четвъртък, 5 септември 2013 г.

„Колумбе, Колумбе, й…м ти и любопитството!”



Принципно е възможно на света да има милиарди мечти, но е важна само една – тя, Нейно величество Американската Мечта. Не я ли следваш – рискуваш да ти набият канчето или просто да те пратят на оня свят. Последното всъщност не е чак толкова лоша опция дори в частта си с казана и ухилените опашати субекти около него, които мъкнат съчки и поддържат огъня. Човекът е приспособимо животно – ще свикне и с врялата вода. А и като гледам хората, които се плицикат в горещия басейн на Панчаревската минерална баня, не вярвам това да е и кой знае колко трудно.

Американската Мечта е като Американската Демокрация – добре опакован пакет, с целофанче и панделка, даже може и малко евтин парфюм (произведен, естествено, в Китайската народна република) да му турят. Отвориш ли пакета, веднага разбираш, че вътре няма Нищо. Но това Нищо агресивно се саморекламира и те убеждава, че е Нещо. Ти си знаеш, че е Нищо, но все пак се замисляш дали вредата от яденето на мазни хамбургери не е по-малка от вредата при набиването на канчето. И се примиряваш…
Какво от това, че във Виена искат да слушат Моцарт, в Прага да четат Хашек или в Мадрид да гледат корида. Според Американската Мечта слушането на Моцарт в седнало положение води до хемороиди и запек, четенето на Хашек възпалява ципата на малкия мозък, а коридата е нехуманно средство за избиване на животни. Друг е въпросът с какво избиването на животни в Чикагската кланица е по-хуманно, но е по-добре да не го задаваш. Като се замисля, горещият басейн в Панчаревската минерална баня го докарва и на мирис…

Навремето на някои българи им беше писнало от съветските филми за войната в петък вечер. Де да знаеха, че те са в пъти по-разнообразни от американските екшъни! Мислихме си, че футбол играят Пеле, Зико, д-р Сократес, Гунди, Стоичков, Платини и т. н. Глупости, това според Америкън Дрийм изобщо не е футбол, а сокър. Футбол е една забавна игричка, в която група младежи, облечени като марсианци, се бият за някакъв елипсовиден предмет и видимо много се забавляват. Целта на забавлението за средноглупавия европеец така и си остава непонятна, но е по-добре да си трае и да кима съчувствено с глава, защото в противен случай има огромна вероятност да изгуби този толкова ценен предмет, който стърчи на врата му. Изобщо добре е да не се спори с Американската Мечта за изкуство и спорт. В изкуството й обикновено главният герой убива три четвърти от населението на Земята, за да може останалата по чудо жива една четвърт да му изкаже благодарностите си, а в Америкън спорт има прекалено много помощно-технически средства от рода на бейзболните бухалки например.

Но най-чудното ми е защо Американската Мечта толкова упорито и настойчиво мрази нас, бедните и опърпани представители на многострадалната Източноправославна славянска цивилизация? Защо хора, които бъхтят по 16 часа на ден, за да имат много пари и висок жизнен стандарт, завиждат на едни ленивци, които имат муза за работа само в сряда и то не всяка сряда, а мангизи виждат само по Нова година? Защо хора, за които конкуренцията и себедоказването са всекидневна ценност, се страхуват от откровени безделници, които до петата стограмка водка (грозданка, мастика, сливовица) са най-миролюбивите и слънчеви същества на Земята и смятат борбата за доминация за загуба на ценно време? Защо Американската Мечта иска да ни набеди за най-големите грешници, при положение че ние отдавна сами сме стигнали до този извод, просто защото чувството за вина е едно от най-естествените състояния за славянската душевност? Честно – нямам отговор! Но по-добре и да не получа. Макар че винаги съм си мечтал да проведа следния разговор с другаря Троцки: „Абе, Лев Давидович,” - ще му кажа – „а вие ни учехте, че това място, на което двамата с тебе се намираме и много прилича на горещия басейн в Панчаревската минерална баня, изобщо не съществува!”. А Лев Давидович ще ме погледне строго и ще рече „Прав сте, Петър Иванович, но не можете да отречете, че добре ви подготвихме за него!”.

Та таквизи ми ти работи с Американската Мечта. Виж, Американската Демокрация, въпреки че малко я набедих, е нещо друго. Много добре е описана в едно сръбско клипче – върви си една дама с една коса през едно коридорче с едни отворени стаи, от които пушат едни димове. На стаите има надписи – Сърбия, Афганистан, Ирак, Виетнам. Дамата стига до последната врата, на която пише Сирия, и все още е затворена. Потропва и радостно възкликва: „Радуйте се, дОшла е Демокрация!”.
Е па, радваме се, как да не се радваме! Аз даже от утре почвам тренировки в горещия басейн на Панчаревската минерална баня…    
   

Няма коментари:

Публикуване на коментар