Право на всеки индивид е да избере по своя съвест и воля гледната точка, от която ще гледа, и да плати цената на избора си.
Едните трябва да знаят, че не може да има България на три морета с 20 хиляди щика, едно пробито корито и два самолета, а другите, че разликата между безродника и зомбито е съвсем незначителна.  

петък, 25 октомври 2013 г.

Дъ Ииинннвейдъъърс





Лесно им е на американците! Граничат с Канада, Мексико и два океана. Канадците, горките, толкова са се намръзнали, че изобщо и не помислят да закачат южния си съсед. Мексиканците по могат да свършат работа, но ако се сетят да махнат сомбрерата от главите си и спрат да се наливат като невидяли с текила – нещо, което едва ли ще се случи в близките 1332 години. Рибите в океана пък като цяло са миролюбиви и с изключение на някои нахални акули едва ли биха сторили кой знае каква беля на чичо Сам. Реално Щатите могат да бъдат нападнати само от Космоса, но затова си имат НАСА.

На Балканите обаче нашественици с лопата да ги ринеш – повече са от комарите по поречието на Тунджа. А да се справиш с тях е сложно дело, особено ако се окажат дотолкова претенциозни, че пожелаят и да си смениш вярата. Тя, тая работа, не е дотам проста – надяваш чалмата и хоп, спасяваш животеца и вече никой не те бара за нищо. Трудното тепърва предстои. Едва надянал чалмата и вече разбираш, че трябва да се оставиш да те острижат по техен тертип, че мъжете трябва да се лишат от известно количество плът на едно специфично място, а пък жените следва да се примирят, че никога повече Слънцето няма да види красотата им, че собственоръчно ти се налага да разрушиш и храма, в който до вчера си се молил. На всичкото отгоре самите „правоверни” те гледат със съмнение и те третират като новобранец – от тебе се изискват повече усилия в следването на новата вяра. Накрая, пет минути преди неизбежния ти биологичен свършек, разбираш, че ония типове, които са си оставили главите на дръвника, не са чак такива балами.

Още по-зле е като речеш сам да си смениш културната и цивилизационна идентичност. Не е само да кажеш, че се отказваш от старото зло и прегръщаш новото добро. Първо армията трябва да си унищожиш, после собствените средства за препитание, след туй следва да се откажеш от образованието и здравеопазването. Накрая, когато съвсем се превърнеш в дебил, може и дупето да дадеш – хеле, ако попаднеш на нашественик с някои особени наклонности.

Види се, във връзка с някои неприятни исторически факти, че в България никак не умеем да се справяме с нашествениците. Затова като едно благородно дело предлагам един кратък наръчник за справяне с нашественици, който ако не друго, поне да дефинира четирите фази на нашествието. И тъй:

1.Нашествениците се виждат на хоризонта. Нагоре от раменете си имаш един предмет, който не служи само за красота и се нарича глава. Използвай внимателно този предмет. Прави, струвай, но пресечи намеренията на нашествениците още в зародиш. Войска стягай, дрънкай с оръжие, събирай съюзници, влизай в коалиции, та ако ще и безпринципни. Действай с едничката мисъл да не допуснеш нашествието.

2.Сори, брат, явно не си използвал достатъчно тимберицата си и си допуснал нашествието на твоя територия. Предвид точки 3 и 4 да умреш в битка срещу нашествениците не е никак лоша опция.

3.Мда – вече са те победили. Позволи милостиво на победителите да снемат този безполезен предмет, който иначе красиво виси на шията ти. Ако не друго, ще си запазиш достойнството.

4.Честито! Вече си роб! Колкото и да хитруваш, дирникът ти ще пострада. Купи си вазелин.

понеделник, 30 септември 2013 г.

И все пак Господ е един





Замисляли ли сте се защо Англия е толкова по-напред от нас в социално-политическите дела? Ами много просто – основите на парламентаризма там са поставени още от Вилхелм Завоевателя през 1066 година (ставайки крал, той създава така наречения кралски съвет, който включва приближени васали, свещеници и др., които наравно със суверена участват при съставянето на законите).
Замисляли ли сте се защо френското здравеопазване е на светлинни години от нашето?
Не, не е заради парите. В началото на ХІV век графиня Мао Д,Артоа прави в Париж първото подобие на съвременна болница, в която всеки нуждаещ се е разполагал със собствен одър и задължително пространство около него, а сменянето на чаршафите и прането им всеки ден е било закон.
Замисляли сте се защо немското масло е по-хубаво от българското? Навярно, защото немците си гледат по-добре кравите. Последното, разбира се, беше опит за плоска шега. Но, така или иначе, фактът е този – Западният християнски свят е в пъти по-напред от нас в материално отношение, защото просто полага от много отдавна повече и по-добри грижи за материята.
Замисляли сте се обаче защо свети Климент Охридски в своята школа само за няколко години подготвя повече от 3500 ученици? По същото време в католическия свят знанието е било строго затворено и дори за най-големите манастири там такава астрономическа цифра за такъв кратък период е била просто утопия.
Замисляли ли сте защо едно народностно дуалистично учение като богомилството сее преди всичко просвещение из земите ни и подпомага Първата българска държава в битката й срещу Византия (която всячески му търси сметката), а проекциите на това учение в Западния свят сеят страх и разруха! Няма нито едно достоверно доказателство за богомилски извращения тук, а имената на катари, албигойци и долчинианци карат всеки среднострахлив западняк да подивее от ужас. Дали пък не става въпрос за средата!? Всяко едно философско течение, плуващо в умовете на що-годе просветени и образовани люде би предизвикало един куп разговори, съждения, умозаключения, спорове, в краен случай – малко кръв, пролята по нормалния начин в битка. Същото това учение, поставено сред неграмотни хора, на които е отнето правото да знаят, би могло да предизвика и фанатизъм, и догматизъм, а това са най-преките пътища към тоталното изперкване и оттам към един куп трилър-орор-сцени.
Замисляли сте се защо Българското Възраждане тръгва да постига целите си първо с четмо и писмо, а чак след това с оръжие!?
Замисляли ли сте се!? Замислете се и ще разберете, че става дума за две различни, но не далечни цивилизации, които имат две различни, но не коренно, философии, в чиято основа, естествено, стои Христовото учение. Едната се опитва чрез материята да овладее духа. Другата чрез духа се старае да подчини материята. За едната Господ е страшилището, което дебне света за фатална грешка, заради която да го накаже и унищожи. За другата Господ е Приятелят и ще й помогне да победи света, чиито ценности не приема за нормални. За едната Просвещението е всичко. За другата Просвещението е за всички. И така нататък от 1 до момента, в който математиците все пак ще решат нещо по-логично по въпроса за безкрайността.
Голямата риба в реката е станала голяма, просто защото не се е ловила на въдиците на този или онзи хитреещ въдичар. Е, съберете сега двете течения – не се ли получава едно цяло, единство на Дух и Материя, нещо красиво и силно! Тогава защо двете основни европейски цивилизации трябва взаимно да се отричат, а не търсят взаимодействието, уважавайки постиженията на другата!? Малко съгласие не би ли дало по-добри резултати!? Все пак Христос е един, защо трябва да Го делим!?

вторник, 10 септември 2013 г.

Как ви се струва тази идея?




Случвало ли ви се е, докато си седите спокойно и се реете из интернет, да попаднете на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. Не вярвам да не ви се е случвало! Сигурно и усещането ви е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ти с клещи. После най-вероятно мнозина от вас вземат телефоните си и пускат дарителски есемес или отиват до банката да преведат сума според възможностите си. Донякъде, това, неприятното усещане в сърцето преминава. Но само донякъде. Защото тепърва започват истинските въпроси:
- Ще успея ли да помогна действително?
- Тези хора не губят ли ценно време, докато събират нужните пари – това са средства, с които малцина в България разполагат?
- Не се ли отчайват и натоварват допълнително?
- Ами ако се случи на мен или мои близки?
- А трябва ли човешкото страдание да се измерва и в пари?
- И в крайна сметка, ако не се съберат парите – какво ще стане с този човек или това дете?
И още една купчина такива въпроси, които съвсем не успокояват сърдечния ритъм.
Очевидно има проблем, а след като има проблем - значи има и решение.
Идеята е да се направи максимално възможното за тежкоболните хора и най вече децата и да им се спести допълнителният стрес, който неизбежно съпровожда несигурните кампании за събиране на пари.
Българската държава има добра традиция в тази насока, която датира от времето малко преди Втората световна война, продължава през периода до 1989 година и някъде там, за съжаление, спира. Тежкоболните хора в споменатите периоди, на които в България не може да се помогне, се изпращат на лечение в чужбина за сметка на Българската държава след предварително уточнени спогодби със страни, които имат по-добро здравеопазване от нашето. Без да коментирам защо – до определена дата това е Германия, след тази дата – Франция.
Казват, че всичко ново е добре забравено старо. Защо днес, тук и сега, възползвайки се от членството си в Европейския съюз, държавата ни не сключи подобна спогодба – било то с Германия, било с Франция. Като рамките на този евентуален договор биха могли да бъдат по-широки и да включват, освен директното лечение на нуждаещите се в тези страни, и обмяна на опит, ангажирането на техни добри лекари, които да работят у нас, специализацията на наши специалисти в тамошни клиники, създаването на съвместни центрове за лечение и така нататък. Няма нищо по-хубаво от това да се учиш от опита и уменията на напредналите! Да, ще трябва да си платим! Но, каквато и да е цената, тя ще е пренебрежимо малка в сравнение с надеждата за живот, която хиляди хора ще получат.
Без да съм добър икономист – инструментите за осъществяването на тази идея ги има. Фондът за лечение на деца в чужбина, макар и не много популярен, е една чудесна институция, в която могат да се събират средствата. Естествено е държавата да внесе своята подобаваща лепта там, но и ние като общество и редови хора можем да отделяме по нещо и да подпомагаме процеса. Да не говорим, че ако повече благотворителни фондации и изобщо спонсори трупат ресурса на едно място, ефектът ще е несравнимо по-голям от разпиляното събиране на есемеси. Има ли ги средствата, въпрос на добра воля е да се потърси контактът с отговарящите за здравеопазването хора в Германия или Франция. Не вярвам да ни откажат, даже се съмнявам, че ще проявят и особено големи финансови претенции!
Не съм специалист в областта. Признавам си. Просто ми се е случвало, докато си седя спокойно и се рея в интернет, да попадна на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. И усещането ми е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ми с клещи. И ми се струва, че по-централизираният подход, при който средствата ще се събират на едно място, а нещата ще се уредени на ниво държави, ще облекчи малко болните хора – поне няма да се тревожат за пари. Дължим им го, а и никой не е застрахован!    

четвъртък, 5 септември 2013 г.

„Колумбе, Колумбе, й…м ти и любопитството!”



Принципно е възможно на света да има милиарди мечти, но е важна само една – тя, Нейно величество Американската Мечта. Не я ли следваш – рискуваш да ти набият канчето или просто да те пратят на оня свят. Последното всъщност не е чак толкова лоша опция дори в частта си с казана и ухилените опашати субекти около него, които мъкнат съчки и поддържат огъня. Човекът е приспособимо животно – ще свикне и с врялата вода. А и като гледам хората, които се плицикат в горещия басейн на Панчаревската минерална баня, не вярвам това да е и кой знае колко трудно.

Американската Мечта е като Американската Демокрация – добре опакован пакет, с целофанче и панделка, даже може и малко евтин парфюм (произведен, естествено, в Китайската народна република) да му турят. Отвориш ли пакета, веднага разбираш, че вътре няма Нищо. Но това Нищо агресивно се саморекламира и те убеждава, че е Нещо. Ти си знаеш, че е Нищо, но все пак се замисляш дали вредата от яденето на мазни хамбургери не е по-малка от вредата при набиването на канчето. И се примиряваш…
Какво от това, че във Виена искат да слушат Моцарт, в Прага да четат Хашек или в Мадрид да гледат корида. Според Американската Мечта слушането на Моцарт в седнало положение води до хемороиди и запек, четенето на Хашек възпалява ципата на малкия мозък, а коридата е нехуманно средство за избиване на животни. Друг е въпросът с какво избиването на животни в Чикагската кланица е по-хуманно, но е по-добре да не го задаваш. Като се замисля, горещият басейн в Панчаревската минерална баня го докарва и на мирис…

Навремето на някои българи им беше писнало от съветските филми за войната в петък вечер. Де да знаеха, че те са в пъти по-разнообразни от американските екшъни! Мислихме си, че футбол играят Пеле, Зико, д-р Сократес, Гунди, Стоичков, Платини и т. н. Глупости, това според Америкън Дрийм изобщо не е футбол, а сокър. Футбол е една забавна игричка, в която група младежи, облечени като марсианци, се бият за някакъв елипсовиден предмет и видимо много се забавляват. Целта на забавлението за средноглупавия европеец така и си остава непонятна, но е по-добре да си трае и да кима съчувствено с глава, защото в противен случай има огромна вероятност да изгуби този толкова ценен предмет, който стърчи на врата му. Изобщо добре е да не се спори с Американската Мечта за изкуство и спорт. В изкуството й обикновено главният герой убива три четвърти от населението на Земята, за да може останалата по чудо жива една четвърт да му изкаже благодарностите си, а в Америкън спорт има прекалено много помощно-технически средства от рода на бейзболните бухалки например.

Но най-чудното ми е защо Американската Мечта толкова упорито и настойчиво мрази нас, бедните и опърпани представители на многострадалната Източноправославна славянска цивилизация? Защо хора, които бъхтят по 16 часа на ден, за да имат много пари и висок жизнен стандарт, завиждат на едни ленивци, които имат муза за работа само в сряда и то не всяка сряда, а мангизи виждат само по Нова година? Защо хора, за които конкуренцията и себедоказването са всекидневна ценност, се страхуват от откровени безделници, които до петата стограмка водка (грозданка, мастика, сливовица) са най-миролюбивите и слънчеви същества на Земята и смятат борбата за доминация за загуба на ценно време? Защо Американската Мечта иска да ни набеди за най-големите грешници, при положение че ние отдавна сами сме стигнали до този извод, просто защото чувството за вина е едно от най-естествените състояния за славянската душевност? Честно – нямам отговор! Но по-добре и да не получа. Макар че винаги съм си мечтал да проведа следния разговор с другаря Троцки: „Абе, Лев Давидович,” - ще му кажа – „а вие ни учехте, че това място, на което двамата с тебе се намираме и много прилича на горещия басейн в Панчаревската минерална баня, изобщо не съществува!”. А Лев Давидович ще ме погледне строго и ще рече „Прав сте, Петър Иванович, но не можете да отречете, че добре ви подготвихме за него!”.

Та таквизи ми ти работи с Американската Мечта. Виж, Американската Демокрация, въпреки че малко я набедих, е нещо друго. Много добре е описана в едно сръбско клипче – върви си една дама с една коса през едно коридорче с едни отворени стаи, от които пушат едни димове. На стаите има надписи – Сърбия, Афганистан, Ирак, Виетнам. Дамата стига до последната врата, на която пише Сирия, и все още е затворена. Потропва и радостно възкликва: „Радуйте се, дОшла е Демокрация!”.
Е па, радваме се, как да не се радваме! Аз даже от утре почвам тренировки в горещия басейн на Панчаревската минерална баня…    
   

вторник, 13 август 2013 г.

Българска мечта



Искам
да се боря
за
хубавите
хора
от родната
земя.
Слаб съм,
нямам воля!
Хубавите
хора
спят.
Моля се,
на Бог
се моля,
да се събудят
хубавите
хора
и
в България
да бъде
светлина!

понеделник, 12 август 2013 г.

Да си ги премерим!




Стана модерно напоследък да си мерим протестите и контрапротестите. Там някъде се събрали няколко милиона против правителството, на друго място пък други милиони се подписали в негова подкрепа. Лошо няма, демокрацията е съревнование и е хубаво да има конкуренция. Само че се питам къде е нашият общ отбор България в световното съревнование и има ли смисъл да си мерим протестите, ако този наш отбор не се стреми да се нареди някъде по-напред в класирането!?

Къде например е българското образование, при положение че от училищата ни в момента излизат полуграмотни полумаймуни, на чийто речник би позавидяла и Елочка Шчукина, а на техническите им познания би се присмял и орангутанът от Софийската зоологическа градина?

Какво е нивото на здравеопазването ни? По цялата земя медицината напредва, а при нас хората още летят при врачки, баячки и други шамани, които да решават проблемите им. Не е ли срамно, че в сравнение с тоталитарната държава на лошия бай Тошо има значително увеличение на детската смъртност например!? Това ли беше целта на красивите, интелигентните, грозните и глупавите!?

Как работи полицията и имаме ли армия!? А правосъдието!? На кого е по-лесен живота в България – на разбойника или на честния и почтен човек, който има единственото намерение да си изкарва хляба със законен труд!?

Ало, културата!? Нали бяхме някога някаква велика култура!? Ке паса, омбрес и мухерес!? Защото ако нивото, което наложиха бившите и настоящи „кукувци”, ни задоволява, то по-добре да смъкваме портретите на Кирил и Методий от стените на училищата и църквите!

Ами свободата на словото и печата!? По целия нормален свят журналистите са кучетата-пазачи на обществото, а у нас са помиярите-лизачи на властта!

Спортът!? При тия празни детски площадки и стадиони утре „великолепното” 17-о място на еди коя си прекрасна атлетка ще ни се струва само блян за минало величие.

Мога да изброя поне още 10-15 области на невиждани български „успехи”, ала заслужава ли си!? Световното състезание си тече, ние тук си врякаме и крякаме и хич не ни пука за резултатите. Сякаш сме загубили не само желание за победа, но и въобще желание за съревнование. Ние сме си най-великите, а ония другите са прости щом се напъват за неща, които нямат нищо общо с нашите сложни и противоречиви душевности!

Навремето Стефан Стамболов и Петко Каравелов са били непримирими политически противници. Даже първият вкарва в панделата втория! Нищо ново под слънцето! Чудно ми е обаче защо тази едва укрепнала млада България е вървяла устремно напред въпреки борбите, боричканията и противоречията? Много просто – нито един от Строителите на съвременна България не е бил зависим от парите на чужди корпорации и държави, нито един от тях не е и допускал, че ще бъде някъде на ясла и ще работи против Българския национален интерес. Всички те са имали една Голяма идея – България, и, разбира се, различни малки идеи за това как да се осъществи тази Голяма идея!

Ха, сега, мили протестиращи и контрапротестиращи, да ви предложа едно малко предизвикателство. Сложете си ръката на сърцето и кажете: „Аз не взимам пари от чужди корпорации и държави и единственото от което се водя е идеята за една по-силна, по-богата и по-щастлива България!”. Един да го направи и по очите му ще позная дали ме лъже! Дотогава си мерете протестите, контрапротестите и реконтрапротестите, доларите, рублите и отоманските лири, „преклонението” пред Америка, „любовта” към СССР и уважението към негово величество султана, само не мешайте България – светинята не се нуждае от лицемерие, а от обич!

понеделник, 1 юли 2013 г.

Хахахаха





Честно казано, не знам какво повече да кажа за българската политика, но все пак ще го кажа. Доколкото се разбира от лозунгите на последните протести, то това е и смисълът – не е важно какво искаш, важното е да го искаш! Няма па точно аз да се цепя от модните тенденции!
Иначе то тя работата е ясна. Бай Тошо ги е събрал всичките на 9 ноември 1989 в 8 и 34 ч. по Гринуич и им е казал: „Сега, другари (хахахаха), ние требва да се снишиме (хахахаха), до де мине бурята (хахахаха) и след това па че продължиме да стрОиме социализамът (хахахаха)! Но за тая работа (хахаха) всеки требва да преосъзнае собствената си отговорност (хихихихи) и да научи ролята, която требва да играе (хохохохо)! Ти, Сергейчо (хахахаха), че си лошият отлево, а ти Бойко (хохохохо), че си добрият отдесно (хахаха). Жанчо и Иванчо и вашата е ясна (хахахаха), нема да се плашите, ората, че ви запомнат с добро (хахахаха)! Ако хептен се окензаме, че викнеме Царо на помощ (хахахаха). А, Воленчо, и за тебе има – ти че се правиш на две и половина (хахахаха), та като те видат ората и след 20 години па да мечтаят за леба и сиренето по БДС и чехкините по… (хахахаха) на нудисткио плаж във Варна (хахахахахахаха, бурни ръкопляскания, преминаващи в овации)!”.
Нема такива протести! Срещу когото протестират – той взема изборите! Цял февруари „уууууу” срещу Боко, а на изборите 30 и кусур процента пак за него. Цял юни „ууууууу” срещу БСП-то и накрая във Варна 30 и кусур процента пак за тях. И като се обединят двете лица на БКП-то (по историческа необходимост, хахахахаха) какво правим!? Ще викаме „уууууууу”, 99,347 на сто ще гласуват за другарите и пак ще гоним сияйните висоти оттук до хоризонта!
Абе с тая политика вече ми писна. Друго си е да гледаш екшънче по БНТ с Жан-Клод Ван Дам. Вярно че половин Молдова даде фира, но пък и да видиш католически свещеници в православен храм е безценно(хахахаха). За американските екшъни няма невъзможни неща!
И добре че са бразилците да ми напълнят душата с футболни умения. Испанската армада потъна, като кораба на Третата Българска държава (уточнявам – белгийско корито, втора употреба, строено по времето, когато Пеле е бил на върха на славата си (хахахахаха). Рио, Маракана, Копакабана! Ех, мечти! Но по-добре – не! Президентът им е с български корени, а и там протестират (може би точно поради факта, хахахахахаха)!

понеделник, 24 юни 2013 г.

Фиаско



Забравих
думите.
Фиаско!
Публиката
свири,
кряска.
Лудите
пастири
ръкопляскат.
Феята
се вози
на каляска.
Овцете
блеят
и
помляскват.

Забравих
думите!
Фиаско!
Любовта,
разбира се,
ме стряска.   

вторник, 28 май 2013 г.

Българи





„Законът е врата у поле, който е балама ще мине през нея” – така са казали мъдрите българи и аз нямам намерение да споря с тях. Законът е рамка, създадена от човешкото несъвършенство. Полето е пространство, дадено на всички ни от Бога, за да изкарваме храната за душите и телата си.
Не, ние, българите, не сме лош народ, както се опитват да ни изкарат. Просто рамките не са за нас. Защото Божиите заповеди на Християнската ни вяра са само две и който ги следва, няма да тръгне по кривия път. Законите човешки са хиляди, милиони и много малка част от тях наистина допринасят с нещо.
Не, ние, българите, не сме глупав народ. Просто сме свикнали направо да говорим с Бога като онзи Вълкадин от разказа на Йовков, вместо да си губим времето с глупавите бъртвежи на онези, които имат наглостта да се обявяват за Негови наместници на земята.
Не, ние, българите, не сме посредствен и ограничен народ. Виждаме и вратата, и полето. Просто не искаме като стадо овце да се блъскаме на вратата, при положение че има толкова много работа, която да се върши на полето.
Законът за защита на държавата закон ли е бил!? Бил е! Е, как си представяте, българин, свестен и добър човек, да тръгне да следва и изпълнява това безумие. Не политиците и законотворците, които сътвориха цялата тая нелепост, спасиха българските евреи. Нашите нашенци го направиха, казвайки им го типично по нашенски:
- Ебал съм го и закона ви тъп! Аз вчера с Мошето ракията си пиех, вие днес искате на смърт да го пращам. Няма как да стане тая!
Ами Възродителният процес законен ли беше!? Беше, според законите на тоталитарната държава беше! Е, как си представяте, българин, свестен и добър човек, да тръгне да следва това безумие:
- Чакайте бе, алчовци, къде сте тръгнали!? Вчера хляб забравих да купя, та отидох при комшията Али – той и хляб ми даде човекът, та даже ме и покани да седна на трапезата и да опитам от тяхната манджа!
            А утре кой знае какво безумие пак ще измислят! Я, хич вяра да им нямаш! Ние си знаем, каквото ни е казал Дяконът Левски. Чиста и свята република, в която българи, турци, евреи и всякакви други народи да си живеят заедно, това е нашата същност – тя от закон не се нуждае! А ние много добре преценяваме кой е достоен и кой – не! И без да ни учат, го правим! Който има възможност, помага на който има нужда! Няма смисъл от фанфари и показност. Видяхте ли благотворителния мач за Стилиян Петров – опашки за билети имаше, никой и не предполагаше, че ще се съберем в дъжда 11 000 души! Защото знаем кой е Достоен и кой има Нужда!
            Такива сме ние, българите – добър народ от добри хора. Който иска да ни поучава, да оправи първом своите кривици. А тая работа със закони не става! То трябва да ти иде отвътре!

сряда, 15 май 2013 г.

Пешови вълнения





Дядо ми Любо, Бог да го прости, често ми повтаряше: „Ти си толкова мързелив човек, че нищо чудно един ден и комунист да станеш!”. Чак комунист, разбира се, не станах, но толкова си падам по мързеливите работи, че и днес смятам да направя една такава.

На изборите в България нелогичните неща очевидно са повече от логичните. Боко спечели! Тази смразяваща душата на всеки българин, имащ повече от две работещи мозъчни гънки, очевидност за съжаление е факт! Както е и факт, че в уж бунтовна Варна герберите бият категорично, а в крепостта им Стара Загора губят и то не от кого, а от универсалния им сапун Сергей Дмитриевич. В Перник мицифайките печелят с един процент, но дали те печелят или приятелят им Георги Седефчов Първанов – бъдещото или Путин ще покажат. Изобщо картинката е толкова заплетена, че не бих се изненадал и на кабинет с министър-председател Волен Сидеров и министър на външните работи Лютви Местан, което всъщност не изглежда никак лошо. Най-малкото нивото на използвания българския език във Външно ще се повиши много и това го казвам напълно сериозно – филологът Местан има най-правилното българско произношение сред целия политически елит в многострадалната ни родина. Но стига глупави бъртвежи, време е за Мързеливата работа – понеже не ми иде да напиша свестен коментар за несвестните ни избори, реших да изкарам компилация от някои коментари във Фейсбук, писани в последните 5 месеца, белким и аз намеря загубената нишка на собствените си разсъждения. 

20 февруари
От исканията на протестиращите дотук не виждам и едно, което ще вдигне стандарта им на живот. Добре е да си размърдат мозъците, за да не се окаже "напънала се планината, а родила мишка". Исканията им в момента напълно работят за този, когото уж свалиха от власт...

12 май
И все пак ще се опитам да погледна реално. Колкото и парадоксално да звучи - в момента най-лошият сценарий е Станишев да подаде оставка. Защото, само си представете, пада Станишев, идва агент Гоце и ГРОБ плюс комунягите правят коалиция. Заедно имат 180 места в парламента! Три четвърти мнозинство! Спокойно могат да върнат и член 1 в конституцията за ръководната роля на тяхното ОФ! Жална ни майка тогава!

13 май
След 24 години демокрация за първи път в парламента няма нито една демократична партия.

13 май
Не съм с десни убеждения, но винаги ще симпатизирам и подкрепям достойните хора, които вярват в своите си ценности, отстояват личната си позиция и имат идеи, които не са обусловени от нуждите на личната им изгода, а са принципни и последователни. Да, някои от моите възгледи се различават от техните и това е нормално. Винаги ме е плашела думата консенсус - не можем да мислим еднакво, защото Господ ни е създал различни по акъл. Но винаги ще бъде огромна чест за мен да стисна ръката на хора като Радан Кънев и д-р Москов. Жалко е, че те на са в парламента за сметка на една купчина послушковци, които смирено ще вдигат ръчичка по волята на господарите си.

.
11 май
Всичко минава и заминава! Много трудно е във временното да намериш вечното. Цивилизацията, към която принадлежим, в чиито основи стои делото на светите братя Кирил и Методий, е едно от тези неща, които ни свързват с вечността. Заслужава си усилието да запазим и развием тяхното наследство!

14 май
Иван Костов не е ангел, но не и демонът, за който го представят! Може да прозвучи налудничаво, но Костов и Жан Виденов са от малкото политици на прехода, които уважавам. Не за друго - имаха принципи, които отстояваха, своите ги предадоха, а и бяха единствените, които се опитаха да защитят националния ни интерес както пред Москва, така и пред Вашингтон. Разбира се, олигархията, мутрите, престъпниците не им простиха - то и затова сме на това дередже...

14 май, в отговор на Дияна
Виж сега - кой каквото прави в тъмната стаичка си е негова работа и за негова сметка! Тайността и тайнствеността на вота е неприкосновена! А в твоето обкръжение не вярвам да има някой, който да е подкрепил мнозинството, някак си не си те представям в компанията на мутри, чалгаджии, представители на по-мургавата част от българското общество, малоумници, които се продават за 25 кинта, изкарани под строй държавни служители, Боко, Цецо и други милиционери.

13 май, в отговор на Сашо, който май е гласувал за…, е, негова си работа
Абе не е на добре! Много вот се разпиля за нищо! Смятай само - Волен има 7,5 процента, Скат имат 3,6 процента, ВМРО - 2 процента, оня смешник Светльо също 2 процента гепи. Смятай сега и се получават 14,1 процента за една здрава националистическа коалиция. И то само като сбор, а при всички положения и други биха се присъединили и биха могли и до 20 процента да ги докарат. Същото е и при десните - Кунева, Костов, СДС и разни други правят 10 на сто, биха могли и повече. А сега само се замисли колко места в парламента има отбора на ДС - май към 220

10 май
Имаме воля, ама нЕмаме акъл!

13 май
Хайде пък сега - да изгубите надежда! Горе главата - я какъв хубав дъжд вали навън!

петък, 26 април 2013 г.

Приятелят





„Победихме Аржентина с 4-2. Станахме световни шампиони. Президентът на републиката ни покани на тържествена вечеря, на която ни поднесоха великолепни ястия. Всеки един от нас получи скъп подарък за спомен – по един великолепен футболен екип! Щастливи се прибрахме по домовете си!”

Хосе Насаси, капитан на националния отбор по футбол на Уругвай, световен шампион за 1930 година


Приятелят,
Хосе Насаси,
почива
в мир!
Приятелят,
Хосе Насаси,
капитанът
на Отбора.
Приятелят,
Хосе Насаси,
и
играта.
Приятелят,
Хосе Насаси,
и
наградата.
Приятелят,
Хосе Насаси,
играеше
за три милиона
вика,
тържествена
вечеря
и
нови
футболни
гащета.
Приятелят,
Хосе Насаси,
Шампионът!
Приятелят,
Хосе Насаси,
почива
в мир,
Доволен
и
постигнал!

неделя, 14 април 2013 г.

Ибрикчийството не вярва в сини идеи

И още веднъж за обективността на спортната журналистика - нула, няма такава. В спортните медии работят абсолютни мишоци, които говорят и пишат само това, което им наредят тия, които им плащат! Това са хора, които не вярват в идеи, а са си най-долни ибрикчии. Честно казано, ако Томислав Русев например е левскар, то аз съм фен на отбора на Долно Нанадолнище! Забележете каква невинна тема за пореден път ми изхвърлят от форума на "Гонг":

Божидар Митрев заслужава много повече

Не искам темата да звучи като провокативна и все пак не можах да се сдържа след днешния (към днешна дата вчерашния) мач на "Левски" и "Локомотив" да не отбележа няколкото великолепни спасявания на Божидар Митрев. Колкото и да се жалват локомотивци от съдията (а за някои от нещата определено имат основания), не могат да не признаят, че ако не бяха 4-5 отлични спасявания на Митрев (особено това след удара на Родригес през второто полувреме при 1-1, което е достойно за вратар от световна класа), отиваха на разгром.
Та мисълта ми е – кариерата на Божката е типичната тъжна история за кариерата на всяко кадърно момче, в която и да е област в България! Очевидно е, че той има страхотни качества за вратар, които се проявиха още от първите му мачове – забележете в ШЛ, където влезе при 0-3 срещу "Вердер" и пази като лъв срещу "Челси", но връзкарчетата му изяждат хляба. Да, Божо има проблеми при центриранията, но такива проблеми имат 99,9 на сто от големите български вратари. Просто такава ни е школата – страхотни вратари в рамката, които правят грешки при центриранията. Специално съм гледал и мачове от 60-те на Жоро Найденов и Симеон Симеонов, на живо съм гледал Джони Велинов и Боби Михайлов – виртуозни майстори в рамката с проблеми при центриранията. Мога да изброя поне още 10 такива случая.
И понеже действително не искам темата да звучи като провокативна просто искам да задам един елементарен въпрос, на който търся елементарен искрен отговор – кой бихте искали да пази на вратата на "Левски" и на националния отбор, ако Николай Михайлов не беше син на еди-кой си? 

Темата е невинна, ама не съвсем, защото не е редно да защитаваш Божката Митрев, който идваше на тренировка на Герена с обикновена раничка и с автобуса, докато други "всенародни любимци" ги караха с мерцедеси.Е как да имаме каквото и да било на световно ниво, след като "журналистите" в БГ, не само "спортните", плътно следват силните на деня, за да не изпуснат лапачката!?

А България ще тръгне напред само ако даде път на тия, които са тръгнали да гонят мечтите си с раничка на раменете, ползвайки услугите на градскиия транспорт. Мамините синчета от мерцедесите ги видяхме какво представляват и какво могат!