неделя, 25 февруари 2018 г.

Добрият собственик Гинка


„Държавата е лош собственик” – с тая мантра вече 29 години мафията лъже данъкоплатеца в България и прибира парите му.
„Държавата е лош собственик” – а Пеевски, мутрата Х, олигархът У и Гинка са „добрите” собственици, които пълнят домовете на нашенците с мед и масло!
„Държавата е лош собственик” – Чешката държава с ЧЕЗ и Руската държава с „Лукойл” се грижат отлично за вашето благосъстояние!
Вече не се учудвам на наглостта на мафиотите, по-скоро съм потресен от невежеството на хората, които се връзват на номерата им. Национализацията на това или онова предприятие по никакъв начин не може да се отрази на демократичния процес. Даже напротив – принципал на държавните структури е Министерският съвет. Той се избира от Народното събрание, а Народното събрание от гласоподавателите. Тоест на всеки четири години при лошо управление на дадено предприятие Правителството, избрано с гласовете на българските граждани, е в правото си да смени управителя му. Лесна и проста процедура. Не така обаче стоят нещата с Гинка и Гинките – при тях няма четиригодишен мандат и могат да си дерибействат колкото си искат или докогато им позволят баш мафиозите на Републиката.
Национализацията не е непременно нещо лошо. В цяла Англия, в цяла Франция ключовите отрасли и най-вече енергетиката по дефиниция са в преобладаващо държавни ръце. По време на кризата от 2008 - 2009, напук на родните неолиберасти, в Обединеното кралство даже национализираха банки – било то като временна или постоянна мярка. Пазарът е динамично понятие и държавата като играч е в правото си да се намеси в зависимост от конюнктурата. В добри години ще приватизира и ще пълни хазната си със свежи мангизи, в лоши ще национализира и ще спасява от глад данъкоплатците си. Какво по-просто от това!? Да де, ама къде отиват интересите на мафията тогаз!? Гинка на сухо ли да я държим!? Щото покрай Гинка и другите Гинки Цецо печели изборите...
Няма нищо по-логично от това в сегашната ситуация държавата ни да бръкне в бюджета си и да извади едни 320 милиона евро за активите на ЧЕЗ. Половин България е пропищяла от тези иначе мили чехчета, а и сумата не е кой знае колко голяма, щом за полицията, ей тъй от джобни, веднага се найдоха едни 100 милиончета. Компанията може съвсем спокойно да се национализира, да се оздрави, че даже и после в някакъв по-сгоден момент отново да се предложи за приватизация. „Ами дайте да национализираме и „Лукойл тогава” – опонира ми разгневен Боко навръх заснежения 25 февруари 2018 година.
- Ами хайде де, Боци, откога чакам! Не е прилично 15 процента от БВП на България да отиват в Руската федерация при приятеля ти Путин! – отвръщам му аз с ясната мисъл, че, ако се наложи, бих купил хляб със собствени средства и на 50 гладни руснаци.    

четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Защо пък не!?

Половин България не може да се примири с Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание от 1923, с репресиите от 1925, отнели живота на интелектуалци като Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, с жертвите по време на антинацистката съпротива 1941 – 1944. Другата половина пък не престава да натяква за атентата в църквата „Света Неделя”, за жертвите на Народния съд и концлагерите.
Погледнато исторически – и двете полукълба на една и същата сфера са в сериозна грешка. Те се опитват да вкарат събития, заключени по време и между двете световни касапници, в дневния ред на хора, които за щастие повече от 70 години не са и помирисвали война, а и представят фактите така, сякаш родината ни не е част от глобалното човечество, а някакъв самотен оазис в пустинята Сахара, до който имат достъп само добре натъпканите със стока кервани. Не България, целият свят от началото на Първата световна до края на Втората световна война е полудял и иска да приключи със себе си, а ние просто не правим изключение.
Погледнато чисто човешки обаче и комунистите, и антикомунистите са прави, макар че първите държат на източното полукълбо на Луната, вторите на западното, без да се усетят, че неизбежният спътник на Земята си е един и същ, независимо дали го виждаш нащърбен или при пълнолуние. Всъщност иде реч за естествената реакция срещу насилието, която е непоклатима частица от генома на нашия древен, мъдър и цивилизован народ. В България пролятата кръв не опиянява и не става повод за гръмки тържества на виртуални победи, напротив – тя събужда съчувствие, съжаление, дори срам пред Бога от стореното безумие и... В крайна сметка – това е прекрасно, нали!?

Ами щом е прекрасно, хайде най-сетне да излезем от политическия контекст на историческите събития, да си стиснем ръцете, да направим общ мемориал на загиналите, подобен на „Долината на падналите” в Испания, и пред паметта на жертвите да си обещаем никога повече да не се преследваме и убиваме заради различните си убеждения! Божо Димитров може да не е най-големият гений в Слънчевата система, ама в случая предлага нещо разумно, което, ако се осъществи, най-после ще донесе първия пролетен ден демокрация по изстрадалите ни земи.

сряда, 21 февруари 2018 г.

Европа е вляво, г-да десни!

