Калинов БГ
поезия, проза, публицистика и песни за душата
понеделник, 18 януари 2010 г.
***
Пътуват нейде
нечий метастази
и подиграват се на
твоя страх.
И животът ти
напразно мрази
вечерната си
среща с тях.
Сънувам вечер
нечии метастази
как стръвно
смучат моята
плът.
И душата ми
напразно
някак си
се пази
от тяхната
осанка
и бесът.
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница