събота, 7 юли 2018 г.

Канибалът


Канибалът беше там - див, зъбат и гениален.

Хищник – на зеленото игрище няма място за тревопасни.
Истински – на светлинни години от депресирания аржентинец и португалското конте.

Победител – напук на ФИФА, УЕФА и цялата останала мафия.
Смел – за да се направи на вратар в последната секунда.
Непосредствен – за да се отдаде пред всички злобни шефчета на животинската си радост.

Канибалът беше там – на „Анфийлд”, неговото място.
„Анфийлд”, който пееше „Е-е-е-Е-е-е-Е-е-е Луис Суарес”.
„Анфийлд”, който му прощаваше всичко.
„Анфийлд”, който го обичаше.

Канибалът беше там и не спечели нищо.

Канибалът отиде на друго място.
Не за пари, не за слава.
Отиде, за да спечели.
Спечели и се изгуби.
Сложиха му намордник и го укротиха.

Когато за някого или някои си всичко – ти си личност.
Когато станеш като всички – се превръщаш в нищо.
Любовта е по-голяма от победите и загубите.
Не е важно дали печелиш, или губиш.
Важното е в кой отбор играеш.    

неделя, 1 юли 2018 г.

Политическо


Да спечелиш –
няма да спечелиш!
Отлита ятото
във чуждите
предели.
Да успееш –
няма да успееш!
Носи си кръста
с чест,
приятелю,
и забрави
трупа
и мавзолея.

петък, 29 юни 2018 г.

Смачкан или свободен!? Ти избираш!

Откакто се помня, някой тук се опитва да ме смачка. Усещането за смачкване ме преследва цял живот. Смачкване. Душата ти е мазна салфетка, сгъната на топка и запратена в боклука. Смачкване. Нямаш право на твои си решения! Смачкване. Дръж се за полата на другарчето от детската градина и не философствай! Смачкване. Влез в студения и мрачен мавзолей и се поклони на мумията на чичко Димитров. Смачкване. Георги Бенковски няма заслуги към „Партията”. Смачкване. Ако не слушкаш, няма да папкаш! Смачкване. Може и да имаш талант, но не си син на правилните хора. Смачкване. „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека” и още един куп тъпи лозунги. Смачкване. Реалните социални политики са вредни за вашето здраве. Смачкване. Бял хляб дават само мутрите и мафиозите. Смачкване. Да яде бой от мутрите и мафиозите е свещено право на всеки крепостен селянин. Смачкване. Тъпите лозунги са по-ценни от глупавите ти думи. Смачкване. Който се цепи от колектива, колективът му го нацепва. Смачкване. Бетонът е по-красив от смотаните дюни. Смачкване. Смокът е вредно животно, а другарят вожд е безценен кадър. Смачкване! Смачкване! Смачкване! Докато се побъркаш и започнеш да им вярваш. Докато се примириш и им позволиш да превърнат душата ти в мазна салфетка. Докато се изкривиш и те хвърлят на боклука.

Ботев, Левски и Караджата не се жертваха за висок жизнен стандарт, джип или „Жигули”, първо, второ и десерт или сандвичи, преклонена главица или вирнато дирниче. Те се жертваха за свободата. За да може стадото безмълвни скотове да се превърне в общество от свободни хора. Свободни хора, които сами ще си взимат решенията и ще си носят последствията от тях. Свободни хора, които няма да слушкат, а ще изкарват хляб и за другите. Свободни хора, които без пионерско поръчение ще си изградят усетите за красиво и полезно. Свободни хора, които няма да се страхуват от мутрите и мафиозите, а ще ги пращат там, където им е мястото – в дранголника. Свободни хора, които ще сринат подземията и мавзолеите, за да дадат шанс на Светлината.

От много години насам се опитват да ни смачкат. Ще им позволим ли да доведат пъкленото си дело докрай!? Или най-сетне ще проумеем какво искаха да ни кажат Ботев, Левски и Караджата...