петък, 25 октомври 2013 г.

Дъ Ииинннвейдъъърс





Лесно им е на американците! Граничат с Канада, Мексико и два океана. Канадците, горките, толкова са се намръзнали, че изобщо и не помислят да закачат южния си съсед. Мексиканците по могат да свършат работа, но ако се сетят да махнат сомбрерата от главите си и спрат да се наливат като невидяли с текила – нещо, което едва ли ще се случи в близките 1332 години. Рибите в океана пък като цяло са миролюбиви и с изключение на някои нахални акули едва ли биха сторили кой знае каква беля на чичо Сам. Реално Щатите могат да бъдат нападнати само от Космоса, но затова си имат НАСА.

На Балканите обаче нашественици с лопата да ги ринеш – повече са от комарите по поречието на Тунджа. А да се справиш с тях е сложно дело, особено ако се окажат дотолкова претенциозни, че пожелаят и да си смениш вярата. Тя, тая работа, не е дотам проста – надяваш чалмата и хоп, спасяваш животеца и вече никой не те бара за нищо. Трудното тепърва предстои. Едва надянал чалмата и вече разбираш, че трябва да се оставиш да те острижат по техен тертип, че мъжете трябва да се лишат от известно количество плът на едно специфично място, а пък жените следва да се примирят, че никога повече Слънцето няма да види красотата им, че собственоръчно ти се налага да разрушиш и храма, в който до вчера си се молил. На всичкото отгоре самите „правоверни” те гледат със съмнение и те третират като новобранец – от тебе се изискват повече усилия в следването на новата вяра. Накрая, пет минути преди неизбежния ти биологичен свършек, разбираш, че ония типове, които са си оставили главите на дръвника, не са чак такива балами.

Още по-зле е като речеш сам да си смениш културната и цивилизационна идентичност. Не е само да кажеш, че се отказваш от старото зло и прегръщаш новото добро. Първо армията трябва да си унищожиш, после собствените средства за препитание, след туй следва да се откажеш от образованието и здравеопазването. Накрая, когато съвсем се превърнеш в дебил, може и дупето да дадеш – хеле, ако попаднеш на нашественик с някои особени наклонности.

Види се, във връзка с някои неприятни исторически факти, че в България никак не умеем да се справяме с нашествениците. Затова като едно благородно дело предлагам един кратък наръчник за справяне с нашественици, който ако не друго, поне да дефинира четирите фази на нашествието. И тъй:

1.Нашествениците се виждат на хоризонта. Нагоре от раменете си имаш един предмет, който не служи само за красота и се нарича глава. Използвай внимателно този предмет. Прави, струвай, но пресечи намеренията на нашествениците още в зародиш. Войска стягай, дрънкай с оръжие, събирай съюзници, влизай в коалиции, та ако ще и безпринципни. Действай с едничката мисъл да не допуснеш нашествието.

2.Сори, брат, явно не си използвал достатъчно тимберицата си и си допуснал нашествието на твоя територия. Предвид точки 3 и 4 да умреш в битка срещу нашествениците не е никак лоша опция.

3.Мда – вече са те победили. Позволи милостиво на победителите да снемат този безполезен предмет, който иначе красиво виси на шията ти. Ако не друго, ще си запазиш достойнството.

4.Честито! Вече си роб! Колкото и да хитруваш, дирникът ти ще пострада. Купи си вазелин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар