Пуснах този материал в петък по обед. Днес е понеделник. Странно защо в статистиката на блога ми не се отбеляза нито едно посещение от България за тези три дни. Аудиторията от чужбина е същата, от България - никой. Очевидно или материалът е доста слаб, или пък някой се е уплашил от моя скромен блог. Реших да го пусна отново, за да проверя за какво става дума...
"Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали"
Уинстън Чърчил
Повече от 20 години в България се гласува срещу демокрацията. Нещо повече, нашенци толкова настойчиво си търсеха новия бай Тошо, че накрая избраха за премиер личния му телохранител. Въпрос на избор. В крайна сметка при демократична система и изборът на тоталитарен вожд е въпрос на избор.
Възможността да избираш е свещено право. Разбира се във всеки избор има и хазартен елемент. Можеш да останеш доволен от избора си, можеш и да се разочароваш. Демократичното общество обаче винаги ти дава възможността да опиташ отново. Също като във футбола (изключвам българския футбол) – мачът свършва, спечелен или изгубен, но винаги има следващ мач, чийто изход не е предрешен.
При демокрацията избираш сам и носиш последствията на избора си. При тоталитаризма някой друг избира вместо всички и последствията си остават за тях.
20 години в България се гласува срещу демокрацията. Още от първите свободни избори – през 1990 година всички страни от бившия соцлагер избраха демократичните сили, българите избраха преименуваните болшевики (между другото много ми е интересно за коя партия е гласувал Бойко Борисов тогава). Оттогава до днес все се търси харизматичния лидер, който ще ни оправи. Великият български преход може спокойно да завърши. Резултатът е ясен – тръгнахме от бай Тошо и стигнахме до охраната на бай Тошо.
Винаги съм смятал три неща за особено важни – правото на избор, правото да бъдеш различен и умението да правиш разлика. В опита си да провокирам околните често съм застъпвал тези, в които сам не съм вярвал, но пък са били коренно противоположни на така нареченото общоприето мнение. В обществото има и „а”, и минус „а”. Демокрацията им дава равноправното право да съществуват, било то като управление или опозиция. При тоталитаризма има само „за”. Безмозъчно, затъпяло и нищо незначещо „за”!
Миналата неделя убиха демокрацията в България. Три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС събраха общо над 70 процента от гласовете на българите. Нито една от тези партии не може да претендира, че е демократична. Две от тях – ГЕРБ и ДПС, са си определено лидерски авторитарни партии, чийто електорат гласува под строй и със заповед. Третата - БСП, 20 години се опитва да се демократизира и все не успява. Няма как да стане – синовете и внуците на партийната номенклатура няма да допуснат чужди елементи да я превземат отвътре. Само си спомнете какво се случи с горкия Жан Виденов. А и никой не може да ме убеди, че тези три партии не действат координирано, пазейки жадно интересите си. Кавгите между лидерите им ми изглеждат толкова нелепи, колкото е нелепо, че Доган примерно подкрепя Калфин, а пък в Айтос кандидатът на ДПС се отказва от балотажа и публично подкрепя кандидата на ГЕРБ – местен полицейски началник. Нещата отдалече миришат на уговорен мач, в който гореспоменатите три субекта са печеливши, а всички останали са губещи.
Идва нова неделя. Балотаж. Възможността за избор е минимална. И все пак на мен лично ми хареса идеята на Иво Беров – бих гласувал за този, който публично се разграничи от Тодор Живков и водената от него политика. Само че без увъртания и недомлъвки. Съмнявам се, че някой от кандидатите ще го стори…
Няма коментари:
Публикуване на коментар