събота, 4 април 2020 г.

Трънка в стената


И видях тълпата, която крещеше „Разпни го!”. Зла и уплашена. Умопобъркана. Обсебена от биологията и егото си. Готова да даде свободата си за пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.
И видях същата тази тълпа да пали кладите на Ян Хус и Джордано Бруно, да се подиграва на Дон Кихот, да стреля по Мартин Лутър Кинг, да държи невинен в дранголника Нелсън Мандела. Видях я! Да пали книги и да праща хора в концлагери, да оставя гладни и бездомни милиони и милиарди, стоящи под нея в безумната й пирамида. Все за същите пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.
Тази тълпа не е на бедните и онеправданите, на потиснатите и унижените. Това е тълпата на презадоволените. Тя с цената на всичко пази петте си кренвирша с доматен сос и не й пука, че за останалите няма хляб.

И видях илюзорната сигурност на тази тълпа да се срива от нищо. И видях илюзорните ценности на тази тълпа да се стопяват като мартенски сняг през април. И видях, че всички претенциозни дърдорения са всъщност празни маски, зад които стоят досадните пет кренвирша с доматен сос.
И видях себе си в тази тълпа. И се намразих. И ще продължа да се мразя, докато не се отърва от страховете и не прогледна отвъд биологията и егото.
А там някъде, отвъд биологията и егото, стои другият. Премръзнал от студ, гладен, болен, немощен, безнадежден, беден, онеправдан, потиснат и унижен! Стои и чака една усмивка, една протегната ръка, едно приятелско рамо. Стои, чака и не ги дочаква, пометен от претенциите на безумната тълпа! Пометен от „мечтите” й за пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.

И видях тълпата, която крещеше „Разпни го!”. Не, не можете да ме излъжете – това не бяха дрипави просяци. Това не бяха бедни, болни и отчаяни хора. Това бяха добре облечени, доволни и сити дами и господа. Това беше елитът, уплашен, че се е появил Някой, Който дава светлинка и на другите.