понеделник, 4 ноември 2013 г.

Друга някаква история – 1





Цивилизацията пали думите. Казва ми: „Забравил си си анцунга! Няма да играеш физическо”. И аз от малък се чувствам неудобно. Защото няма да играя физическо. Малък съм. Цивилизацията ме направи малък. Защото си забравих анцунга.

###
След като ги изгониха от час по физическо, Дъртия, Похотливото Магаре и Клошаря обявиха война на Цивилизацията, грабнаха една продънена лодка и избягаха в морето. От морския въздух лодката се превърна в кораб, Дъртия стана Дъртия Капитан, Похотливото Магаре си остана Похотливото Магаре, а Клошаря изобщо не беше решил да бъде нещо повече от Клошаря.
###
Преди години Дъртия се казваше Младия, но одъртя и започнаха да го наричат Дъртия. Похотливото Магаре беше просто Магарето, докато не откриха, че е прекалено похотлив за едно обикновено Магаре. А Клошаря от малък си знаеше, че ще умре като Клошаря.
###
Пътува корабчето по морето, макар и да си няма име. Напук на Цивилизацията. Защото тя слага имена, за да няма корабчета. А корабчето си е корабче, каквото и друго име да му сложиш. Пътува то, а малкият екипаж седи на палубата, порка ром, пафка, слива се с вълните и слуша музиката на океана.
###
Цивилизацията не се примири с бягството на тримата. Тя никога не се примирява. И изпрати по петите им Големия Нилски Крокодил.
- Не съм алигатор! – каза Крокодила, след като Похотливото Магаре и Клошаря го уловиха за предните лапички.
- Не съм алигатор! – повтори Крокодила, след като го затвориха в трюма и започнаха да му задават глупави въпроси.
- И не съм от Нил, а от Замбези! – разплака се Крокодила накрая.
- Чист алигатор си! – разпени се Похотливото Магаре.
- При това от Западна Сахара – добави Клошаря.
- Западна Сахара е пустиня – опъна се Крокодила – там животни няма!
- Тогава Източна Сахара. Или може би Североизточна. А защо не Югоизточна!?
- Чист алигатор си!
- Не съм. Крокодил съм!
- Алигатор!
- Крокодил!
- Алигатор!
- Крокодил!
- Ей, вие там! – изкрещя Дъртия Капитан, изпи огромна глътка ром, дръпна от цигарата си и погледна останалите с нежните си черни, режещи очи. – Ей, вие там! Оставете веднага горкото хайванче на мира! Бездруго си нямаме куче или коте – то ще ни е корабен любимец. Нилското алигаторче на батко! Хайде ела тук да ти сипя една шкембе-чорбица от акула и да пийнеш няколко бирички от водорасли.
- Добре – въздъхна Големия Нилски Крокодил от река Замбези – алигаторче съм! Но алкохол не пия.
- Че бирата алкохол ли е?
- Добре – примири се Крокодила, изпи няколко бири, напи се, изигра мощна Граовска ръченица, повърна в синьото море, сби се с Клошаря, а накрая сладко заспа и замяука:
- Бау, бау, бау!
###
Бог ни даде светлина. И пътища, много пътища, милиони пътища. Бог ни даде живот, вечен живот. А ние се възгордяхме и решихме – сами можем по-добре! И сътворихме Цивилизацията – огромен белокаменен затвор с формата на пирамида. Зазидахме прозорците, за да не виждаме Пътищата, похлупихме таваните, за да не прониква Светлина. Натъпкахме се вътре, един върху друг, озлобени, стъпили на раменете на себеподобните си. Забравихме да се молим, забравихме да се обичаме. Изгонихме любовта, защото пречи на конкуренцията. А без конкуренция - няма производство, без производство – няма потребление, без потребление – няма потребители, а без потребители – няма Цивилизация.
Тясно ни е. Смърди. Седим. Напук. Защото уж можем и сами.
Отвън е природата. Зелена или шарена според сезоните, топла или студена, суха или влажна, тя винаги е чаровна и естествена. А ние стоим зазидани и напразно търсим смисъл. Отчайваме се. Няма пролука, през която да излезеш, няма отвор, през който да надзърнеш. Добре сме се зазидали – не може да се отрече. Добре сме се отделили от Бога. Само че защо си мислим, че сме свободни!?
###
След дълго обмисляне и петдесет кила ром Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря решиха да нападнат Кушкундалево – селото на самодивите. Бандата се въоръжи с четири изкривени талпи. Корабчето акостира на пристанището – някъде накрая на света. Кушкундалевци устроиха на тримата страхотен прием. Битката се размина. Битките винаги се разминават, когато има страхотен прием.
Самодивите сложиха богата трапеза. Самодивчовците подбраха прекрасни напитки. И под сянката на цъфналите череши Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря ядоха и пиха до насита чак до следобеда на следващия месец. А да танцуваш румба със самодива си е цяло постижение, особено за Похотливото Магаре, който досега беше играл само карти и кючек. Клошаря пък се пусна като централен нападател в националния отбор по футбол на самодивчовците и отбеляза три решителни гола от засада във вратата на Горските Хиени. Дъртия Капитан се влюби в самодивата Юлия и тя му роди едно младо Дърто Капитанче.
След две години, прекарани в Кушкундалево, Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря решиха, че все пак трябва да отърват хората от Цивилизацията и се качиха на борда на своето корабче. Самодивата Юлия, младото Дърто Капитанче, националният отбор по футбол на самодивчовците и танцьорките на румба си останаха в Кушкундалево, защото всичко, което е родено в Кушкундалево, трябва да си остане в Кушкундалево.
Дъртия Капитан обеща, че когато победят Цивилизацията и се пенсионират, те и тримата ще се върнат в Кушкундалево, за да карат старините си.
Кушкундалевци подариха на бандата едно никога неувяхващо черешово клонче, което всъщност не служеше за нищо.
Корабчето се отдели от кея на пристанище „Кушкундалево”. Дъртия Капитан, Похотливото Магаре и Клошаря помахаха като за „Добър ден” и се отправиха на втората си битка с Цивилизацията.

(следва)   

Няма коментари:

Публикуване на коментар