Защо пък не!?

Половин България не може да се примири с Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание от 1923, с репресиите от 1925, отнели живота на интелектуалци като Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, с жертвите по време на антинацистката съпротива 1941 – 1944. Другата половина пък не престава да натяква за атентата в църквата „Света Неделя”, за жертвите на Народния съд и концлагерите.

Погледнато исторически – и двете полукълба на една и същата сфера са в сериозна грешка. Те се опитват да вкарат събития, заключени по време и между двете световни касапници, в дневния ред на хора, които за щастие повече от 70 години не са и помирисвали война, а и представят фактите така, сякаш родината ни не е част от глобалното човечество, а някакъв самотен оазис в пустинята Сахара, до който имат достъп само добре натъпканите със стока кервани. Не България, целият свят от началото на Първата световна до края на Втората световна война е полудял и иска да приключи със себе си, а ние просто не правим изключение.

Погледнато чисто човешки обаче и комунистите, и антикомунистите са прави, макар че първите държат на източното полукълбо на Луната, вторите на западното, без да се усетят, че неизбежният спътник на Земята си е един и същ, независимо дали го виждаш нащърбен или при пълнолуние. Всъщност иде реч за естествената реакция срещу насилието, която е непоклатима частица от генома на нашия древен, мъдър и цивилизован народ. В България пролятата кръв не опиянява и не става повод за гръмки тържества на виртуални победи, напротив – тя събужда съчувствие, съжаление, дори срам пред Бога от стореното безумие и... В крайна сметка – това е прекрасно, нали!?

Ами щом е прекрасно, хайде най-сетне да излезем от политическия контекст на историческите събития, да си стиснем ръцете, да направим общ мемориал на загиналите, подобен на „Долината на падналите” в Испания, и пред паметта на жертвите да си обещаем никога повече да не се преследваме и убиваме заради различните си убеждения! Божо Димитров може да не е най-големият гений в Слънчевата система, ама в случая предлага нещо разумно, което, ако се осъществи, най-после ще донесе първия пролетен ден демокрация по изстрадалите ни земи.