Имало едно време в България

Имало ли е фашизъм в България? Всичко Мара втасала, а тоя фундаментален въпрос не престава да мъчи иначе будните родни умове. Отговорите са според зависи – кой, къде и колко плаща, а истината седи свряна в ъгълчето и бърше горчивите си сълзи.

Едно обаче е сигурно – „фашио” (от италиански - сноп слама) не е българска дума и символизира поставянето на държавата над личността, а това от своя страна никога не е било съвместимо с демократичните представи на нашия, по-скоро индивидуалистично настроен народ. Друга тема е, че въпреки брака на цар Борис ІІІ с Джована Савойска макаронджиите съвсем не са били водещият фактор в родната политическа действителност в периода до и по време на Втората световна война. Такъв фактор са немците и при тях няма фашизъм, а нацизъм. Горе-долу го докарахме до под кривата круша поне на ниво термини, ама въпросът си остава, макар и леко видоизменен – имало ли е нацизъм в България и защо? И този път отговорът е елементарен – да, имало е нацизъм, защото е имало многохилядна немска войска тук и който си мисли, че тя не е оказвала натиск върху вътрешната политика на държавата ни е по-наивен от очакващ 19-а титла фен на „Ливърпул”. Под хитлеристки диктат са приети и Законът за защита на държавата, и Законът за защита на нацията, които са фундамент на нацистката идеология. Но... Великото българско „но”, което толкова пъти ни е измъквало от безнадеждни ситуации – тези очевидно чужди на нашенската философия закони са прекрасно финтирани от още по-прекрасния ни народ и евреите ни са спасени.

Имало ли е болшевизъм в България? Отново се хващам за термина, защото комунизъм произлиза от латинското „комунис” (общ, обществен) и си мирише на Западна Европа, а болшевизмът си има собствена, до болка позната ни източна миризма. Ама хайде да не си обсъждаме миризмите, ами направо по същество – да, имаше болшевизъм в България и още го има. Имаше ограбване на частна собственост, имаше репресии, имаше лагери, имаше потискане на личността (ха, какво съвпадение с по-горните учения) за сметка на свръхдържавата. Но, тъй като и болшевизмът очевидно не беше българско учение, ние намерихме начин да го финтираме лекичко по крилото. По случая имахме прилични жилища, а не комуналки, сносна храна, а не варени кокали, швепс и кока кола, а не квас.

Накрая да взема и аз да задам едно питане (белким мине за по-умно) – щеше ли да има нацизъм в България, ако тук не беше немската армия, и щеше ли да има болшевизъм, ако малко по-късно в милото ни отечество не се настани Съветската!? Ами очевидно не – тия идеологии са напълно противни на българския здрав разум. Те са насила привнесени отвън философии, нямат корен по нашите планини зелени и рано или късно биват издухани от ветровете на Балкана. И обратното - имаме си наши мирогледи - читави, човешки, които вече хилядолетия не се пречупват от историческите бури. Хайде малко повечко да разчитаме на тях, за да не ни се налага след време да търсим отговор на поредния глупав въпрос – „Имало ли е демокрация в България?”.