Третият Рим

Дълго време живеех със заблудата, че митът за Третия Рим се е родил някъде много на североизток. Както се казва, заблудата се оказа вярна и аз се оказах наполовина прав – Третият Рим действително се е родил на североизток от София, само че на не повече от 250 километра в тази посока.

Беше около 1340-о, а може би 50-о, а най-вероятно 1364-о лето. Зима е. По улиците на Търново хората се веселят. По-заможните, начело с бай Иван Александър, задирят хубавите мадами, без да се замислят за политическите последствия на тези невинни задевки. Народът е сит, а дейците на науката, културата и изкуството са на особена почит. Във въздуха витаят разни слухове за някакви си там османци, но и те не могат да помрачат настроението на жителите на Третия Рим. В крайна сметка веднъж се живее и каквото си хапне, пийне и натакова човек, това ще му остане!

Да оставим майтапа настрана. По времето на Иван Александър Търново действително се превръща в основен книжовен и въобще културен център на Европа. Дори единственият и автентичен Рим не може да се мери с нашата столица – още повече че по същото това време седалището на папата се намира във френския град Авиньон. Православната култура е в разцвета си, появяват се нови философски течения. Константинопол и Търново са притегателна сила за много умни мъже, които търсят и преоткриват духовното начало в човешкото съществуване. Пита се – бил ли е някой наясно с мащабите на османската опасност? Най-вероятно – да. Първите турски нашествия по българските земи датират от около 1346 година. След това за известен период от време и византийци, и българи използват османските орди, за да решават свои си вътрешнодържавни проблеми и за да поддържат огъня на многовековното си противоборство. Както справедливо отбелязва свети Паисий Хилендарски – ако българите и гърците имаха съгласие, никога нямаше да допуснат ордите на Мурад на Балканите. Опит за такова съгласие има още през 1351 година, когато Иван Александър обещава на византийския император Йоан Кантакузин помощ срещу османските набези, но по неизвестни причини се разколебава. След това през 1355 българският цар омъжва дъщеря си за византийския престолонаследник, но и това не дава резултат – до 1364 година османците стават господари на почти цяла Тракия. Едва ли и тогава някой е вярвал, че по-малко от сто години след това Вторият Рим и Третият Рим ще бъдат само спомен за миналото величие на Православната цивилизация.

„Мисли като англичаните – със 100 години напред!” – така ме учеше дядо ми Любо, който умееше да си угажда и с хапването, и с пийването, и с тия три работи изобщо. А англичаните така или иначе вече мислят със 100 години напред и виждат опасността от радикалния ислям. Хората с право негодуват срещу никнещите като гъби джамии на територията на Обединеното Кралство, защото никой, уважаващ себе си и вярата си, християнин не би си позволил да строи църкви в Мека. Въпрос на възпитание е да се държиш прилично, когато си на гости.

А ние дали се замисляме какво е съотношението между построените нови църкви и джамии на скромната ни територийка? Всъщност за какво да се замисляме – важното е да има ядене, пиячка и нещо за таковане! В крайна сметка Третият Рим се намира на 241 километра североизточно от София.