петък, 28 март 2014 г.

Вари ме, печи ме – все съм си българче



Председателят Мао навремето беше казал, че накъдето и да се обърнеш – задникът ти все ще е отзад. Може и да не е бил прав, но ей я къде е сега Китайската народна република и ето ни и нас в другия край на класациите. Родната политическа класа толкова се опитва да угоди на различните си източни, западни, северни и южни господари, че така и не може да угоди на интересите на скромната Майка България.
Покрай събитията в Украйна се натъкнах на какви ли не дивотии. Едните ми препоръчват 20 неща, заради които обичали Запада, другите им отвръщат с 26 цяло и 3 в период неща, заради които са поклонници на Изтока, третите не могат да спрат да съзерцават с влажни погледи Севера, а четвъртите бачкат като роби за Юга.

Пичове, честно, не ви разбирам! Защо си мислите, че някой отвън може да ви помогне да се оправите отвътре! Аз мога да изброя един милион седемстотин и шейсет хиляди двеста двайсет и пет причини, заради които обичам само България, но изобщо не смятам и да ги назовавам, защото любовта не се нуждае от причини.

Просто затварям очи и си представям. Едно хубаво балканско българско селце. Едни спретнати къщички с едни подредени дворчета. Едни прекрасни и добри хора, каквито няма никъде по света. Една трапеза с шарена покривка, на нея – пресен хляб, бяло сирене, червен домат, люта чушка, лук, червен пипер и стъклена кана с искрящо червено вино. Или пък един мъдър старец, с когото си приказваш. С умни, живи очи, пали си цигарка и ти обяснява на тебе, младото, нещата от живота.

Българският език. Най-красивият на земята. С различните си говори и напеви. Ритмичен, логичен, изчистен от излишества. Питайте франсетата и англичаните на какъв език са си говорили, докато тук Климент Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски и още много други са създавали своите шедьоври…

Българката. Няма такава жена. Тя не е просто поредната красива женка. Само при българката вътрешната красота по нищо не отстъпва на външната.

Българската история. Сложна. Многолика. Но ние сме Народ, който е оцелял на най-проветривото място на планетата. На тоя кръстопът, където уж хората не смеели да идат и по-малка нужда…

Българската песен. Тя не е просто някаква музика, а нещо живо. Нещо, което можеш да усетиш, да докоснеш. Истинска жива плът, родена от болка, страдание, радост, любов.

Българската църква. Малка, уютна, с шарени икони. Знаем, че дядо поп обича да си пийва и да заглежда младите гаджета. Но знаем, че той с простичкото си слово, освободено от претенциозна схоластика, за истинския Христос, е съградил такъв храм на вярата в сърцата на българите, че петвековният османски ятаган не успя да го докосне, камо ли да го разруши.

Българите. Никога няма да ги сбъркаш – няма друг такъв жив, умен поглед, макар и опитващ се да прикрие интелекта си зад една малко изкуствена простоватост. И това не е мое откритие. Просто преразказвам думите на голямата Вера Мутафчиева.

Има ли смисъл да продължавам!? Има ли смисъл да хабя повече думи!? И кой съм аз, за да обяснявам такива неща. Друго си е мултикултурализмът на Запада, друго си е мистицизмът на Изтока, трето си е студът на Севера, четвърто си е да си роб на Юга. Къде може да се мерят малките жалки български ценности с универсалната сила на универсалните ценности!? Важното е кокошките да са щастливи, гейовете и педофилите да са световно богатство, а всички останали да вървят като някаква зомбирана Амели Пулен и да халюцинират щастие!

Не, благодаря! Мен не ме бройте в списъка! Обичам България и българското! Имам един милион седемстотин и шейсет хиляди двеста двайсет и пет причини, а и любовта не се нуждае от причина.

вторник, 11 март 2014 г.

Омраза




Мразят,
газят,
превъзнасят
блясъка
на
пъклени
елмази.
Мразят!?
Напразно.
Тази
омраза
в
краката
ми
лази.
Обичам.
Това е!
Любовта
е
прекрасна.
С
нея
Господ
ни
пази.