четвъртък, 1 декември 2016 г.

Погледни ме

Погледни ме.
Ръката ми –
хвани я!
Бягат
птиците,
а глутниците
вият
над
градове
от призраци
и принцове.

Погледни ме.
Ръката ми –
хвани я.
Извън
матрицата
сме
само
ние –
странстващите
рицари.

вторник, 27 септември 2016 г.

Предизборна агитация


Говоренето с клишета издава липсата на самостоятелно разсъждение. Болшевиките го използваха, сега го ползват и постболшевиките, за да убият последните капчици здрав разум в кратуните на клетите ни съотечественици. „Враг на народа” и ти преследваш врага, без да си убеден в неговата вина – важното е да има враг за преследване. „Кой?” и ти вече подскачаш, без да си наясно в действителност „Кой?”. Важното е да има епитет и повод за подскачане.

А някъде отвъд клишетата стои бруталната реалност и те подканва да използваш разума си като последна и единствена възможност за оцеляване...
На тоя кръстопът, на който, както сполучливо казваше Станислав Стратиев, дори не бива да се пикае, ако нямаш управник по-гъвкав от змия в отстояването на българския национален интерес, си не направо, ами безусловно обречен.
По скромното ми мнение в новата ни история има две такива „змии” – Стефан Стамболов и цар Борис ІІІ. Макар и далече от образа на нравственото съвършенство (политиката е мръсна игра за играчи, а не приятно занимание за отвеяни добронамерени идеалисти), с политическите си пируети в различни и то много сложни времена те се справят с тази толкова трудна задача – оцеляването на кръстопътя, където не бива дори да се пикае.
Разбира се, „змийски проблясъци” имат и други. Например Андрей Ляпчев и Атанас Буров предприемат нестандартен ход през 1926 година с „Бежанския заем”, който обаче определено си струва – над 250 хиляди нашенци, подложени на тотален геноцид, са прибрани в родината и получават насъщния залък хляб. Дори Тодор Живков при цялата му неграмотност има свежи идеи отвъд идеологията – „Тексим”, СО „МАТ” и разни други предприятийца, действащи на капиталистически принцип, които на практика кърпят финансовото положение на държавицата ни и я предпазват от тотална съветизация.

В последните 27 години, въпреки всеобщо наложеното мнение за катастрофа, също има прояви на гъвкава политика. И поне две от тях се свързват с героя от клишето „Кой?” Пламен Орешарски. Първата е от края на 90-те години на миналия век, когато като зам.-министър на финансите с блестяща операция успява да отпише над 1 милиард долара руски дълг, втората е от 2014, когато гонен и преследван от тълпата, все пак успява да наложи спасителното решение за строежа на ограда по българо-турската граница. Далече съм от мисълта да преувеличавам заслугите на Орешарски, но тези две скромни патриотични прояви, наред с доброто управление на държавните финанси в една все по-зависеща от мангизите световна материалност, стоят доста по-високо от празните приказки на уж отявлените „родолюбци”, които напират за стола на „Дондуков” 2. Още по-далече съм от мисълта за „нравственото съвършенство” на експремиера – той със сигурност е играч, но от тия играчи, които вдигат боеспособността на Отбора. А на кръстопътя, където дори не бива да се пикае, това е един от малкото възможни начини за оцеляване.             

петък, 26 август 2016 г.

Законът си е за кон

Абе добре е да се препрочита „Строителите на съвременна България” и това си е. Симеон Радев ни е оставил толкова нещица за размисъл, че направо си е престъпление да не поразмърдаме веществата в тимбериците си. Сторим ли го, си мисля, че много бързо ще намерим решение за проблемите на изстрадалата ни татковина, без да търсим поредния Крали Марко, който да повдигне Стара планина и да изкара златото изпод нея.
В „Строителите”, наред с редица други блестящи философски умозаключения, Симеон Радев поставя основите за разискване на фундаменталния български проблем – доктрината за формата на държавно управление. Конституция или самодържавие. Закон и следване на Закона или Крали Марко, който тропа по Рила планина и прави каквото си иска.
Всъщност тая тема е стара като динозаврите, доколкото те са имали някаква структура на обществено устройство. Кой следва да стои по-високо – Законът, тези, които го прилагат, или ония, които го пренебрегват, за да наложат собствената си воля?
Библията например и в Стария, и в Новия завет категорично поставя Закона над всичко. И това е логично. Човешкото същество е времево и умствено ограничено. Поставиш ли на пиедестал самодържеца, дори и да е подобаващо надарен, рискуваш да попаднеш в реалността на това времево и умствено ограничение, а оттам до катастрофите и катаклизмите разстоянието не е особено голямо. Английският крал Едуард ІІІ, да речем, е бил невероятно умен владетел. Прави прекрасни реформи, укрепва държавата си, а в началото на Стогодишната война печели битките при Креси (1346) и Поатие (1356) и на практика поставя разполагащата с много по-голям потенциал Франция на колене. В последния период обаче на почти петдесетгодишното си управление, поради естествените биологични процеси, същият човек прави такива глупости, че на практика англичаните губят всичко завоювано, даже и нещо отгоре.
Съвсем друго се получава, когато утвърдиш универсалния принцип на Закона. Някой да знае имената на шведските управници в последните 200 години!? Някой да е чувал за шведския Крали Марко, на когото единият крак е в Стокхолм, другият в Гьотеборг, а дясната му ръка тропа по заснежените хълмове на Северен Норланд!? Аз лично си спомням само за един Карлсон, който дори нямаше перка на гърба, а като всички останали свои колеги ходеше с велосипед на работа. А работата му беше елементарна, направо казано чиновническа – да спазва Закона. И Швеция от двеста години си пее. Не, че няма катаклизми и там, ама те по-скоро се провокират от балкански и близкоизточни кралимарковци, които все повече се превръщат в заплаха за спокойствието на чичо Юлиус и госпожица Рог.


И тъй, драги ми Весел Български Патиланчо, Симеон Радев продължава да те пита – конституция или самодържавие, демокрация или диктатура, законност или произвол. Не се ли напатиланчи достатъчно от тия юнаци със здравата ръка? Не ти ли е по-изгоден Карлсон, макар и да няма перка на гърба? Само се замисли колко струва един велосипед и на каква стойност са всекидневните транспортни разходи на любимите ти самодръжци.