Никога няма да се примиря с приравняването на комунизма с нацизма. Не, защото самият аз съм левичар, а просто защото това не е вярно.
Ако комунизмът и нацизмът бяха едно и също, Брад Пит и Христо Стоичков щяха да бъдат близнаци.
Дори най-големият капиталист в миг на разнежване ще признае, че комунизмът не е лоша идея. По-скоро ще намекне, че е неосъществим, утопия, химера или нещо подобно. Карл Маркс не е убил и муха през живота си. Отделна тема е, че трудовете му попаднаха в ръцете на хора, които изобщо не умееха да четат. Комунизмът ще победи в най-силно развитата индустриално страна. Тоест в Съединените щати след някоя друга година, век или хилядолетие. Няма начин да покори сияйните висоти в България точно на 9 септември 1944 година, когато в милата ни татковина 85 процента от населението живее по села и паланки, или на 21 февруари 2018 година, когато същите тия 85 процента продължават да селяндурстват в градовете ни. А и защо трябва да говорим за окончателна победа, веднъж и завинаги, след като тъй или иначе в цяла цивилизована Европа има и 8-часов работен ден, и права на жените, и максимално достъпно здравеопазване, и масово образование, и социални политики за хората със специфични възможности, и лозунги за солидарност, и все неща, за които са се борили и Клара Цеткин, и Роза Люксембург. Неща, постигнати еволюционно. Неща, постигнати с труд и упоритост. Неща, които липсват както в дясна България, така и в Русия на Путин. Напротив у нас и на север от нас удобно се настаниха мафията, олигархията, ултранационализмът, фетишизирането на капитала и омразата. Европа е вляво, г-да десни, вдясно е Владимир Владимирович! А и е крайно време да престанем да бъркаме държавния монополен капитализъм (по същество националсоциализъм) на товариш Сталин с комунизма...
Омразата, господа десни! Омразата!!! Омразата, глупако!!!!! Това е основната разлика между комунизма и нацизма! В комунизма няма омраза, нацизмът е изграден върху  омраза! Комунизмът е интернационализъм, г-да десни, нацизмът дори не е и национализъм, защото в идеологията на Хитлер обичта към родината е на втори план, на първо място е желанието за саморазправа с другите народи, най-вече с евреите и славяните. Комунизмът е безкласово общество, г-да десни, в което както трудът на чистачката в зоопарка, така и трудът на космонавта са на почит и уважение, в което както чистачката в зоопарка, така и космонавтът са равни пред закона. Е, г-да десни, признавам – на тоя етап това действително е утопия и не работи. Но не е невъзможно, ако се замислите... Нацизмът е строго йерархично общество (по това ще разберете колко много си приличат Хитлер и Сталин), в което привилегированите класи са в пъти по-брутални от войниците на Тамерлан в битката при Ангора (може би заради комплекс за малоценност от липсата на аристократично потекло).

Колкото и да изброявам, г-да десни (то вие сте и толкоз десни де), знам, че няма да ви убедя! Ама ей го на, обичам да си троша клавиатурата. Всъщност, г-да десни, абе вие антисемити ли сте!? Май, май...  

вторник, 20 февруари 2018 г.

Соросоидно

Когато имаше кислород на Венера, местните си живееха доволно и щастливо. По цял ден мяткаха мръвки на скарите, наливаха се с пиво и не мислеха за утре. Само зеленият мафиот - самоуверен, самотен и самовлюбен веган, не се спираше да дудне:
- Абе, идиоти с идиоти, сечете дърветата за глупавите си барбекюта и изобщо не се усещате каква простотия правите! Хем разкатавате фамилията на единствения източник на кислород, хем пълните атмосферата с въглероден диоксид! Горката стара Венера скоро ще стане съвсем необитаема!

От майор Витанов от 6-то венерско районно можеш да избягаш, ама от парниковия ефект – не. На Венера започна да става толкова непоносимо топло, че местните се телепортираха на следващата поред планета в Слънчевата система и станаха земляни.

Тъй като на Земята беше по-студено, противниците на Сорос и всичко зелено започнаха да използват горките дръвчета и за отопление. Кеф – лете на барбекюто, зиме пред камината. Земляните-венеряни все така си живееха доволно и щастливо. А зеленият мафиот се подсмихваше под намацаните си със спаначено пюре мустачки. Той знаеше, че на Марс е прекалено студено, за да виреят дървета.   

   

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Защо не станах космонавт

Още се напишквах в гащите, когато започнах да гоня топката на големите батковци. Стоях съсредоточен зад едната врата на игрището, наблюдавах внимателно мача и щом коженото кълбо (тогава гумено от 6 лева и 10 стотинки) излизаше отвън, се втурвах след него. После с ръка или шут го връщах на терена. Не, това не беше детинското ми забавление. Беше моята работа, която вършех прецизно и с удоволствие. Исках да бъда и бях сред най-добрите в занаята.
Нашите, разбира се, не бяха съгласни с тази ми трудова реализация и ме пратиха на училище – белким придобия други умения, с които да си вадя хляба.
В даскало ми беше тъпо – до едно време ни учеха да щурмуваме сияйните висини, а после, като се смени времето, с още по-глупаво упорство започнаха да ни учат да преследваме всесилните пари. На всичкото отгоре и в щурмуването, и в преследването трябваше да бъдем някакви неясни, но праволинейни свръхгерои, които помитат всичко по пътя си, за да постигнат натрапените им от други цели.
Тъй като имам страх от височините и алергия към парите, съвсем естествено не ме свърташе много-много в училище. Очаквах с нетърпение мачовете на големите батковци, продължавах да гоня топката, а и получих повишение – отначало ме викнаха да вардя на вратата, а после ме пуснаха и напред.
Професионален футболист обаче не станах. Честно казано, не ме биваше в тичането, а и се оказа, че в оня футбол, който го дават по телевизията, също изискват щурмуване на сияйни висини и преследване на всесилни пари. А и нямах такива амбиции – на мен ми стигаше да връщам топката на големите батковци, да бъда част от техния мач, да се връщам уморен и щастлив вкъщи, да гледам анимационното филмче за Дон Кихот и да чета книжката за Карлсон от покрива. За ужас на близките ми горе-долу с тия умения и познания завърших и университета.
Футбол, Дон Кихот, Карлсон – до ден днешен не мога да си представя, че е възможно да има и други неща във Вселената. Нормалните хора се нащурмуваха и напреследваха, а аз не мръднах от Царя на спорта, Рицаря на печалния образ и малкия безобразник с перка на гърба. По повода не постигнах кой знае колко, да не кажа нищо. В един момент даже се бях отчаял. Мислех се за пълен неудачник. Усети ме тогава моят приятел от Русия – страхотният майстор на палиндрома Игор Бистров, усети ме човекът, светла му памет, и ми рече: „Петър, в 21-ви век Дон Кихот може би е несъстоятелен, но давай ние с тебе да си вършим нашата малка работа, нашето малко дело, пък...”.
Вчера отново гоних топката на големите батковци. Дон Кихот също продължи битката си с вятърните мелници. А Карлсон от покрива хвърчеше усмихнат над нас и крещеше своето знаменито „Спокойствие и само спокойствие! Хой, хой!”.    

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Имало едно време в България

Имало ли е фашизъм в България? Всичко Мара втасала, а тоя фундаментален въпрос не престава да мъчи иначе будните родни умове. Отговорите са според зависи – кой, къде и колко плаща, а истината седи свряна в ъгълчето и бърше горчивите си сълзи.
Едно обаче е сигурно – „фашио” (от италиански - сноп слама) не е българска дума и символизира поставянето на държавата над личността, а това от своя страна никога не е било съвместимо с демократичните представи на нашия, по-скоро индивидуалистично настроен народ. Друга тема е, че въпреки брака на цар Борис ІІІ с Джована Савойска макаронджиите съвсем не са били водещият фактор в родната политическа действителност в периода до и по време на Втората световна война. Такъв фактор са немците и при тях няма фашизъм, а нацизъм. Горе-долу го докарахме до под кривата круша поне на ниво термини, ама въпросът си остава, макар и леко видоизменен – имало ли е нацизъм в България и защо? И този път отговорът е елементарен – да, имало е нацизъм, защото е имало многохилядна немска войска тук и който си мисли, че тя не е оказвала натиск върху вътрешната политика на държавата ни е по-наивен от очакващ 19-а титла фен на „Ливърпул”. Под хитлеристки диктат са приети и Законът за защита на държавата, и Законът за защита на нацията, които са фундамент на нацистката идеология. Но... Великото българско „но”, което толкова пъти ни е измъквало от безнадеждни ситуации – тези очевидно чужди на нашенската философия закони са прекрасно финтирани от още по-прекрасния ни народ и евреите ни са спасени.

Имало ли е болшевизъм в България? Отново се хващам за термина, защото комунизъм произлиза от латинското „комунис” (общ, обществен) и си мирише на Западна Европа, а болшевизмът си има собствена, до болка позната ни източна миризма. Ама хайде да не си обсъждаме миризмите, ами направо по същество – да, имаше болшевизъм в България и още го има. Имаше ограбване на частна собственост, имаше репресии, имаше лагери, имаше потискане на личността (ха, какво съвпадение с по-горните учения) за сметка на свръхдържавата. Но, тъй като и болшевизмът очевидно не беше българско учение, ние намерихме начин да го финтираме лекичко по крилото. По случая имахме прилични жилища, а не комуналки, сносна храна, а не варени кокали, швепс и кока кола, а не квас.


Накрая да взема и аз да задам едно питане (белким мине за по-умно) – щеше ли да има нацизъм в България, ако тук не беше немската армия, и щеше ли да има болшевизъм, ако малко по-късно в милото ни отечество не се настани Съветската!? Ами очевидно не – тия идеологии са напълно противни на българския здрав разум. Те са насила привнесени отвън философии, нямат корен по нашите планини зелени и рано или късно биват издухани от ветровете на Балкана. И обратното - имаме си наши мирогледи - читави, човешки, които вече хилядолетия не се пречупват от историческите бури. Хайде малко повечко да разчитаме на тях, за да не ни се налага след време да търсим отговор на поредния глупав въпрос – „Имало ли е демокрация в България?”.