Не е женствена. Късо подстригана, червенокоса, откраднала веселите сини очи на Карлсон от покрива и луничките по лицето на Пипи Дългото Чорапче тя е по-скоро грозна. Но е млада, гъвкава и чаровна. Не бях я пожелавал, но е от тези, на които не можеш да откажеш. Хваща те за първичната страст, поема погледа ти и те сваля със светкавично дясно кроше. Нокдаун.
1. По принцип се предполагаше, че Гнидата обича Поезията и Поезията обича Гнидата. По принцип.
В действителност не се знаеше дали някой обича Гнидата и дали Гнидата обича някого.
Най-много Гнидата мразеше себе си, а след себе си и всички останали. Но като че ли Гнидата по-скоро обичаше.
Гнидата къркаше и се накъркваше и ставаше ужасно накъркан. Толкова накъркан, че правеше впечатление и на другите накъркани. Беснееше, чупеше, сриваше. И най-вече чупеше и сриваше себе си.
На трезво Гнидата беше сравнително интелигентен. Но “на трезво” той дълго не се застояваше.
Пиян Гнидата се превръщаше в абсолютен простак. Но очевидно простотията му харесваше.
За себе си Гнидата казваше, че е противоречив, но май че имаше праволинейност у него. Нещата го увличаха до половината. Оттам насетне оставаха незавършени. Изглежда мързелът му пречеше, но Гнидата ненавиждаше работливите. А въпреки всичко той себе си не можеше да ненавижда. Обичаше се. Винаги заставаше в Центъра. Макар и в Центъра да се сипеха най-сериозните удари, които определено не му понасяха.
Гнидата беше цар на Голямата фраза, макар и да твърдеше, че му допадат Малките Думи. Гнидата получи прякора си, след като Негова Голяма Фраза се обърна срещу му като Малка Дума. Но Гнидата смяташе прякора за прекрасен. Звучен, естествен, зловещ. Измерение на вътрешна паразитност. Параван за асоциални призвания.
Гнидата изобщо не приличаше на гнида. Малко дебел си падаше. И не умееше да бъде гангстер. Малко му беше Куражът. Но Гнидата не се спря да твори метафорите на Мита си, защото това беше формата на желаното Оцеляване.
Симпатичен до антипатичност, антипатичен до симпатичност Гнидата вървеше, гушнал торбата с фантазиите си и търсеше вярата в добре обмисленото суеверие на безверието.
И тъгуваше за несбъднатото. Но оставаше оптимист, дори и в състояние на кома. А ударите рикоширали от твърдата му тиква, превръщаше в цена, заплащана за предстоящото бедствие. Гнидата беше бедствие, но от тези бедствия, които не си признават, че са бедствия. Бедствия, склонни да подменят миризмата на насраните гащи с маската на сериозната теменужка.
Много хора отбягваха Гнидата. Но той все им се натрапваше. И те неизбежно приемаха безумството му. Дори когато пишката му, щръкнала от вълнението на свалените гащи, по време на пиянския стриптийз, се навираше в лицата им. Защото Гнидата носеше на околните циганското шарено и безпардонния цвят.
22 часа. Централна гара София.
Срещата се състоя. Под часовника.
- Ето го и Гнидата!
- С Ефи и Ира.
- Денев, що си сам бе?!
- Медун, носиш ли от новата реколта?
- Кой ще ходи за алкохол?!
- Чичко Бим, ходи за билети с Чичко Филипов!
- Къде ти е мацката бе, Денев?!
- Крис пак закъснява.
- Що си сам бе, Крис?!
- Крис и Денев искат да им е леко!
- Да не носят излишни тежести.
- За мен водка!
- Вземете и няколко бири!
- Стига с тая бира бе, Гнида, по-добре винá!
- Нек’ви червени по-добре.
- Вземете и цигари.
- Жабата и Коката, както винаги първи.
- Взехте ли билети бе. Ще изпуснем влака.
- Пак ли сме само пръчове?!
- Не бе. Люба и Ина не ги ли броиш.
- Жените вкъщи!!!
- Ха-Ха-Ха!
- Що не взехте и джин бе? С Тоник.
- Абе още ли не сте купили билети?
- Марашлиев и неговата няма да дойдат.
- Ефи, от бачкане ли?
- Той с това бачкане!!!
- К’во бе вие като сте мързели!
- Нямаше ли водка бе. К’ви са тия ромове и ракии.
- Що само петнайсет бири?!
- Ходи ги носи ти повече!
- Абе няма да ни стигне алкохола.
- Е, най-после тия купиха билети.
- Кой вагон сме? Или сме без места.
- На 10-и коловоз.
- Аре по-бързо!
- Крис, ти май си забравил палатката!
- Половината сме без чували!
- Ей тука има празно купе! А ! Не е съвсем празно.
- Има някакво момче тук.
- Извинявайте, може ли? Да, благодаря Ви!
- Жабе, чичко Бим, помогнете ми за багажа!
- Айде, че след пет минути тръгваме!
- Ей, да не забравихте нещо!
- Айде по-бързо бе!
- Айде бе!
- Е-Е-Е! Тръгнахме! Медун, свивай!
***
- “На мегдана, на орото, хей така, а така…”
- Джап. Джап. Джап.
- “На мегдана, на орото, хей така, а така…”
- Джап. Джап. Джап.
- “На мегд…” Ей, спри се малко!
- За какво да се спирам?
- Да ти кажа едно здрасти.
- Кажи ми.
- Здрасти бе, панчарец! Целият си мокър! Да не си паднáл у Искъро?!
- Не съм панчарец и не съм падал в Искъра.
- Добре бе, панчарец!
- Не съм панчарец!
- А какъв си? Кокалец не си! Не съм те виждал у наше село. Значи си панчарец!
- Не съм кокалец, нито панчарец!
- Излъга ме нещо, ама хайде… Защо тогава си мокър?
- Водолаз съм!
- Какво е па това! Те вярно, че панчарци много глупости измислиха, но за… левкопласт чувам за първи път.
- Не левкопласт, а водолаз. Гмуркам се под водата.
- Е, сега вече излъга! Айде за това, че не си панчарец, как да е, ама че и се гмуркаш под водата… Как може да се гмуркаш под водата?! И какво има под водата тогава? А и какъв е тоя костюм? Прилича на космонавтски комбинезон…
- Под водата има дъно, а на дъното пясък. И това не е космонавтски комбинезон, а акваланг.
- Ти ме взе, вече за мезе. Ей внимавай! Аз съм Симо Щурецо. Най-смелият кокалец. И понеже кокалци сме най-смелите, аз значи съм най-смелият от най-смелите. А имай предвид, че… бумеранг съм виждал по телевизора и няма нищо общо с това, дето си го навлякъл! Айде стига си ме лъгал и ела в кръчмата да пием по едно.
- Не пия.
- Браво бе! Сигурно и не пушиш!
- Не пуша.
- А по жени ходиш ли?
- И по жени не ходя.
- Ха! А после викаш, че не си панчарец.
- Не съм.
- Добре де! Да не спорим. Ела в кръчмата. Ще черпиш по ракия, а ти ще пиеш лимонада.
- Съгласен.
- “На мегдана, на орото, хей така, а така…”
- Джап. Джап. Джап.
- “На мегдана, на орото, хей така, а така…”
- Джап. Джап. Джап.
- “На мегд…” Стигнахме! Сядай!
- Ракия и две лимонади, моля!
- И без да му се молиш, щом плащаш, пак ще ти даде. Това е Киро Ментата! Най-смелият кръчмар.
- Вярно ли е, че кокалци сте най-смели?
- Вярно е! … Поне от панчарци сме по-смели.
- И докъде стига смелостта ви?
- До Бистришкото бранище! Ха, Наздраве!
- Че това не е отговор. Кажи ми честно.
- Как да не е … предговор! Много ясно, че е. Аз да не съм панчарец, та да лъжа.
- Не може да си смел до Бистришкото бранище.
- Добре де. До Старата юзина. Сега доволен ли си? Ще черпиш ли още ракия? … Ей ти, може и да не си панчарец. Свестен си.
- С какво се препитавате?
- Със смелост! Нали ти казах! Ние сме най-смелите.
- И как използвате смелостта?
- Тепем се!
- ?!
- Бием се!
- Е, с това не може да се препитавате.
- Е не може! Кой ти каза, че може?
- А хлябът ви откъде идва?
- От фурната! Откъде! Ама и ти си много интересен!
- Не ме разбра. Исках да попитам, как си изкарвате хляба?
- С фурнаджийска лопата. Хлебарят бърка у пещта с фурнаджийска лопата и вади хляб.
- Пак не ме разбра. Питам какво работите? Пари кой ви дава?
- Работим смело, а пари никой не ни дава.
- Е как живеете тогава?
- Е как! Много лесно! “На мегдана, на орото, хей така, а така!…”
Няма коментари:
Публикуване на коментар