петък, 31 януари 2014 г.

Крадци





В света на крадците също има йерархия – едно е да си кокошкар, друго джебчия, а трето и четвърто – банков обирджия. За нормалните хора, които и не си помислят да си изкарват хляба по непочтен път, разбира се, най-опасни са крадците на дребно. Да пусне крачка някое портмоне в магазина се случва всекидневно, а големи грабежи в общи линии се гледат само по филмите.

Проблемът на Великия български преход не са Великите български грабители. Такива има навсякъде. Голямата драма е, че случихме на кокошкари и джебчии, а не на действително едромащабни бандюги. Едромащабната бандюга в политиката прави нещата със стил и ги прави добре, а джебчията само знае да изпразва джобовете на данъкоплатците и да се излага като кифладжия.

Та спомнете си само Великата българска приватизация, която може да бъде разказана с едно най-просто виртуално метафорично уравнение, което ще решат и децата от ІІІ А група на ЦДГ „Слънчева палма” в Каспичан. Държавата БГ продава за пакетче семки предприятието Х на мутрата У, след което мутрата У препродава субекта Х на чуждестранния разбойник Z. От цялата спекула със слънчоглед държавата БГ е с едно предприятие Х назад и няколстотин души, оставени на произвола на съдбата. Мутрата У е напред с един джип, два хотела и три капанчета, но понеже, за да управляваш два хотела и три капанчета се иска не само да знаеш наизуст устава на ДКМС, но и малко акъл, накрая в наличност остава само джипът. Разбойникът Z единствен знае какво всъщност прави, в което за многострадалния български народ няма нищо утешително.

Друго си е едрият бандюга. Той не два реактора на АЕЦ „Белене” ще направи, а 4 и не за 20 милиарда лева, а за 50 милиарда евра. И няма да открадне милиони, а милиарди. И никой няма да го забележи, защото достатъчно милиарди ще попаднат и в добрата стара Плевенска област. Хората там ще извият едно Дунавско хоро, след което ще се отдадат на ядене, пиене и въобще тия три работи, което ще доведе до истеричен бум на естествения прираст, а впоследствие и до излизането на Плевенската република от рамките на Третата, в общи линии добра като замисъл, но неуспешна като изпълнение, българска държава. На всичкото отгоре едрият бандюга, който именно затова е едър, няма да вложи откраднатото в бюста на Къпина, Незабравка, Панайотка или еди коя си друга певачица, а ще хване примерно да вкара „Левски” в Шампионската лига, просто защото е любител на футбола, ще премести изцяло седалището на Софийската опера и балет в „Ковънт гардън” – ей така за престиж, или ще хвърли няколко милиончета за благотворителност, за да си излъска имиджа.

Да, ама щял да натовари държавицата ни с дългове! Ето това глупаво съждение не мога да разбера откъде влезе в главиците на клетите ми сънародници, които така и не разбраха, че фалитът на една държава, особено в днешната виртуална действителност, в която специалността „Финанси и кредит” не трябва да се изучава в УНСС, а в Катедрата по фантастика и фантасмагорика на Трънската академия на науките, е повече от дребна работа. Германия три пъти фалира през 20 век и пак си е Германия. Работят си немците, печелят си паричките и си живеят живота. Страшно е, когато фалира отделният човек, когато загуби работата и дома си, когато не може да храни децата си, когато бъде докаран до и отвъд ръба на мизерията. Това е трагедията в смисъла на най-добрите традиции на древногръцката класика! След като обрича хората на мъка, държавата нека да си фалира. Без тях тя е по-кухо понятие от кратунките в Дунавската равнина, а и освен това не може да изпадне съвсем в несъстоятелност - едрите бандюги имат нужда от нея като инструмент за легално печатане на пари, които да дадат благоприличен вид на грабежите им.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар