007

 Джеймс Бонд генномодифицирана ряпа да яде. Оказа се, че България е родила толкова славни „разузнавачи“, че историите за Бонд звучат като турски сапунен сериал. Стигнахме до фазата, че взеха взаимно да си пречат и започнаха да си мерят носовете по всички възможни медии. Разузнавач до разузнавача плюе бившото си другарче по оръжие и перо.

В момента в обществото ни няма нужда толкова от разузнавачи, а от кадърни икономисти, финансисти, предприемачи, хора на културата и изкуството, спортисти и други тесни специалисти, които да дърпат държавата ни напред. Разузнавачите обаче се чувстват пренебрегнати и постоянно ни налагат ограничената си визия за нещата от живота. Под лозунга „Всичко в името на народа, всичко за благото на народа“ те се самоизяждат един друг в търсенето на личния си интерес.

Нагледахме се, наслушахме се и се начетохме на следната картинка – разузнавач „И“ плюе разузнавач „Г“ и пълни медийното пространство с отчаяните си вопли и стенания. И всичко това е заради загубеното его и заплата. Тези момченца, както казваше моят любим разузнавач „Ж“, не са изкарали и един лев със собствени усилия. Данъкоплатецът щедро е споносорирал техните изяви на тихия и шумния фронт и продължава да спонсорира част от тях, пряко или косвено.

Разузнавач „К“, изхарчил милиони от тези пари за едно безконкурентно предаване, с което се бие в гърдите, съвсем му отпущи края и започна да плюе по всички. Имам чувството, че в съвсем скоро време по инерция ще започне да плюе и по себе си.

Разузнавач „В“ е толкова всеобхватен, че се чудя как все още не е взел Нобелова награда за физика и литература.

Навремето „И“, „Г“, „Ж“, „К“ и „В“ бяха точки, които определяха правилен петоъгълник, в който идеално се вписваше петолъчка. Сега, според спомените ми от математиката, това е просто един правилен тъпоъгълник, който продължава да диктува модата във всички възможни пространства на многострадалната ни родина. Като маджун са запълнили всички фуги, празно нема, накъдето и да се обърнеш все някой тъп ъгъл те гледа с умиление и те насочва в правия път.

Всъщност нямам нищо против Държавна сигурност. Но за съжаление, откакто се помня, тя има нещо против мен и ми налага стереотипите си и правилния светоглед. Истината е, че държава без Държавна сигурност не е държава. Но тази Държавна сигурност трябва да е в ръцете на професионалисти, които изобщо да не ми се налага да виждам. Хубаво е да не знам имената на тези хора, да не им чета ръкописите и да не им гледам физиономиите по телевизиите. Нека си вършат работата в тяхната професионална област, а мен, стига да не нарушавам закона, да не ме закачат. Случаят със споменатия тъпоъгълник е малко по-различен. Едни посредствени хорица се изживяват като духовните пастири на нацията и на всичкото отгоре искат аз да им вярвам.