вторник, 28 май 2013 г.

Българи





„Законът е врата у поле, който е балама ще мине през нея” – така са казали мъдрите българи и аз нямам намерение да споря с тях. Законът е рамка, създадена от човешкото несъвършенство. Полето е пространство, дадено на всички ни от Бога, за да изкарваме храната за душите и телата си.
Не, ние, българите, не сме лош народ, както се опитват да ни изкарат. Просто рамките не са за нас. Защото Божиите заповеди на Християнската ни вяра са само две и който ги следва, няма да тръгне по кривия път. Законите човешки са хиляди, милиони и много малка част от тях наистина допринасят с нещо.
Не, ние, българите, не сме глупав народ. Просто сме свикнали направо да говорим с Бога като онзи Вълкадин от разказа на Йовков, вместо да си губим времето с глупавите бъртвежи на онези, които имат наглостта да се обявяват за Негови наместници на земята.
Не, ние, българите, не сме посредствен и ограничен народ. Виждаме и вратата, и полето. Просто не искаме като стадо овце да се блъскаме на вратата, при положение че има толкова много работа, която да се върши на полето.
Законът за защита на държавата закон ли е бил!? Бил е! Е, как си представяте, българин, свестен и добър човек, да тръгне да следва и изпълнява това безумие. Не политиците и законотворците, които сътвориха цялата тая нелепост, спасиха българските евреи. Нашите нашенци го направиха, казвайки им го типично по нашенски:
- Ебал съм го и закона ви тъп! Аз вчера с Мошето ракията си пиех, вие днес искате на смърт да го пращам. Няма как да стане тая!
Ами Възродителният процес законен ли беше!? Беше, според законите на тоталитарната държава беше! Е, как си представяте, българин, свестен и добър човек, да тръгне да следва това безумие:
- Чакайте бе, алчовци, къде сте тръгнали!? Вчера хляб забравих да купя, та отидох при комшията Али – той и хляб ми даде човекът, та даже ме и покани да седна на трапезата и да опитам от тяхната манджа!
            А утре кой знае какво безумие пак ще измислят! Я, хич вяра да им нямаш! Ние си знаем, каквото ни е казал Дяконът Левски. Чиста и свята република, в която българи, турци, евреи и всякакви други народи да си живеят заедно, това е нашата същност – тя от закон не се нуждае! А ние много добре преценяваме кой е достоен и кой – не! И без да ни учат, го правим! Който има възможност, помага на който има нужда! Няма смисъл от фанфари и показност. Видяхте ли благотворителния мач за Стилиян Петров – опашки за билети имаше, никой и не предполагаше, че ще се съберем в дъжда 11 000 души! Защото знаем кой е Достоен и кой има Нужда!
            Такива сме ние, българите – добър народ от добри хора. Който иска да ни поучава, да оправи първом своите кривици. А тая работа със закони не става! То трябва да ти иде отвътре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар