петък, 26 август 2016 г.

Законът си е за кон

Абе добре е да се препрочита „Строителите на съвременна България” и това си е. Симеон Радев ни е оставил толкова нещица за размисъл, че направо си е престъпление да не поразмърдаме веществата в тимбериците си. Сторим ли го, си мисля, че много бързо ще намерим решение за проблемите на изстрадалата ни татковина, без да търсим поредния Крали Марко, който да повдигне Стара планина и да изкара златото изпод нея.
В „Строителите”, наред с редица други блестящи философски умозаключения, Симеон Радев поставя основите за разискване на фундаменталния български проблем – доктрината за формата на държавно управление. Конституция или самодържавие. Закон и следване на Закона или Крали Марко, който тропа по Рила планина и прави каквото си иска.
Всъщност тая тема е стара като динозаврите, доколкото те са имали някаква структура на обществено устройство. Кой следва да стои по-високо – Законът, тези, които го прилагат, или ония, които го пренебрегват, за да наложат собствената си воля?
Библията например и в Стария, и в Новия завет категорично поставя Закона над всичко. И това е логично. Човешкото същество е времево и умствено ограничено. Поставиш ли на пиедестал самодържеца, дори и да е подобаващо надарен, рискуваш да попаднеш в реалността на това времево и умствено ограничение, а оттам до катастрофите и катаклизмите разстоянието не е особено голямо. Английският крал Едуард ІІІ, да речем, е бил невероятно умен владетел. Прави прекрасни реформи, укрепва държавата си, а в началото на Стогодишната война печели битките при Креси (1346) и Поатие (1356) и на практика поставя разполагащата с много по-голям потенциал Франция на колене. В последния период обаче на почти петдесетгодишното си управление, поради естествените биологични процеси, същият човек прави такива глупости, че на практика англичаните губят всичко завоювано, даже и нещо отгоре.
Съвсем друго се получава, когато утвърдиш универсалния принцип на Закона. Някой да знае имената на шведските управници в последните 200 години!? Някой да е чувал за шведския Крали Марко, на когото единият крак е в Стокхолм, другият в Гьотеборг, а дясната му ръка тропа по заснежените хълмове на Северен Норланд!? Аз лично си спомням само за един Карлсон, който дори нямаше перка на гърба, а като всички останали свои колеги ходеше с велосипед на работа. А работата му беше елементарна, направо казано чиновническа – да спазва Закона. И Швеция от двеста години си пее. Не, че няма катаклизми и там, ама те по-скоро се провокират от балкански и близкоизточни кралимарковци, които все повече се превръщат в заплаха за спокойствието на чичо Юлиус и госпожица Рог.


И тъй, драги ми Весел Български Патиланчо, Симеон Радев продължава да те пита – конституция или самодържавие, демокрация или диктатура, законност или произвол. Не се ли напатиланчи достатъчно от тия юнаци със здравата ръка? Не ти ли е по-изгоден Карлсон, макар и да няма перка на гърба? Само се замисли колко струва един велосипед и на каква стойност са всекидневните транспортни разходи на любимите ти самодръжци.   

петък, 1 юли 2016 г.

Стени

Стени
от фалш
и лицемерие,
насилие,
страх
и суеверия,
в безсмислени
лъжи
изкуствено
живея.

Дали
съм
Дон Кихот,
или съм
магаре –
къде е тя,
любимата
България!?

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Що е то левица и има ли такава у нас?

Опитът на „Старата другарка” да смени имиджа и да се превърне в „Стара госпожа” претърпя пълно фиаско. Днес в БСП са останали цифром и словом 105 хиляди души. През 1990 бяха един милион. Без ясна идея всеки проект е обречен на провал. Ако не си беше сменяла името и си беше останала една типична комунистическа партия, днес със сигурност Столетницата щеше да се радва на много по-голяма подкрепа, макар и далече от властта, а в татковината ни щеше да си има нормална демократична левица, създадена на основата на БСДП на д-р Дертлиев, светла му памет, която да печели отвреме навреме избори и да провежда толкова необходимите за сиромашки народ като нашия социални политики. Не би! Увлечени от манията си да не изпуснат властта като самоцел, другарите тотално забравиха механизмите, чрез които упражняването на власт би могло да донесе нещо полезно за обществото. Не, че някога са ги владеели, но сякаш за всички ни щеше да бъде по-добре те да си бяха останали комунисти. Поне ни бяха ясни, а и щяхме да си спестим терора на техните уж десни проекции – СДС на Костов, НДСВ, ГЕРБ...

В последните 20 години да сте чували за защита на труда на наемния работник, безплатно образование, безплатно медицинско обслужване, укрепване на публичния сектор и други ей такива нещица, които изповядва всяка нормална левичарска формация в добрата стара Европа, в магичната нова Латинска Америка, че даже напоследък и в Съединените американски щати!? Няма и да чуете. Подменените лица на Тошовата партия толкова са замъглили мозъците ви с мита за неизбежността на десния път, който води към никъде, че и през ум няма да ви мине, че има и различен път - към друг тип общество, към други структури на държавата, към други политики, които не облагодетелстват внуците и правнуците на тоталитарната номенклатура, а могат да гарантират по-добър материален бит на вашите семейства, на вашите деца, на вашите родители, на вашите приятели...
Само за последните 20 години на Стария континент се обособиха поне три читави идейни платформи вляво – социаллиберализмът на Тони Блеър, демократичният социализъм на Лионел Жоспен, радикалният бунт срещу елитите на Пабло Иглесиас. Да прихванаха „Старата госпожа-другарка” и нейните „приятелки” поне мъничко от тях!? Няма начин, пичове, няма начин – ако бяха прихванали, щеше да им се наложи от принципни съображения да подхвърлят от накраденото трошички и на вас. Не се заблуждавайте – те не са особено хуманни и милостиви! Защо да ви подхвърлят, като могат и да не ви подхвърлят!? Защо да ви дават глътка икономически въздух, като могат да продължат да ви държат в робство!?


В Евангелските текстове има един много интересен момент. Когато Христос кара учениците си да нахранят събралото се множество с двете риби и петте хляба, Той първо приканва петте хиляди души да се разделят на редици от по 40-50 човека. Господ не е самозван господар, който да подхвърля монетки в тълпата, подобно на познатите ни от историята крале и императори, а настоява да се създаде порядък при раздаването на храната, за да може тя да стигне до всички. По този начин двете риби и петте хляба не само се оказват достатъчни, но и остават излишъци, а тълпата се превръща в общество. Ето ви го социалното в най-чистия му вид! Това социално, което човъркаше и човърка умовете на много достойни хора в Европа и по света, които през вековете и днес търсиха и търсят онази формула, която да донесе повече хармония в материалния живот на хората. „Социализмът е убежище за истинските християни”, казва сър Арнолд Тойнби и на тия от нас, в които сърцето продължава да бие отляво, би трябвало да ни е станало ясно, че той не може да работи без Христос. Това, което вече 72 години върлува в родината ни, няма нищо общо с благородната идея. През първите 45 години то беше всичко друго, но не и социализъм и затова безкрайно лесно му се удаде да надене „дясната” мантия, за да може през последните 27 години да продължава да се държи като нагла и безскрупулна „аристокрация на неграмотността”, която подхвърля монетки в тълпата само когато започне да й се повръща от преяждане.