Да си ги премерим!

Стана модерно напоследък да си мерим протестите и контрапротестите. Там някъде се събрали няколко милиона против правителството, на друго място пък други милиони се подписали в негова подкрепа. Лошо няма, демокрацията е съревнование и е хубаво да има конкуренция. Само че се питам къде е нашият общ отбор България в световното съревнование и има ли смисъл да си мерим протестите, ако този наш отбор не се стреми да се нареди някъде по-напред в класирането!?

Къде например е българското образование, при положение че от училищата ни в момента излизат полуграмотни полумаймуни, на чийто речник би позавидяла и Елочка Шчукина, а на техническите им познания би се присмял и орангутанът от Софийската зоологическа градина?

Какво е нивото на здравеопазването ни? По цялата земя медицината напредва, а при нас хората още летят при врачки, баячки и други шамани, които да решават проблемите им. Не е ли срамно, че в сравнение с тоталитарната държава на лошия бай Тошо има значително увеличение на детската смъртност например!? Това ли беше целта на красивите, интелигентните, грозните и глупавите!?

Как работи полицията и имаме ли армия!? А правосъдието!? На кого е по-лесен живота в България – на разбойника или на честния и почтен човек, който има единственото намерение да си изкарва хляба със законен труд!?

Ало, културата!? Нали бяхме някога някаква велика култура!? Ке паса, омбрес и мухерес!? Защото ако нивото, което наложиха бившите и настоящи „кукувци”, ни задоволява, то по-добре да смъкваме портретите на Кирил и Методий от стените на училищата и църквите!

Ами свободата на словото и печата!? По целия нормален свят журналистите са кучетата-пазачи на обществото, а у нас са помиярите-лизачи на властта!

Спортът!? При тия празни детски площадки и стадиони утре „великолепното” 17-о място на еди коя си прекрасна атлетка ще ни се струва само блян за минало величие.

Мога да изброя поне още 10-15 области на невиждани български „успехи”, ала заслужава ли си!? Световното състезание си тече, ние тук си врякаме и крякаме и хич не ни пука за резултатите. Сякаш сме загубили не само желание за победа, но и въобще желание за съревнование. Ние сме си най-великите, а ония другите са прости щом се напъват за неща, които нямат нищо общо с нашите сложни и противоречиви душевности!

Навремето Стефан Стамболов и Петко Каравелов са били непримирими политически противници. Даже първият вкарва в панделата втория! Нищо ново под слънцето! Чудно ми е обаче защо тази едва укрепнала млада България е вървяла устремно напред въпреки борбите, боричканията и противоречията? Много просто – нито един от Строителите на съвременна България не е бил зависим от парите на чужди корпорации и държави, нито един от тях не е и допускал, че ще бъде някъде на ясла и ще работи против Българския национален интерес. Всички те са имали една Голяма идея – България, и, разбира се, различни малки идеи за това как да се осъществи тази Голяма идея!

Ха, сега, мили протестиращи и контрапротестиращи, да ви предложа едно малко предизвикателство. Сложете си ръката на сърцето и кажете: „Аз не взимам пари от чужди корпорации и държави и единственото от което се водя е идеята за една по-силна, по-богата и по-щастлива България!”. Един да го направи и по очите му ще позная дали ме лъже! Дотогава си мерете протестите, контрапротестите и реконтрапротестите, доларите, рублите и отоманските лири, „преклонението” пред Америка, „любовта” към СССР и уважението към негово величество султана, само не мешайте България – светинята не се нуждае от лицемерие, а от обич!