Друга някаква история - 2

###

Дъртия Капитан се събужда. Тежко. Може би има махмурлук. Промърморва:

-Махмурлук!

-Невъзможно! В Панчарево е вторият по чистота въздух на планетата. Както и първият! А и третият по чистота въздух пак е тук! Ти си в Панчарево – значи е невъзможно да имаш махмурлук.

-К,ъв си ти бе!? Та рано-рано ми мътиш тимберицата! Нали те виждам – от Цивилизацията си. Значи сме загубили битката. Жалко. Мислех, че ще победим.

-Аз съм Панчарски Професор. Завършил съм Панчарския Свободен Университет. И Панчарево не е с Цивилизацията. Кокаляне също. И ти и твоите хора нищо не сте загубили – само ви взехме назаем корабчето, та да се повозим по езерото. После ще го върнем. А си тук, защото вчера се напи като талпа. Всъщност заедно се напихме. Но не помня кога се срещнахме. Май вие дойдохте при нас, а може би ние дойдохме при вас. Не помня. Питай другите Панчарски Професори.

-Как така не помниш!? Нали сам рече, че е невъзможно да имаш махмурлук в Панчарево!

-Аз казах за махмурлука – непомненето е друго нещо!

-Същото е, все е от алкохола.

-Глупости. Непомненето е Панчаро-Кокалска величина. Не помним, за да не даваме обяснения.

-Много хитри сте били…

-Разбира се. Да не сме кокалци. Толкова се изхитрихме, че всичките станахме Професори.

-А как избягахте от Цивилизацията?

-Не сме бягали. Тя избяга от нас. Кокалци първо се степаха с нея, та чак я набиха, а ние по същото време й откраднахме чарковете. Цивилизацията се уплаши, избяга и повече не се върна по тия места.

-Къде са Клошаря и Похотливото Магаре?

-Ловят риба на реката с кокалци.

-Значи всичко е Мирно и Тихо. Битка не е имало.

-Няма и да има. Ние сме кротки Професори и си гледаме Професурата. Кокалци са кротки тепачи и си гледат тепаньето.

-Значи сме при наши хора.

-Може и така да се каже, макар и да не е речено да се рече. Даже смятаме да ви дадем малко Акъл, та по-лесно да сразите Цивилизацията.

-А с нас няма ли да дойдете?

-Не! От нас е само Акълът…

-Че то така е много лесно…

-Лесно, трудно – това е! Повече и не искайте.

-А, ето ги моите хора – Клошаря и Похотливото Магаре. Риба наловихте ли?

-Наловихме.

-А алигатора що сте го мъкнали с вас.

-Той ловеше наместо нас.

-И къде е наловеното?

-Дадохме го на кокалци, а те ни дадоха Сила.

-На мен пък ей тоя Панчарски Професор ми даде Акъл.

-Тогава, Дърти Капитане, напред!

-Напред! – извика Дъртия Капитан, качи се на незнайно откъде появилото се корабче, подкани Клошаря и Похотливото Магаре да пренесат на борда Кокалската Сила и Панчарския Акъл, потупа по главичката Алигатора от Североизточна Сахара и благодари на Панчарския Професор.

-За нищо! – отвърна Панчарския Професор, запали моторетката си и се насочи към околовръстното шосе да крадне дървен материал от складовете на Цивилизацията.

###

Цивилизацията сече черешовите дръвчета, за да ни пробута изкуствените си пластмасови сладки. Цивилизацията замазва цветовете, за да изпъква сивото. Цивилизацията е добре оборудван затвор. Вътре все пак има удобства. Нови технологични удобства от сто и седемнайсето поколение – телевизор, за да не гледаш живота на живо, фризер, за да не потърсиш прясна храна, компютър, за да не мислиш, музикална уредба, за да не запееш, и още хиляди предмети, за да не се срещаш с хора.

Цивилизацията е добро облекло, което прикрива празната същност.

Цивилизацията е добро възпитание, което прикрива празните думи.

Цивилизацията е добрата лъжа, която прикрива жалката истина.

Цивилизацията това си ти, чуждият, който отдавна не може да бъде себе си.

###

Клошаря е влюбен. Обича момичето. И търси Знака. Клошаря е влюбен. Океанът океанства, а той гледа в очите на момичето и търси Знака. Обич тече в кръвта му, пресича сърцето, бунтува тялото. Неспокоен е Клошаря, несигурен, плах, нерешителен. Клошаря обича. Наистина. Естествено. Плах. Нерешителен. Клошаря обича момичето и търси Знака от Бога.

-Не съм я виждал отдавна – прошепва Клошаря. Океанът океанства. Клошаря въздъхва. И вятърът подема въздишката. Завихря я, носи я. Донася я до сърцето на момичето и то трепва.

-Дано да трепне! – надява се Клошаря – Нищо друго не искам. Дано да трепне! Моля се. Нищо друго не искам. Дано да трепне! Дано усети нежното докосване на сърцето ми.

-Събрал съм хиляди „не”-та в торбата си – отчайва се Клошаря. – Прекалено много „не”-та за един обикновен Клошар. Пропътувах океана на „не”-тата, за да стигна до нейното „да”. Надявам се, моля се.

Океанът океанства. Вятърът брули къдриците на Клошаря. Корабчето плува. Другите спят. Клошаря мечтае. За дългите пръсти на момичето, които невидимо докосват сърцето му. И очакването за миг се превръща в реалност. А после мигът се стопява в солените води на океана.

###

Цивилизацията се усети застрашена. Взе мерки. Изпрати. Срещу Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря. Настойчиво. Безсъмнено. Разбира се. И очаквано. Най-мощния отряд. За реагиране. И унищожение. Трите баби. Баба Яга, въоръжена с най-ново поколение летяща метла Б-623, дизел, на МП-117. Баба Цуци и нейната супер застроена киселец-чорба. И… На Пепката Божурин баба му с дряновата тояга.

Всичко вървеше по план. Близка беше гибелта на отцепниците бегълци и нагли диверсанти. Но…

-Никъде няма да ходиш – заяви Пепката Божурин на баба си. – купил съм две шишета сливова, четири – водка и десет каси бира. Днес е празникът на парка „Серенгети” и сметам да се направим на маймуна.

-Добре, Пепка – каза бабата на Пепката Божурин и направи страхотна салата. Към полунощ тя все пак вкара в действие прословутата си тояга, като добре начеса задника на изумителния Дървен Материал – комшията от улица „Кокиче”.

Така Пепката Божурин нанесе сериозна пробойна в структурата на иначе железния отряд. От яд баба Цуци пресече застройката на киселец-чорбата. А баба Яга от толкова отдавна не беше получавала пенсия, че нямаше с какво да купи нафта от бензиностанцията на Гого Твърдото Гориво. Разбира се, тя се опита да го преметне някак си, но Гого Твърдото Гориво толкова беше прекалил с твърдото гориво, че изобщо пренебрегна офертата за премятането и кротко захърка в обятията на бензиноколонката с надпис „Газ. Пропан-бутан”.

На сутринта Пепката Божурин отиде на корабчето и съобщи на Дъртия Капитан за предстоящата отминала опасност. Похотливото Магаре се усмихна. Клошаря отвори бутилка ром. Дъртия Капитан подаде ръка на Пепката Божурин. И станаха четирима.  

(следва)