Разни демократични размисли

Представете си, ама само си го представете, че ме издигате за вожд на непослушното българско племе (опазил ме Бог, вас също). Слагате ме един вид начело (пу, пу - дано никога не се сбъдне) и понеже не искате да си претоварвате мозъчетата, ме карате да разсъждавам и вземам решения за всички и вместо всички. За разкош ми давате трон и корона.

Представете си, ама само си представете какви ще бъдат резултатите! Аз иначе съм миличък, но злоупотребявам с някои напитки, имам тежък махмурлук, влияя се от ретроградната Венера и загубите на ФК „Левски” и ФК „Ливърпул”, събирам чорапите си за пране по-рядко от неандерталец и тъй насетне. Предвид тези прекрасни черти на моята иначе хуманна същност, представете си, ама само си представете какви решения ще вземам и доколко те ще бъдат полезни за непослушното българско племе! В един момент ще се усетите, че в Марица така и не потичат мед и мавруд, ще се разочаровате, ще започнете даже и да ме псувате, ама ще бъде безнадеждно късно. Опиянен от абсолютната власт като надрусано с хашиш кокиче, аз не само че няма да я изпусна, но и ще направя всичко възможно вие да не се доберете до нея. И тъй, като никой не е отменял третия закон на механиката, на евентуалната ваша съпротива ще отговоря с равна по големина и противоположна по посока сила. Тоест, в най-добрия случай, няма да точите мед и мавруд от Марица, а ще ядете бой.

А сега престанете да си представяте. Натиснете копчето за рестарт на ония процеси, които текат във веществото под черепите ви. И осъзнайте - вие отдавна не сте племе. Вие сте данъкоплатци и гласоподаватели. Вашето задължение е да си плащате данъците и да спазвате закона. Вашето право е да определяте сами какви ще бъдат данъците и законите. Вие вземате решенията. Това са ВАШИТЕ решения и отговорността за резултатите от тях е само ВАША.

Разбира се, като свободни хора вие не сте длъжни да се ангажирате постоянно с проблемите на колектива (дори последният да изпитва неистова нужда да ви го нацепи), защото няма да ви остане време за личен живот, който си е само ваш (и само с него можете да летите към мечтите си). Затова отвреме навреме, за определен период, не повече от 4 години, делегирате изпълнението на вашите решения на някого – обикновено човек, който не държи толкова на себе си и на личното си пространство. От това обаче ВАШИТЕ решения не стават по-малко ваши и този човек не е вожд, а семпъл админ (казано на компютърно есперанто), като е за предпочитане да ходи на работа с велосипед. Той е там, някъде си, не за да налага волята на собствените си капризи, а за да прилага в действие ВАШИТЕ решения. Когато не го прави добре – сменяте го в края на определения период. Когато не го прави изобщо – с граждански натиск го принуждавате да си отиде и по-рано. Това е.

И защото е това, след като престанахте да си представяте и се осъзнахте, влезте в реалността. Кой носи отговорността за взетите решения? Вие. Кой ще ви помогне, ако сте взели погрешно решение? Никой. Следователно е добре да обмисляте внимателно всяко решение, преди да го вземете.

Чии решения трябва да изпълнява админът? Вашите. Чия е отговорността, ако не се справя? Ваша. Следователно е добре да преценявате внимателно кой ще бъде админ.

Бихте ли плюли на ваше решение? Едва ли. Бихте ли погазили закон, създаден от самите вас? Срамота е. Ами тогава за какво са ви вождове?

Вождовете не се самосъздават. Те са следствие на нежеланието ни да мислим, на диренето на лесни пътища и бягството от отговорност. Резултатите от тяхната дейност рядко са добри. Крайно време е непослушното българско племе да се превърне в модерно общество от данъкоплатци и гласоподаватели. Хубавите работи се стигат по трудните пътеки!