Принципно е възможно на света да има милиарди мечти, но е
важна само една – тя, Нейно величество Американската Мечта. Не я ли следваш –
рискуваш да ти набият канчето или просто да те пратят на оня свят. Последното
всъщност не е чак толкова лоша опция дори в частта си с казана и ухилените
опашати субекти около него, които мъкнат съчки и поддържат огъня. Човекът е
приспособимо животно – ще свикне и с врялата вода. А и като гледам хората,
които се плицикат в горещия басейн на Панчаревската минерална баня, не вярвам
това да е и кой знае колко трудно.
Американската Мечта е като Американската Демокрация – добре
опакован пакет, с целофанче и панделка, даже може и малко евтин парфюм
(произведен, естествено, в Китайската народна република) да му турят. Отвориш
ли пакета, веднага разбираш, че вътре няма Нищо. Но това Нищо агресивно се
саморекламира и те убеждава, че е Нещо. Ти си знаеш, че е Нищо, но все пак се
замисляш дали вредата от яденето на мазни хамбургери не е по-малка от вредата
при набиването на канчето. И се примиряваш…
Какво от това, че във Виена искат да слушат Моцарт, в Прага
да четат Хашек или в Мадрид да гледат корида. Според Американската Мечта
слушането на Моцарт в седнало положение води до хемороиди и запек, четенето на
Хашек възпалява ципата на малкия мозък, а коридата е нехуманно средство за
избиване на животни. Друг е въпросът с какво избиването на животни в Чикагската
кланица е по-хуманно, но е по-добре да не го задаваш. Като се замисля, горещият
басейн в Панчаревската минерална баня го докарва и на мирис…
Навремето на някои българи им беше писнало от съветските
филми за войната в петък вечер. Де да знаеха, че те са в пъти по-разнообразни
от американските екшъни! Мислихме си, че футбол играят Пеле, Зико, д-р
Сократес, Гунди, Стоичков, Платини и т. н. Глупости, това според Америкън Дрийм
изобщо не е футбол, а сокър. Футбол е една забавна игричка, в която група
младежи, облечени като марсианци, се бият за някакъв елипсовиден предмет и
видимо много се забавляват. Целта на забавлението за средноглупавия европеец
така и си остава непонятна, но е по-добре да си трае и да кима съчувствено с
глава, защото в противен случай има огромна вероятност да изгуби този толкова
ценен предмет, който стърчи на врата му. Изобщо добре е да не се спори с
Американската Мечта за изкуство и спорт. В изкуството й обикновено главният
герой убива три четвърти от населението на Земята, за да може останалата по
чудо жива една четвърт да му изкаже благодарностите си, а в Америкън спорт има
прекалено много помощно-технически средства от рода на бейзболните бухалки
например.
Но най-чудното ми е защо Американската Мечта толкова упорито
и настойчиво мрази нас, бедните и опърпани представители на многострадалната
Източноправославна славянска цивилизация? Защо хора, които бъхтят по 16 часа на
ден, за да имат много пари и висок жизнен стандарт, завиждат на едни ленивци,
които имат муза за работа само в сряда и то не всяка сряда, а мангизи виждат
само по Нова година? Защо хора, за които конкуренцията и себедоказването са
всекидневна ценност, се страхуват от откровени безделници, които до петата
стограмка водка (грозданка, мастика, сливовица) са най-миролюбивите и слънчеви
същества на Земята и смятат борбата за доминация за загуба на ценно време? Защо
Американската Мечта иска да ни набеди за най-големите грешници, при положение
че ние отдавна сами сме стигнали до този извод, просто защото чувството за вина
е едно от най-естествените състояния за славянската душевност? Честно – нямам отговор!
Но по-добре и да не получа. Макар че винаги съм си мечтал да проведа следния
разговор с другаря Троцки: „Абе, Лев Давидович,” - ще му кажа – „а вие ни
учехте, че това място, на което двамата с тебе се намираме и много прилича на
горещия басейн в Панчаревската минерална баня, изобщо не съществува!”. А Лев
Давидович ще ме погледне строго и ще рече „Прав сте, Петър Иванович, но не
можете да отречете, че добре ви подготвихме за него!”.
Та таквизи ми ти работи с Американската Мечта. Виж,
Американската Демокрация, въпреки че малко я набедих, е нещо друго. Много добре
е описана в едно сръбско клипче – върви си една дама с една коса през едно
коридорче с едни отворени стаи, от които пушат едни димове. На стаите има
надписи – Сърбия, Афганистан, Ирак, Виетнам. Дамата стига до последната врата,
на която пише Сирия, и все още е затворена. Потропва и радостно възкликва:
„Радуйте се, дОшла е Демокрация!”.
Е па, радваме се, как да не се радваме! Аз даже от утре
почвам тренировки в горещия басейн на Панчаревската минерална баня…
Няма коментари:
Публикуване на коментар