петък, 1 декември 2017 г.

Ум царува, ум гладува

Имам двама приятели – Иванчо и Миленчо. От български майки родени, работни, почтени, умни, начетени.
Иванчо е антикомунист. Беси комунистите по стълбовете. Миленчо е комунист. Коли антикомунистите в шумата. Бесят и колят, колят и бесят, ама само на думи. Такова си е то, нашенското „бесене и колене”.
Намислил съм, значи, да ги запозная Иванчо и Миленчо. Да ги събера на една маса, тъй да се каже, с вино и блага сливовица да ги почерпя. И пиво, естествено – и двамата са рокаджии, без сок от хмел няма да мине. Ще ги събера, разбираш ли, и като му пийнат, ще се изтъпаня пред двамцата. Ще се изтъпаня пред двамцата и с глас картофен панчарски тъй ще им река:
- Абе, братлета, добре ли ще е да има съдебна реформа, та в България най-сетне на власт да дойде Законът, а не мафията!?
- Добре ще е! – знам ги аз, тъй ще кажат.
- Добре ли ще е болниците да лекуват, а даскалата да учат!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да се събуди предприемчивостта у нашенеца, та да има повече хляб!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да ударим едно рамо на тия хора, които не могат да се справят сами!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да защитим бачкаторите, та да имат повече кинти в джобчетата!?
- Добре ще е!
- Ами като ще е добре, налягайте си парцалките и да действаме! Тя, тая работа, с „бесене” и „колене” във виртуалното пространство не става! Става със сговаряне. Колкото файда Иванчо е видял от антикомунистите, толкова Миленчо от комунистите!

След последния драматичен монолог в стил Шекспир на пет литра тъмно пиво най-вероятно Иванчо и Миленчо ще направят набързо една безпринципна коалиция и още по-набързо ще ми хвърлят десетина гори бой. Но националното обединение е като да се събереш с хубава жена – колкото и бой да изядеш, все ще е малко и все ще си заслужава.
Навремето бай Петко Каравелов излиза от „Черната джамия” – дранголника в центъра на София. Пратен е там не от някой комунист или антикомунист, а от брата си либерал Стефан Стамболов. Това им е хубавото на либералите, че като им стъпиш накриво, не те колят и бесят, ами те пращат в панделата. Е, понякога и разстрелват, но в случая не е така. Та излиза бай Петко и го среща някакъв западен журналист. Среща го и го пита:
- Упражниха ли върху вас насилие!?
Каравелов отговаря:
- А, господине, да си имаме уважението! В свободна България това е невъзможно!

Велико, а!? Ами като е велико, хайде стига с тия глупави разделения! Дайте да се помирим, да си простим, да престанем да гледаме с телешки възторг навън, да запретнем ръкави и сами да си оправим нашенските си, българските работи! Че то, каквато е в момента тя - лудите си лудуват, а ние патки пасем.      

петък, 22 септември 2017 г.

22 септември

Денят на независимостта е прекрасен повод да си кажем някои неприятни неща. Празникът задължава.

Големият проблем на Мизия, Тракия и Македония е, че от хубав, добър, порядъчен ХРИСТИЯНСКИ български народ се превърнахме или ни превърнаха (все тая) в невярващо стадо от завършени егоисти.

Чия е вината? Глупав въпрос, който няма да доведе до измъкване от тресавището.

А тя, рецептата за благоденствието, е много проста. Прошката е универсален вселенски механизъм, който изчиства прегрешенията на миналото, изгражда положителен път в настоящето и дава надежда за бъдещето. Прошката обаче върви хваната под ръчичка с Покаянието...

10 ноември 1989 година или някъде там.
Комунистите:
- Покайваме се за съгрешенията си! Простете ни!
Всички останали:
- Прощаваме ви! Повече не правете така! Свестните неща – дайте заедно да ги запазим, глупостите – дайте заедно да поправим!

Несбъдната утопия. 22 септември 2017 година. На власт в България е мафията, а хубавият, добър, порядъчен български народ си е все така невярващо стадо от завършени егоисти. Пропуснах ХРИСТИЯНСКИ пред български, забелязахте ли!?


Покайвам се, че ви развалих настроението в Деня на независимостта! Простете ми! Честит празник, съотечественици!

сряда, 9 август 2017 г.

Война

Ад и рай,
когато падне
пелена
от пареща
мъгла.

Грешен свят,
сгрешен отдавна.
Да, отдавна,
но кога!?

Ден и нощ
вървят
потайно,
без посока,
без следа.

Вой и лай,
навеки
заедно,
гонят се.
Война!