четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Партия "Бридж"



Да поиграем
бридж
в очакване
на Края,
спокойно
да премислим
отминали
лъжи.
Бях
малко
див –
отново
ще призная.
Но не
и глупав –
ще ми
отвърнеш
ти.

И в блясъка
на сляпо
откровение
навярно
заедно
ще прозрем –
Любовта
последен
шанс е
за спасение,
а не
възможност
да спечелим
Шлем.

сряда, 14 октомври 2015 г.

Слон в стъкларски магазин




В детството си не смеех да погледна звездите. Страхувах се. Сънувах кошмари за края на света и агресивни извънземни.
Днес не смея да погледна себе си. Страхувам се. От бруталното земно, което стои в началото на същността ми.
Чудото на живота в познатите ни биологични форми на планетата Земя е функция на толкова фини и прецизни настройки, че пред тях ходенето по струна на китара, опъната над океана между Лисабон и Рио де Жанейро, би изглеждало като детска игра. Ако Млечният път не взаимодействаше с другите галактики, ако нашето Слънце не се намираше в точно определени отношения с другите звезди, ако Земята се движеше около него и оста си незначително по-бързо или по-бавно, ако разположението й в пространството беше само с няколко градуса по-надолу или по-нагоре, ако скоростта на светлината и структурите на молекулите и атомите не бяха точно такива, каквито са, ако стойностите на кислорода в атмосферата бяха с няколко процента по-различни, ако я нямаше Луната като сателит, ако липсваше само едничка от другите планети и още поне 5 632 321 878 „ако”, то и неделният мач, и срещата с приятели, и закуската, обедът и вечерята биха били невъзможни. Милиарди случайни закономерности или закономерни случайности движат крилете на пеперудите, наострят бодлите на таралежите, обагрят в зелено листата на дърветата през пролетта, водят влечугите по техните пътища, композират музиката на водопадите и регулират дишането на хората, които обичаме! И аз вярвам в тях. Логиката им е несравнимо по-хармонична от логиката на парите, войната, жаждата за власт и останалите чисто човешки приумици. Те няма да ни предадат, няма да се поддадат на изкушения, няма да ни смачкат. Те са по-нежни от полъха на вятъра и по-силни от бурята. Те са Любов в най-чистата й същност.
Идва ли ни въобще на акъла, че трябва да се движим по-внимателно сред тези милиарди случайни закономерности или закономерни случайности!? Замисляме ли се, че инстинктите ни на разрушители могат да повредят създадената с толкова финес хармония!? Даваме ли си сметка, че е по-добре да се държим прилично - като част от Творението, а не като негови господари!? Не е ли по-хубаво да търсим познанието за прекрасните му принципи и да се движим според тях, вместо да се опитваме да му налагаме извратените си правила!? Не е ли по-лесно да обикнем Твореца и Творението, а покрай тях и себеподобните си и да престанем да ровим като глигани в снагата на Майката Земя, търсейки драгоценни метали, с които да си платим правото да бъдем роби!?

Като малък се страхувах от звездите. Сега се страхувам от себе си. От първичността, с която налагам неоснователните си претенции. От неумението да се справям с бесовете си. От нежеланието си да се уча. От приливите и отливите в съзнанието ми. От неспособността ми да се движа нормално по Млечния път.         

петък, 9 октомври 2015 г.

На родната планета



На родната
планета
царува
интересът.
Добрият
старец
Шекспир
написа
нова
пиеса –
Монтеки,
Капулети
диктуват
равновесие,
Ромео и
Жулиета
пречат
на
прогреса.