вторник, 28 януари 2014 г.

Друга някаква история – 3





###
Цивилизацията стиска зъби. Злобно поваля на земята беззащитната жертва. Говори за свeти неща. Опитва се да бъде свята. Мисли си, че е свята. Иска да поискаш милост, за да покаже, че е милостива. При все че милостив е само Господ, защото дарява Милостта Си и без да му я искаш.
Цивилизацията се ядосва и в яда си унижава слабия, без да разбира, че слабият е по-силен от нейната сила, защото силата й всъщност е слабост, породена от невъзможно желание за безгранична власт.
Цивилизацията стиска зъби. Поваля жертвата си. Души я. Бие я. Пребива я. И жертвата пак побеждава, защото Бог е закрилник на жертвите.
###
След седемнадесет атаки Цивилизацията успя да увеличи екипажа на Корабчето с цели седемнадесет души. Корабчето стана тясно. Тогава дойде Магията и Корабчето се превърна в Кораба. Без да се усети никой.
Така на път за Ямайка в Големия салон, освен Дъртия Капитан, Похотливото Магаре, Клошаря, Пепката Божурин и Алигатора от Североизточна Сахара, пътуваха, пиеха ром и пушеха марокански хашиш и кубински пури следните седемнадесет души според списъка на ЦРУ (Централа за Разкош и Удобство): Бате Буби, Шехеразада, Ефрем, Мурджавела, Николчо, Бончев, Розовата, Друже Наш, Биляна, Гошо, Бончев, Дружелюба, Пиянко, Здравеца, Мурджавела, Водораслото и Пешо.
Всъщност нямаше никакъв списък. Пък и да имаше – сто на сто щеше да бъде сгрешен. Бяха просто еди колко си души, избягали от Цивилизацията, и още толкова, които запазиха имената си в тайна. Защото не името прави човека, а сърцето и желанието да се бори с тези, които унижават слабите.
###
Пристанище „Ямайка”. Плажът. Корабът. Въздух с аромат на ром, любов, Боб Марли и музика. Реге, океан, бриз, цветя и разни други растения. Философия, свобода, Панчарски акъл, Кокалска сила, Изток, Далечен Изток или може би Юг.
- Нали се сещаш за какво става въпрос… - промълви Бончев и заспа.
- Бау, бау, бау! – подкрепи го замечтано Алигатора от Североизточна Сахара.
- А, аз какво да кажа!? – сърди се Мурджавела.
- Пий си рома и недей да бучиш – скара му се Бате Буби – тук е прекалено „латино” за твоето бучене!
- Културната революция е преди Великия поход и след Големия скок – рецитира Водораслото.
- Мао е велик. Пънко нема да умре! – потвърждава Пешо.
- Ей, какво сте се размазали и разпуснали! – не издържа Дъртия Капитан. – Сега ще дойде Цивилизацията и ще ви свари по бели гащи.
- Или по без тях! – примира от удоволствие Похотливото Магаре, който лежи отпуснат в обятията на мощно-страстна ямайска жена.
- Цивилизацията няма да дойде тук! Тя не ходи там, където има Музика! – не знае граници мъдростта на Пиянко.
- Или пък ром! – допълва Ефрем.
- Това е само почивка – казва Клошаря.
- Преди утрешната битка вдругиден – довършва мисълта му Шехеразада.
- Защото… - вдига чашка Пепката Божурин.
- …Ще победим Цивилизацията на партия „Покер” – събужда се е Бончев.
- Или на белот! – завършва Дружелюба.
Ямайка. Плажът. Музика. Която пази и зарежда.

(следва)  
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар