сряда, 9 август 2017 г.

Война

Ад и рай,
когато падне
пелена
от пареща
мъгла.

Грешен свят,
сгрешен отдавна.
Да, отдавна,
но кога!?

Ден и нощ
вървят
потайно,
без посока,
без следа.

Вой и лай,
навеки
заедно,
гонят се.
Война!

сряда, 5 юли 2017 г.

Петоъгълна шесторъбщина

Без въображение, естетическо чувство и познание тая работа не става. Идеята за паметник, посветен на 1300 години България, беше добра, но изпълнението – кофти. Авторът навремето очевидно е искал да изобрази по някакъв начин безкрайността, но се беше получил грандиозен петоъгълен шесторъб.
Изобщо представите на комунистите, комсомолците и пионерите за безкрайността по странно стечение на обстоятелствата закономерно се изразяват чрез грандиозни петоъгълни шесторъбове.
А тя, безкрайността, не търси особена грандиозност, петоъгълни шесторъбове – хептен.
Зографът Захарий я въплъщава в кръг. Най-обикновена математическа окръжност с неособено голям диаметър! Разходете се до Преображенския манастир или до Троянския, погледнете и хайде после отново да си поговорим за петоъгълните шесторъбове. Освен въображение, естетическо чувство и познание тая работа иска и майсторлък. Неслучайно тая година татковината ни чукна 1336 лазарника!
От дума на дума дойде дума и за едни самолети. Като го емнаха Румен Радев за „Грипен”-ите, та вече шеста неделя. То Цуци, то Боци, то „демократи”, то протестъри, то все отбор юнаци-разбирачи, които не слизат от изтребителите си. Да имаха акъл, щяха да видят, че шведското возило е хем ново, хем добро, хем политически неутрално. И вълкът сит, и агнето цяло, и овчарят спокойно може да си дрънне няколко сливовици с шопска салата, а чехите и унгарците определено не са по-прости от нас! Да имаха, ама нямат! Цялата стратегия на комунистите, комсомолците и пионерите (и по това винаги ще ги разпознавате) е да се целуват с актуалния „Голям брат”. Целуват се, за да се облажат. Те да се облажат, да не помислите, че народът! 45 години се целуваха със Съветския съюз, като им спряха кранчето оттам, побързаха да се цунат с Щатите, а напоследък и към Китайската народна република мяткат влажни погледи. Големи „любовници” се извъдиха и муцунките им все едни такива мазни, блажни! Преди на 7 ноември се кланяха, днес на 4 юни, утре и на 1 октомври ще лазят, ако другарят Си Дзинпин им хвърли по някой лев. Въображение, естетическо чувство, познание!? Ха, смешки! Да живеят ситите петоъгълни шесторъбове и ненаситната петоъгълна шесторъбщина!

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Другият

Колко хубаво би било, ако имаше повече кротост и смирение в човешките взаимоотношения!

Не, ние не унищожаваме себе си. Поне не директно. Унищожаваме другия. По-лесно е някак си. Унищожаваме го с претенциите си да бъде като нас. А той е различен. Унищожаваме го понякога с мълчанието си. А той може би има нуждата някой да му говори. Унищожаваме го винаги с нелепото си желание да го направим част от объркания и хаотичен свят на собственото ни егоистично „Аз”. А е възможно неговият вътрешен мир да е и по-подреден, и по-хармоничен от нашия.

Другият не иска да бъде наставляван и поучаван. Другият не иска да му размахваш назидателно пръст или юмруци, когато сгреши. Другият не иска да го обвиняваш и да му се налагаш. Другият иска да бъде разбран и простен.

Губим килограми време да се самоанализираме, самозадоволяваме и самосъжаляваме. Другият е там, самотен, затворен в своята малка стаичка и мечтае за нашите пет добри думички.
Трошим хиляди средства за безсмислени вещи и скъпи играчки, които после ще обират прахта по таваните.
Другият е гладен, надява се на два кинта и двайсет за парче хляб и топла чорба.
Изхвърляме тонове боклуци и мърсим природата. Убиваме я. Всекидневно.
Другият казва: „Ела сред природата да подишаме въздух и да се заредим с красота!”.


Никакви утопии и никакви идеални общества няма да превърнат планетата Земя в рай! Но може да стане по-добре – когато разберем, че другият съществува. Той е тук с ококорени черни или сини очи, със смачкано яке или кадифени панталони, с шапка-идиотка или старомодно бомбе. Той е тук някъде - на улицата, на стадиона, в селото, в града, на поляната, в киното, в трамвая. Той е тук винаги и очаква твоята протегната ръка, твоята усмивка и твоето кротко и смирено „Добър ден!”.