Съвсем мъничко след Освобождението Петко Каравелов в качеството си на финансов министър посещава китно българско селце в Шоплука. Невидели досега роден големец, нашенците се събрали на мегдана и го загледали с погледи влажни и пълни с очаквания:
- Какво ще ни дадеш?
- Аз не съм дошъл да ви давам, а да ви вземам! - сопнал се бай Петко и допълнил - Държава трудно се гради!
Рипнали сърдито шопландците, врътнали си дирниците и вкупом се завтекли към "добрия" сръбски крал Милан с просба да ги "освободи" от "лошия" бай Петко и налудничавите му идеи за данъци и българска държава. Шункарите (от шунка) винаги гледат на нещата като на парче бекон, което трябва да бъде изядено от тях самите и от никого другиго, винаги са чужди на идеята "Държава" и за съжаление, отново винаги, поради вроденото си нахалство и безочие задават тона на песента у нас. Неслучайно днешна България звучи като долнопробна ориенталска чалга, а не като Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен. Но тя и вчерашната беше същата, че даже и позавчерашната. То и туй прословуто Османско робство не е дошло случайно по тия земи, ами баш си е било заслужено и закономерно. Защото ония българи, барабар с царчето си, също са се правили на големите тарикати, обсебвали са парче по парче земята на родината за лично ползване, късали са плътта й, за да напълнят стомасите си и да задоволят ненаситното си чревоугодство и в един тъжен момент отслабената до краен предел България става лесна плячка за чуждия нашественик. То има една приказка на един велик футболен човек - Бил Шенкли, архитекта на големия "Ливърпул" - "Социализмът, в който аз вярвам, е всеки да работи за другия и всички заедно да се ползват от изработеното", ама тук нито има кой да я вдене, нито пък има желание за вдяване. Шункарите разбират само от плюскане! По повода се сетих и за един култов фрагмент от прекрасната "Езопиада" на Радой Ралин. Кавалерист се завърнал от война с огромна плячка. Кончето му едва-едва домъкнало заграбеното. Замогнал се войникът, заживял с рентата от мародерството и съвсем естествено за тия географски дължини и исторически дълбини забравил за вярното си другарче. Кончето погладувало, поизмършавяло, па тръгнало да си търси късмета вдън горите Тилилейски. Добре де, ама се задала нова война. И кавалеристът, аман-заман, тръгнал да си дири другарчето. Намерил го вдън горите Тилилейски и го загледал с поглед влажен и пълен с очакване.
- А, не! - моменталически го отрязало кончето. - Ти от кон ме превърна в магаре, сега от магаре искаш пак да ме превърнеш на кон! Няма да стане! Марш с пехотата!
Та е време и Майка България тъй да рече на шункарите:
- А, не! Вие от градина ме превърнахте в мандра, сега от мандра искате пак да ме превърнете в градина! Не става! Марш и се оправяйте, ако можете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар