петък, 10 януари 2014 г.

Адвокат за Волен




Обичам да гледам по няколко пъти един и същ филм, но примерно ако е на Федерико Фелини, Тенгиз Абуладзе, Копола, Скорсезе или комедия с Луи Дьо Фюнес.
Обичам и да препрочитам книги – „Три повести за Карлсон”, „Граф Монте Кристо”, „Нежна е нощта”, „По пътя” и „Майстора и Маргарита” ги знам почти наизуст.
Но за българските политически сапунки вече нямам нерви. То бива изтъркани сценарии, пошла режисура и слаба актьорска игра, ама напоследък откривам, че даже и в „Дързост и красота” има повече интрига.
Вече цяла седмица в дома ми всяка вечер влизат леличките и чичковците от телевизионния буркан и ми обясняват как Волен Сидеров е виновен за цялата духовна и материална разруха, която уютно се е настанила в милата ни родина. Едни и същи лица пеят едни и същи песнички за едни и същи Воленови простотии. Всичко цъфнало и вързало само Волен се оказва прът в спиците на българската каруца! Поне той да беше измислил някакъв нов номер - селяниите в самолетите и по летищата са хубаво нещо, но и те омръзват. Накрая ще се окаже, че или действително има заговор срещу него, или всичко е за заблуда на противника и отклоняване на вниманието, или че във въздушното пространство дават некачествена пиячка.
И все пак – Волен ли е най-черната особа на Великия български преход от кота нула до минус безкрайност. Мога да изброя само това, което аз знам за него:
- Волен никога не е членувал в БКП.
- Няма данни да е бил доносник на ДС.
- На първите демократични избори през 1990 година влезе като кандидат на СДС в мажоритарен дуел с Александър Лилов в Белоградчик. Естествено, загуби го. Белоградчичани винаги са били умни хора – справка дядо ми Любчо, който още на 11 ноември 1989 година в 7 и 56 сутринта ми обяви, че сега идва времето на гладните простаци, че сините и червените са едни и същи мекерета и че даже червените водели с 1 точка в неговите очи, защото били по-възпитани и носели вратовръзки.
- Волен Сидеров беше главен редактор на „Демокрация”, на „Дума” си беше Стефан Продев.
- Като журналист в „Монитор” по времето на Костов единствен се опитваше да ни обясни, че да живеем без Българска държава ще ни е малко по-сложно.
- След като държавата ни бе нарязана на скрап, барабар с ракетите СС-23 и А-300, Волен влезе в политиката. Много ясно, смени рефрена. Сега е нещо от сорта „Без бой си дадохте държавицата, ще трябва да търпите и такива като мен!”.

А що се отнася до хулиганството – който няма хулигански прояви, нека пръв се изплюе връз суратя на г-на Сидерова. Аз няма начин как да го направя. Хулиганските ми прояви са най-малкото трицифрено число, като даже по случая веднъж съм бил скъп гост на едно мило родно РПУ. Утешавам се с мисълта, че и сър Уинстън Чърчил не е бил цвете за мирисане.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар