В детската градина имахме русначе - Настя. С подобаващи габарити, войнствена, млатеше ни наред.
Ние, балканските тактически генийчета, не й оставахме длъжни. Туряхме и по някой крак зад вратата, прецаквахме я да легне на изтърбушено креватче, пускахме по някой донос до учителката и по някое насекомо в таратора й.
Настя не ни се сърдеше и продължаваше да ни млати. Ние не й се сърдехме и продължавахме да й правим номера.
Идилията беше пълна. До деня, в който учителката ни сервира повече от неприятна изненада. Жената без да се съобразява със стратегическите битки и международното положение, с гръм и трясък ни връчи първите тетрадки и първите химикалки.
Изумени погледнахме пособията, а после и учителката с известно презрение. На ум преценявахме измеренията на сполетялата ни беда. Единствено Настя ловко грабна химикалката и започна да ниже разни неща в тетрадката. С известен страх се усукахме около нея. Вместо с познатите прийоми от самбото, тя ни посрещна с усмивка. И започна да ни помага. Взаимната полза роди приятелство. От Настя беше писането на числа и завъртулки. От нас ентусиазма и тактическата грамотност.
1.САЩ
Нямам спомен за американски другарчета от детската градина. Но за мен съществуват две Америки. Едната харесвам, другата не харесвам.
Харесвам…Южна Америка. А освен Южна Америка харесвам Америка на Джеръм Селинджър и „Спасителят в ръжта”, на Джек Керуак и „По пътя”, на Джон Стайнбек, на Франсис Скот Фицджералд, на „Тортила Флет” и „Нежна е нощта”. Харесвам Америка на Джон Ъпдайк и „Заеко, бягай”, на Ричард Бах и „Джонатан чайката”. Харесвам Америка на материалната свобода и духовното търсене. На откровеността и липсващата суета. Харесвам стойностното американско кино. На Алън Паркър, Оливър Стоун, Дейвид Финчър. На Джак Никълсън, Мики Рурк и Брад Пит. Харесвам големите американски спортисти, които никога не се предават. Харесвам Ланс Армстронг и Майкъл Джордан, Майкъл Джонсън и Ивендър Холифийлд.
Харесвам Америка на независимостта. Харесвам интелектуалния Бостън, алтернативния Сиатъл, космополитния Ню Йорк, непослушното Сан Франсиско. Харесвам Гор Видал и Ерих Фром. Харесвам десетки други смели имена, които се обявяват срещу всяка война.
Харесвам протестиращата Америка. Америка на анархисти, хипита и антиглобалисти. Америка на борците за свобода и справедливост. Америка на Мартин Лутър Кинг.
Харесвам Америка, когато протестира срещу другата Америка.
Америка на прозрачната войнственост. Америка на атомната бомба, на войната във Виетнам, на войната в бивша Югославия, на войната в Ирак. Америка, която убива японци, виетнамци, сърби, иракчани. Америка на Хари Труман и Джордж Буш - младши. Америка на бездушната посредственост. На сапунените опери, на всесилния капитал, на расовата дискриминация, на безсърдечната полицейщина, на консуматорската еснафщина. Не харесвам оная Америка, която самодоволна седи по цял ден пред телевизора, набива хамбургери с пържени картофи и си мълчи, егоистично незаинтересувана за ставащото по света.
Харесвам Америка на хората.
Не харесвам Америка на вещите.
Но обичам Русия!
2. Русия
Не ме е срам, че съм православен християнин!
Не ме е срам, че съм българин, славянин!
Не ме е срам, че руснаците са ми братя! По кръв и по вяра!
Който го е срам - нека да ближе нозете на новите ни „съюзници”! Глупостта ходи по хората, а робите са обречени да си останат роби!
Трябва да си тотално изперкал или да си продал душата си на дявола за много пари, за да не видиш, че Русия е проекция на България. България даде на Русия кирилицата. Азбуката, която постави началото на духовното й развитие. И Русия се превърна в това, което България не можеше да бъде. Заобиколена от множество врагове държавата ни беше обречена на постоянна борба за оцеляване. В историята остават двете тежки робства – византийското и османското, които можеха да унищожат уникалната славянобългарска цивилизация. В тези тежки времена просветени българи започнаха да изнасят и разпространяват славянобългарската култура сред други славянски и православни народи. Мнозина си мислеха, че като унищожат държавата ни, ще унищожат и постигнатото от нас в духовната област. Не познаха! В момента по света има повече от 200 милиона православни славяни, които пишат на кирилица!
Русия се отблагодари на духовната си учителка. Русия подари на България свободата. Колкото и някои да търсят користни интереси! Русия освободи България през 1878 и сбъдна мечтите на поколения българи, които вярваха във всесилния дядо Иван.
Оттогава досега няма област от материалния живот, в която да не сме получили помощ от Русия. От икономиката до театъра. От атомната енергетика до филмовото изкуство. Дължим известна благодарност.
И я даваме.Не може да се отрече! Членове сме на НАТО. На територията ни са разположени американски военни бази. А руското оръжие нарязахме и претопихме. На това му се вика да се изплюеш там, където си ял бял хляб!
В периода на Студената война, в Западна Германия имаше множество граждански протести срещу американските бази. Същите тия бази ние ги приемаме с благодарност! Ще изкараме някой лев! Ясно се вижда в коя година живее правителството на България. България плю на дългите години икономически възход, постигнат, благодарение на безбройните руски, или ако предпочитате съветски, подаръци и се върна назад в развитието си. В далечната 1941, когато, вместо да се присъедини към световната общност срещу хитлеризма, подкрепи жестоката му кауза с различни тактики и прийоми.
Проблемът е, че днес Москва с право ни скърца със зъби, а Вашингтон с подозрение гледа на поредното ни подмазвачество. Цял свят добре познава оная България, която сменя международните си партньори и приятели като носни кърпички, в зависимост от конюнктурния интерес на управляващата прослойка.
Вярно е, че външното сътрудничество е игра на интереси. Но в тази игра на интереси най-уважаваният коз е постоянството. Поредното българско привързване към най-мощната в момента велика сила буди известно съмнение. Стара Европа не отрича нашето съществено място на континента. Станахме членове и на ЕС. Но не си мислете, че Стара Европа не помни как България първо прие хитлеристите с цветя и музика, а после ги подгони по фронтовите трасета.
А в дългосрочен план на Русия ще й накривим капата, толкова, колкото ние накривявахме капата на Настя в детската градина.Ако не друго, руснаците добре ни познават. Закъсаме ли сериозно, пак те ще ни помогнат. Защото сме братя по вяра и по кръв. Защото скромният български народ, подложен на геноцид от бруталните си управници, продължава да вярва на дядо Иван.
3. България
Харесвам едната Америка. Обичам Русия. Но най-много обичам България.
Време е да сложим край на интимния период във външната ни политика. Сателитното живуркане ни доведе до задънена улица.
Солженицин и Мартин Лутър Кинг са великани. Но най-велики са Васил Левски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Иван Вазов и Никола Вапцаров.
България е национална държава.И трябва да води външна политика, ръководена от принципа на националния си интерес. Не трябва да превръщаме братята си във врагове. Не трябва да превръщаме новите си „приятели” в интимни партньори. Така ще останем без приятели!
Никой от международните външнополитически играчи не желае храненик, който да му се обяснява в любов!
Всички напъни на българските русофоби за скъсване на връзката между България и Русия са свършвали с провал за държавата ни! Двете световни войни, в които малоумните български политикани ни изправиха срещу Русия, завършиха с национални катастрофи.
Без съюз с Русия, за България няма добро бъдеще, ако ще толкова хвалените от политиците ни европейци и американци да ни позлатят. Защото златото заробва човека, а свободата се ражда в душата му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар