петък, 27 април 2012 г.

Насила хубост не става



           Не знам за вас, ама аз, да си призная честно, от малък симпатизирам на идеите на ЕТА и ИРА. Сега, разбира се, след това глупаво признание, ще отида да отворя широко вратите и прозорците, та когато пристигнат качулките на Боко и Цецо - да не ми строшат дограмата. В един свят, който отдавна се прекланя единствено и само на силата, малко находчивост никога не е излишна.
            Разбира се, тъй като съм дърто хипи, противопоставящо се на всяко насилие, съм длъжен да уточня, че съвсем не съм съгласен с методите на Ирландската републиканска армия и Баската революционна организация, а и не мисля, че на Боко и Цецо им е точно до мене. Насила хубост не става, казва народът и е много прав в случая. Но категорично подкрепям каузата, за която се борят тези две организации. Малките народи имат правото да живеят самостоятелно и според разбиранията си, още повече че и ирландците, и баските са безкрайно точни, морални и достойни люде, които заслужават единствено уважение. На всичкото отгоре преди няколко години и ИРА и ЕТА категорично заявиха, че приключват с тероризма.  
            Всъщност – какво е точното определение за тероризъм? Влизам в уикипедията и веднага разбирам защо този така безкрайно полезен сайт все остава без финансиране – там точно и ясно е написано, че „тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция”. Кратко, точно и ясно. Край на цитата. Значи понякога е тероризъм, а понякога не е – зависи кой, как и защо го тълкува. Така например атентатите на ЕТА са тероризъм и това е една терористична организация. Категорично съм съгласен! Макар и винаги да предупреждава за атентатите и по-често да няма случайни жертви, за над половинвековното си съществуване баската организация е пратила на оня свят повече от 850 души. Само се замислете, че всяка една от жертвите е имала семейство, близки, роднини. Само си помислете за страданието, което са изживели тези най-вероятно честни и почтени хора. Само за момент се поставете на тяхно място и ще видите как отблизо ви гледат страшните очи на трагедията.
            Натовските бомбардировки в Сърбия за няколко месеца през 1999 убиха над 1700 души, от които над 400 деца. Колко още загинаха от последствията на хвърлените бомби с обеднен уран – никой не може да каже!? Само че да не си помислите, че това беше тероризъм – как изобщо смеете да си го помислите – това беше обикновена умиротворителна акция, надлежно прошнурована и подпечатана. А и по-добре съвсем забравете да мислите.
В една стара книжка - „Анекдоти за велики личности”, попаднах на интересна историйка: „Александър Македонски запитал един пленен пират какво му дава право да превръща морето в несигурно място. Пиратът отговорил дръзко:
- Същото право, с което ти правиш несигурна сушата! Но понеже аз върша това с един мизерен кораб, наричат ме разбойник, а ти пък го вършиш с голяма армия – наричат те цар!”.
Така е то. Правото и рекламата винаги са на страната на по-силните. На тях им се мазнят и кланят, на тях им принасят дарове, че дори и жертвоприношения. Когато силните демонстрират силата си, разумът мълчи от страх да не получи някоя бухалка по главата. Силните налагат ред, силните проповядват дисциплина, без да се замислят, че силата като всяка материя е временно явление, а духовността си е вечна до доказване на противното.
Всъщност никой не обича силните. Особено, когато се налагат със силата си. Те имат много фалшиви последователи и нямат нито един верен приятел. Затова и царството им трае кратко – докато изгубят силата си. Все пак в човека освен материя има и малко духовност. А и насила хубост не става, казва народът и тайно симпатизира на ИРА и ЕТА.

Няма коментари:

Публикуване на коментар