сряда, 31 март 2010 г.

Нек’ва такава история 2

2.
Ефи и Ира са идеалната двойка. Изобщо, която и да е жена до Ефи, прави идеалната двойка.
Трудно е да си жена до Ефи и да не правиш идеална двойка. Защото Ефи е половината от Световната Хармония. Мъжката половина.
Ефи е красив и силен. И много бавен! Най-естествено бавният човек! Няма закъде да бърза. По-мъдър е от бързината. Няма с кого да се надбягва. Спокойствието му обезкуражава спринтьорите.
Гнидата си мислеше, че обича Ефи, но всъщност Ефи обичаше Гнидата. От всичките, той единствен му приемаше всичкото. Изобщо Ефи приемаше Всичкото на Всичките. Бавността го правеше толерантен. Толерантността - глупав. Глупостта - чаровен. И няма по-чаровен от Ефи.
Ефи има добро пиянство. Няма агресия. Винаги кротко заспива, прегърнат от сладостта на чистата съвест.
Ефи не притежава дългове и неразчистени сметки. А повечето му дължат. И не си разчистват сметките. Ефи е дебитен милионер. Ако му върнат парите накуп, сигурно ще си построи Кристален дворец. Или пък Диамантена кула. Или ще си купи остров и сто мулатки. Сигурно. Но не съвсем. Ефи не е фантазьор. И най-вероятно като му върнат парите ще ги раздаде, отново ще ги раздаде. На други. А може и на същите.
Ефи казва, че му трябват двайсет лева, за да живее добре. На ден двайсет. И повече не му трябва. Но май му трябват четиридесет лева. Та като даде двайсет назаем, да му останат желаните двайсет. Иначе винаги ще му остават десет и той няма да е много доволен. А много доволен Ефи биваше рядко. Никой и не знаеше как изглежда неговото Много Доволен. Може би, той, по принцип, си беше Много Доволен и не желаеше да става още По-Доволен. А може би въобще не беше Доволен. Макар и да правеше другите Много Доволни. С поклащащата си походка, с чаровната си усмивка, с приятните думи, приятно изречени, от приятно пияната му уста.
Дори нервиран Ефи е безопасен. Вярно, ядосва се, пощръклява по малко, но не е способен да рани някого. Ефи е добър и безопасен. А тези, които го нервират са потенциално зли и опасни. Защото Ефи е син на Хубостта в Природата, а останалото е нейната развала.

