вторник, 10 септември 2013 г.

Как ви се струва тази идея?




Случвало ли ви се е, докато си седите спокойно и се реете из интернет, да попаднете на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. Не вярвам да не ви се е случвало! Сигурно и усещането ви е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ти с клещи. После най-вероятно мнозина от вас вземат телефоните си и пускат дарителски есемес или отиват до банката да преведат сума според възможностите си. Донякъде, това, неприятното усещане в сърцето преминава. Но само донякъде. Защото тепърва започват истинските въпроси:
- Ще успея ли да помогна действително?
- Тези хора не губят ли ценно време, докато събират нужните пари – това са средства, с които малцина в България разполагат?
- Не се ли отчайват и натоварват допълнително?
- Ами ако се случи на мен или мои близки?
- А трябва ли човешкото страдание да се измерва и в пари?
- И в крайна сметка, ако не се съберат парите – какво ще стане с този човек или това дете?
И още една купчина такива въпроси, които съвсем не успокояват сърдечния ритъм.
Очевидно има проблем, а след като има проблем - значи има и решение.
Идеята е да се направи максимално възможното за тежкоболните хора и най вече децата и да им се спести допълнителният стрес, който неизбежно съпровожда несигурните кампании за събиране на пари.
Българската държава има добра традиция в тази насока, която датира от времето малко преди Втората световна война, продължава през периода до 1989 година и някъде там, за съжаление, спира. Тежкоболните хора в споменатите периоди, на които в България не може да се помогне, се изпращат на лечение в чужбина за сметка на Българската държава след предварително уточнени спогодби със страни, които имат по-добро здравеопазване от нашето. Без да коментирам защо – до определена дата това е Германия, след тази дата – Франция.
Казват, че всичко ново е добре забравено старо. Защо днес, тук и сега, възползвайки се от членството си в Европейския съюз, държавата ни не сключи подобна спогодба – било то с Германия, било с Франция. Като рамките на този евентуален договор биха могли да бъдат по-широки и да включват, освен директното лечение на нуждаещите се в тези страни, и обмяна на опит, ангажирането на техни добри лекари, които да работят у нас, специализацията на наши специалисти в тамошни клиники, създаването на съвместни центрове за лечение и така нататък. Няма нищо по-хубаво от това да се учиш от опита и уменията на напредналите! Да, ще трябва да си платим! Но, каквато и да е цената, тя ще е пренебрежимо малка в сравнение с надеждата за живот, която хиляди хора ще получат.
Без да съм добър икономист – инструментите за осъществяването на тази идея ги има. Фондът за лечение на деца в чужбина, макар и не много популярен, е една чудесна институция, в която могат да се събират средствата. Естествено е държавата да внесе своята подобаваща лепта там, но и ние като общество и редови хора можем да отделяме по нещо и да подпомагаме процеса. Да не говорим, че ако повече благотворителни фондации и изобщо спонсори трупат ресурса на едно място, ефектът ще е несравнимо по-голям от разпиляното събиране на есемеси. Има ли ги средствата, въпрос на добра воля е да се потърси контактът с отговарящите за здравеопазването хора в Германия или Франция. Не вярвам да ни откажат, даже се съмнявам, че ще проявят и особено големи финансови претенции!
Не съм специалист в областта. Признавам си. Просто ми се е случвало, докато си седя спокойно и се рея в интернет, да попадна на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. И усещането ми е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ми с клещи. И ми се струва, че по-централизираният подход, при който средствата ще се събират на едно място, а нещата ще се уредени на ниво държави, ще облекчи малко болните хора – поне няма да се тревожат за пари. Дължим им го, а и никой не е застрахован!    

Няма коментари:

Публикуване на коментар