петък, 29 януари 2010 г.

Лудия Боби

Хората се разбягваха ужасени в различните улици на моето село. Това беше сигурен знак, че ги преследва Лудия Боби.
            Всъщност хората не се страхуваха от Лудия Боби, а и той не преследваше никого. Светът е една обикновена игра на гоненица, в която нормалните бягат, а лудите гонят. Но и това не е съвсем вярно, защото Лудия Боби беше по-нормален от всички нормални и понеже не криеше нормалността си останалите  го обявиха за луд.
            Лудия Боби беше най-добрият колоездач на света. Той единствен можеше да  кара колело без верига и без педали.
            Лудия Боби беше типичен български футболист. Псуваше, играеше неориентирано и често пъти объркваше вратите. Така играят и до днес всички български футболисти, за които разлика между гол и автогол няма.
            В главата на Лудия Боби вилнееше една единствена мисъл, умножена многократно – „голи жени, голи жени, голи жени...”. Тази  единствена  мисъл вилнее в главите на всички мъже. Лошото е, че обикновено жените въздишат по красиви хомосексуалисти, превъзнасят ги във фантазиите си, преследват ги в сънищата си, по телефона и на улицата, а накрая обвиняват цялото прогресивно човечество за самотата  си. Така е то. Трудно е да задоволиш  страстта си към футбола със състезания по художествена гимнастика.
            Всъщност Лудия Боби беше шерифът на нашето село. Той обикаляше денем и нощем улиците. Наглеждаше виновните ни души. Пазеше ни от злото и от хаоса. Бъркаше дълбоко в комплексираните ни рани и казваше на глас това, за което всички тайно мечтаехме. Прибираше се у дома само за филма в осем и половина.
Един ден и аз си  пожелах да бъда толкова луд, че да извикам на висок глас мечтите си и след това стремглаво да се втурна и да ги преследвам. Не го направих, защото нямах нито смелостта на Лудия Боби, нито неговата нормалност. Там  е работата, че нашият свят е обратен. За нормалното казваме, че е лудост. Лудост е да преследваш мечтите си, лудост е да крещиш срещу неправдата, лудост е да спазваш Закона. Лудост е да си шериф. И в същото време казваме, че лудостта ни е нормална.  Нормално е да се свиваш като мишок, нормално е да си мълчиш и да вървиш срещу законите. Нормално е да си разбойник.
Лудия Боби изчезна внезапно. И някъде там, с него, изчезна и нормалността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар