вторник, 24 февруари 2015 г.

Гражданско сдружение "24 май"

Нуждата от национално обединение е по-видима отвсякога. Едва ли точно аз мога да играя ролята на обединител, но понякога в иначе нелепата ми тиква се раждат и поне на пръв поглед читави идеи :) От друга страна съм страшно амбициозен и мечтите ми винаги са по-големи от възможностите ми. А и една дама вчера ме призова да опитам отново да предложа нещо, което предложих и миналата година тук, а на хубавите дами никога не бива да се отказва :)
Наясно съм, че българите сме индивидуалистичен и умерен народ, но също съм наясно, че сме и прекрасни хора. Проблемът ни от Ньойския договор насам е един и същ - политическата ни класа с малки изключения следва чужди интереси, а ние самите се кланяме по инерция на чужди зарази, които противоречат на дадената ни от Бога същност. Затова и предлагам нещо умерено, което да е според същността и възможностите ни. Предлагам да създадем Гражданско сдружение "24 май". Знам, че прилича по име на Гоцевото недоносче "АБВ", ама още по-хубаво - на едни избори ще им гепим част от по-неграмотния електорат :) Предлагам и пет точки, на които да стъпим. Пет, защото е хубаво число, а и излишното разтягане на локуми винаги крие някаква користност или лъжа.
1. Стоп на мутро-олигархичния модел чрез връщането на регулаторните и социални функции на държавата.
2. Ограничаване на кражбите.
3. В отношенията с Великите сили и в техните глобални игри винаги на първо място да се отчита Българският национален интерес.
4. Отстояване на уникалната ни културна и цивилизационна идентичност.
5. Категорично отстояване на мирната същност на България и невъвличането й в каквито и да било войни - било то със Зимбабве, Русия, Того, САЩ или Горна Волта.

Толкоз. Начинът за реализирането на тези точки е копи-пейст от големия Андрей Ляпчев - со кротце, со благо, ако се наложи и со малце кютек.

Споделям идеята не защото имам качества на лидер и мечтая за власт. А защото е добра и осъществима. В протести и всякакви такива гюрултии не участвам. За работни и организационни срещи - винаги готов! По всяко време можете да ме намерите на "Лични".

Ако някой "открадне" и реализира тази идея в полза на България и прекрасните българи - ще бъда най-щастливият човек на планетата Земя. 

петък, 6 февруари 2015 г.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло




България трябваше да седи мирна още през 1990 година. Картата с черепите, „бесенето”, паленето на сградите така консолидираха комунистите, че 25 години по-късно всички управляващи и опозиционни партии са с БКП или ДС-корен. Гневът винаги е лош съветник. Со кротце, со благо и со малце кютек демократичните сили простичко трябваше да обяснят защо комунягите следва да си ходят, след което още по-простичко да се разделят на една социалдемократическа и една християндемократическа партия, които да се редуват във властта, пренебрегвайки вземащото си изконните 10-15 процента БКП. Както е в Чехия например.

България трябваше да седи мирна и през 1999 година по време на войната в Югославия. Щеше да е по-добре и за нашите мили американски съюзници. Не знам точно какво им пожелаха сърбите, но със сигурност то започна да се сбъдва. А бомбите с обеднен уран отровиха не само земята на комшиите, но и нашата земя.

България трябваше да седи мирна и през февруари 2013. Добър или лош Боко беше легитимно избран за премиер и не беше никому нужно да си ходи 3 месеца преди края на мандата. По същата демократична логика България трябваше да седи мирна и през юли 2013 година, защото Пламен Орешарски също беше напълно легитимно избран за премиер. Да не говорим за качествата му на финансист – но Ганьо може да строи капитализъм и без пари.

България трябва да седи мирна и сега. Повече отвсякога! До границите ни се води сложна геополитическа игра, с която не сме много наясно. Да се правиш на мъж пред руснаците в такъв момент – никак, ама никак не е подходящо. Те направо обичат тези, които им се правят на мъже. Толкова ги обичат, че обикновено ги изпращат до домовете им.

Парадоксално, но факт! Чехите вървят ама точно по българската народна мъдрост „Да би мирно седяло, не би чудо видяло”. Уж и те членове на ЕС и НАТО, а пък все си намират начин да си кротуват и да се смеят полекичка на претенциите на Великите сили. Сигурно защото при тях и зъболекарските услуги са почти безплатни – плаща се само използваният материал. Ние обаче от напъване да се докажем какво чудо на природата сме го докарахме дотам, че да не си и помисляме да се усмихнем, защото ще се видят изпочупените ни зъбки.         

вторник, 3 февруари 2015 г.

Йезуитско




В днешно време толкова противоестествени неща се представят за естествени, че направо е за чудене, че на планетата ни не се случват и по-големи катаклизми от тези, които се случват ежедневно.

Казват, че алчността е нещо нормално и била двигател на прогреса. Всъщност алчността руши бездруго крехкия материален баланс на Земята. За да трупат някои ненужни, а и безсмислени ресурси, други остават без каквито и да е жизнено важни за съществуването им необходимости.

Твърдят, че похотта е неизбежна. Дрън – дрън, та пляс! Когато две същества от противоположни полове си легнат в кревата по взаимно желание, то това вече не е похот, а любов. И не виждам да е нещо, което да надхвърля човешките възможности.

Гневът бил градивна сила. Хайде де! Сигурно ако сър Исак Нютон, вместо да полягва следобед под китната сянка на ябълковите дръвчета, ходеше в местната кръчма да вдига гюрултии, днес щяхме да сме по-наясно с основните закони на физиката.

В завистта нямало нищо нехуманно. Глупости на търкалета! Вярно, че да вземеш чуждия живот изглежда по-лесно от това да усъвършенстваш твоя, но е физически невъзможно, а и означава, че изобщо не харесваш себе си, което при всички положения не е особено умно.

Лакомията била нормална. За домашните любимци – може би. Но подозирам, че у всяка човешка биологична единица има разумен праг на насищането, който, когато се премине, води в най-добрия случай до драйфане.

Надменността била символ на благородство. Да презираш и отхвърляш другите е все едно да се мислиш за безсмъртен, какъвто доказано не си. А и винаги съм подозирал „благородниците” в кръвосмешение, водещо до тежки психически отклонения.

А какво да кажем за леността!? Вярно е, че мързелът е основен подтик за философска дейност за всяко българско същество, но не бива да се забравя, че мърдането на мисълта, също е форма на движение. Друга тема е, че по-напредналите материално от нас народи са го постигнали, колкото и да ни е неприятно, с работа.

Най-много обаче се дразня на „противоестествениците”, когато си играят с тъпотата. Вероятно им е много изгодно хората да подражават на братовчеда Лари и братовчеда Балки. Да имат плоски мисли и плоски мечти. Да се смеят на плоски смешки и да живеят плоско. Сигурно е много вълнуващо да джиткаш сред тъпаци, които продължават да вярват, че и планетата Земя е плоска, но освен до поредните катаклизми това до нищо добро няма да доведе.