22 часа и 35 минути. На път. Към Гара Подуене.
Хихикане.
Хихикане на друга тема.
Кикотене.
Кикотене на друга тема.
Хилеж.
Хилеж на друга тема.
-         Абе, Жаба, за к’во се смеехме?
-         Пич, ти откъде си?
-         Няма ли да си дръпнеш?
-         Що така не употребяваш?!
-         К’во е това Полски Тръмбеш?
-         Абе, пич, ти в руска гимназия ли си учил?
-         Дайте насам алкохола! Гнида, чуваш ли?
-         Има ли някой огънче?
-         Полски Тръмбеш, значи!
Хихикане.
Кикотене на друга тема.
Хилеж за трето.
-         Пич, седи си бе! Нема проблем!
-         Ние, така, сме малко откачени! Или нещо такова.
-         Седи си, бе! Дръпни си! Не е страшно.
-         Чувам разни неща за Гнидата и Денев.
-         Пак ли са ви маризили?!
-         Е, не се спряхте!
-         Гнидата свалял нек’ва. А гаджето и в съседната стая. Едвам се отървал с комоцио.
-         Денев с нек’ъв във влака за Мездра. Къркали, къркали и накрая се сдрали!
-         Абе вие немате ли си пишки, та се занимавате с нас.
-         Не, бе! Майтапим се! Пък и вие станахте прочути.
-         Още с оная история! В дискотеката! В онова малкото градче. Как се казваше?
-         Пили две кафета и бегáли.
-         Ама ги намерили и бой, бой, бой.
-         Той Гнидата е виновен. Той даде идеята.
-         А бе, и той, и Денев. Хвани ги, та ги удари!
-         Дай алкохола, Жабе!
-         Абе, не е ли време да свиваме?
-         Медун, стига с това свиване, бе!
-         Гнидата и Денев само казармата ги оправя! Е като Момата! Той що не дойде, бе?!
-         Бачкане нек’во имал!
-         Да го еба в бачкането.
-         А! Казармата! Половината казарма ще ги наебе, а другата половина, те двамата ще наебат. И това не ги оправя.
-         Непоправими са!
Хихикане. Кикотене. Хилеж.
-         К’во толкова?
-         Правим го с талант, нали Гнида?
-         Със сюжет. Та да има какво да приказвате. Парадигма нек’ва.
-         Е, тоя Гнидата пак се отнесе. К’ва парадигма бе, пич.
-         Ей, Полски Тръмбеш, къде тръгна?! Седи си, дръпни си!
-         Мечо, пак ли свиваш, бе идиотче?! Че ни подлудиш!
-         Чичко Филипов, нема ли да пуснеш алкохола!?
-         Метни, насам, Фифи!
-         Фифи хвана алкохола и край! Нема пускане!
-         Обаче с трена си е най-яко!
-         За к’во ми говориш бе, Кока. Много ясно!
-         Дивайзът е страшен! К’во ще кажеш!?
-         Абе, Полски Тръмбеш, ти к’ъв си?
-         И к’во учиш?
-         Че трупаш пачка, а?
-         Дръпни си, бе! Не е страшно.
-         Чиста тревица! Нема лошо!
-         Поне си пийни!
-         Оставете момчето, бе! То е скромна душица.
-         Кой взе джойнта?! Време е да свивам!
-         Абе стига с това свиване бе, Медун!!!
-         Полудехме!
-         Той Мечо има само две гънки в мозъка.
-         Едната му е, за да свива! Другата му е, за да сере!
-         А, две! Сам една! За к’во му е гънка да сере?!
-         Това си е нек’ъв рефлекс такъв. Нема нужда от гънки!
-         Чу ли новият “Orbital”?
-         Супер як е! Слушахме го у Чичко Бим!
-         Чичко Бим има музика за цяла дискотека.
-         Бимец, що не станеш диджей!?
-         Е то и като адвокат не ти е зле!
-         Тоя, Жабата, нищо не каза!
Хихикане. Кикотене. Хилеж.
-         Абе, Крис, к’во стана с групата?! К’ва е постата!?
-         Насраха се и те!
-         Че кога да правят музика, като не изтрезняват!
-         Там в кварталчето, всека вечер е… Порка се здраво.
-         Оня ден партито у Дзифта беше страшно!
-         Не съм спрел да поркам от февруари месец по-миналата година.
-         Тогава имаше месец на трезвеността, или нещо такова.
-         Синьо „Виктори” и водка. Класиката на Ефи.
-         А бе от Люба и Ина дума не можахме да си кажем!
-         Тренът набира скорост. Ей такова!
-         Люба и Ина си траят!
-         Сеир гледат!
-         Важното е сюжет да има!
-         Дай алкохола!
-         Нема ли да свиваме вече?
-         Парадигмата е важна!
-         Тоя па с тая парадигма!
-         Ей, Гнидо, ти съвсем се отнесе!
-         Коката и той свива!
-         Стига бе! Полудехме! Жабе, Моля ти се!
-         Полски Тръмбеш, ти пак ставаш! Къде, бе? Седи, дръпни си!
-         Е-хе! Как задимихме!
-         Стана си лисичарник!
-         Ефи, пусни я тая бутилка малко насам.
-         Ефи, остави алкохол и за нас бе, пич!
-         Аз ви казвах повече бири да вземем!
-         Стига с тия бири, бе!
-         И само Левски! Само Левски, само Левски шампион.
Хилеж. Хилеж. Хилеж. Истерия. Хилеж.
-         Абе Медун, ти пак си взел от левскарския джойнт.
-         Нема начин! Такава е постата!
-         Пушиш и ставаш левскар!
-         Ако ще и да си от ЦСКА.
-         Дайте алкохола, бе! К’во стана с тоя алкохол? Не ми е ясно. Май само Чичко Филипов и Ефи поркат.
-         Кой как се уреди!
-         Абе, тоя трен, все едно не се движи.
-         Няма ник’ва мобилност в момента. Още ли сме на Подуене, бе?!
-         Гледай, гледай, още сме на Подуене. Седим тука сигурно от сто часа!
Хихикане. Хилеж. Истерия.
***

         Върти е най-типичният от всички типични кокалци. По-смел от него и в Пасарел не може да се намери. Готов е да се бие и с десет здрави мъжаги и пак да победи. Обаче Върти не търси победата, а сбиването, красотата в сбиването. Той е преди всичко естет, или по-точно поет. За него сбиването е начин да изрази метафорите си. Форма на философска зрялост. Разкрепостеност… Разярените му юмруци, потта по челото, святкащите очи, резките движения, силата, изместват необходимостта от други изразни средства. Процеждат смисъла през светлината на естествената съвършеност.
         Върти по принцип се казва Людмил. Но Върти, някак си, по му отива. Ако го видиш на живо, никога няма да предположиш, че този човек се казва Людмил. Дори да ти каже името си, ще помислиш, че лъже. Докато Върти не е просто име, а предопределение. Върти е и състояние. Върти е естествена индивидуалност. Даже е по-лесно да се каже, че Върти е Върти, отколкото, че Върти е Човек. Защото Върти не е човек. А личност. А личност! Само Личност може да подкара огромен червен автобус, току пред погледите на изплашените хорица, преди да е навършила предучилищна възраст. Само Личност може да пусне змия в пазвата на кметицата, по време на честванията за “1300 години Кокаляне”. Само Личност може да се изпикае в кабинета на директорката на “Кокалянската Детска Градина”, в присъствието на куп ужасени лелки, лелички и учителки. Само Личност… Само Личност - това е Въртиевата самоличност.
         Върти мрази да го сравняват. И си е несравним в действителност. Дори Пеци Белята от Железница бледнее пред него. Просто Пеци Белята е един позьор, той така прави нещата, че да се забележат. Прави нещата, за да се забележат и после да се говори за тях. И за него. Скочил с колело в Панчаревското езеро. Откраднал сливите от казана за ракия. Нацапал с мастило требника на Попа преди Великденската литургия. Дрън-дрън! Позьор!
         Върти прави нещата заради самите неща, а не за да го забележат. Той, даже случва Нещата, или Нещата му се случват. Не търси изгодата. Не ги насилва. Оставя Нещата да се получат естествено. И те се получават. Защото Върти умее Нещата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар