Зимата е прекалено студена, за да си седиш вкъщи на топло. С приятеля ми Ванко Пиянко знаехме тази безпощадна истина. Паднеха ли температурите под нулата – излизахме навън, купувахме си бутилка евтино бренди и джиткахме из безлюдните улици. Търсехме новите хора, защото старите подгряваха празните си мисли в горещите стаи на своите затвори и тъпееха.
Снегът скърцаше под бавните ни крачки, подавахме си шишето на къс пас и плямпахме за купища различни неща. С бате Ванко най обичахме да си говорим за Рашъна – култова фигура от началото на 90-те. Легендите за него бяха повече от хората, които го познаваха. Рашъна беше тук, навсякъде и никъде. Някои казваха, че е от Пловдив, други, че от Стара Загора, трети, че от Марс. Малцина го бяха мяркали да се разкарва из България, но на тези малцина изобщо не можеше да се вярва. Ние с Ванко Пиянко никога не бяхме виждали Рашъна, но ни беше приятно да обсъждаме подвизите му, които най-вероятно бяха измислени. За нас Рашъна беше абсолютната свобода, която броди по българските друмища, натоварена с раница, подвижна кухня и рибени консерви.
Светът е догма, измислена от догматици, които уверено вървят по сгрешения си път и ни натрапват глупавите си теории. Всеки трябвало да си огради част от пространството с телена мрежа, да приюти 5-6 души, които ще играят ролята на близките и приятелите, и по този начин уж щял да си уреди живота. Това е догмата. А всъщност няма смисъл в затвореното пространство. С бате Ванко отваряхме пространството, рушахме стените на затворите и карахме хората да излязат навън.
Не ни разбираха. Минавахме за издънките на езиковите гимназии в София. Ванко беше прекалено разумен за Английската, аз – прекалено див за Испанската. Хората грабеха частици пространство и го ограждаха с телени мрежи. Ние разваляхме мрежите, а те ни се сърдеха. На нас не ни пукаше. Купувахме си бутилка евтино бренди и джиткахме из безлюдните улици. Търсехме новите хора.
Мина време и Ванко Пиянко замина за Германия. Получих картичка от него:
„Пешо, скъпо мое водорасло, спах на гарата в Мюнхен. Нищо особено. Сега ще пия две-три бири в твоя чест, изпий и ти няколко в моя!”
Не бях получавал по-готина картичка. Изпих няколко бири за честта на моя приятел. Пространството е ничие и в него няма място за телени мрежи. Истинските приятели винаги намират начин да си кажат по няколко добри думи, независимо от разстоянието.
С бате Ванко продължихме да джиткаме заедно. Той в Германия, аз в България. С бате Ванко продължихме да рушим стените на затворите, в които тъпееха познатите ни. И не престанахме да търсим новите хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар