събота, 21 април 2012 г.

Шубето е голям страх



 Не, че съм особено любопитен, но наскоро попаднах на интересен разговор между две лелички в автобуса. Едната хвалеше Бай Бойко. Разправяше как са й намалили заплатата със 100 лева и сега вземала по 300 на месец, но това всъщност било закономерно, защото комунистите  още навремето я ограбили, а сега трябвало да се търпи, за да не станем като Гърция. Другата леличка естествено плюеше бате Борисов и обясняваше, че всъщност гърците си живеели много добре (тя имала познати и роднини там) и най-ниската социална пенсия в южната ни съседка е някакви си мизерни 360 евро (горе-долу 720 лева), освен това на нея й било писнало да търпи и да чака светлото бъдеще, искала сега да си поживее, ако е рекъл Господ.
Дебатите по политически теми разбира се не трябва да се водят от непосветени лелички, но в крайна сметка именно паричките в портмонетата на непосветените лелички са основен критерий за жизненото развитие в България. И когато тези парички не стигат, за да се покрият елементарни човешки нужди, господа управляващите най-малкото би трябвало да се замислят. Разбира се никой не е убеден, че момчето от Банкя, което вдига 140 кг от лежанка, изобщо може да мисли, но от друга страна и политическият мазохизъм на българите ми идва малко в повече. Ситуацията много ми напомня на сцена от култовия филм „Кин Дза Дза”, в която жителите на планетата Плюк трябваше да носят намордници и съответно трябваше да благодарят за тази чест на господин ПЖ (техния ББ). Между другото филмът на Георгий Данелия е от 1986 година. Да не би да се окаже, че в СССР все пак е имало някаква форма на демокрация!?
Има различни показатели, по които се определя развитието на една страна. Да вземем например прословутия Брутен вътрешен продукт. По този показател според официалните данни на ЦРУ ние се намираме на почетното 74-о място. Пред нас са Сърбия, Бангладеш, Перу, Куба (тия не бяха ли комунисти) и други култови страни. Друг критерий – Брутен вътрешен продукт на глава от населението, тук сме още по-напред отзад напред – 77-о място. Пред нас са Ботсвана, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сиера Леоне, и разбира се досадните сърби. Да пробваме с трети критерий – Индекс на човешкото развитие. Тук вече сме много добре – 60-място. Пред нас са само Барбадос, Чили, Черна гора и още по-досадните комунистически кубинци. Да вземем и средната работна заплата – тук сме не само зад сърбите, но и зад македонците. А за футбол да говорим ли!?
Такова „светло” бъдеще, каквото ни сполетя, не ни обещаваха и комунистите. Та нали сега сме в ЕС и НАТО, в клуба на богатите, защо тогава обедняваме? Ей ги сърбите, война със САЩ и Европа водеха, хиляди жертви дадоха и пак са пред нас. И са по-богати, и по-голямо самочувствие имат.
Народите заслужават и съдбата си, и управниците си. Когато по времето на бомбардировките през 1999 западните ни съседи излизаха по площадите и размахваха плакати с надпис „Мишена”, дупедавецът Костов даде въздушното ни пространство за нападение срещу тях. Ха се замислете кой тогава спечели симпатиите и кой предизвика  презрението на нормалните хора по света! Никой не обича предателите, а всеки уважава смелите хора, дори когато са му врагове!
Точно „смелост” е думата, която ни липсва вече 20 и кусур години. Смелост да отстояваме себе си и културата си. Смелост, с която да спечелим уважението на богатите и мястото си сред тях. И най-вече смелост, за да разберем, че никой нищо даром не дава на този свят и че най-сладката победа е извовюваната със собствените ти сили, знания и умения. В противен случай нищо добро не ни очаква. Най-много да дойде поредният бабаитин, който вдига 140 кг от лежанка, но лази пред силните на деня, стриктно следвайки националните интереси на повече от 185 държави в света без България.  


Няма коментари:

Публикуване на коментар