Сътрудник грачи, грозно, зловещо...

Зима е. Баба Марта ни се сърди нещо. Няма зелено, за което да се хванеш. Трупат ни се сметки за топло и светло. Доларът поскъпва. Банките не дават кредити. Гушим се в дрехи втора употреба, подхвърлени ни от милостиви люде. Протестират лекари и железничари. Безработни се разхождат унило по улиците. Пенсионери гледат гладни витрините на магазините. Кал и мръсотия навсякъде. Летят черни лимузини и още по-черни катафалки. Светлината в края на тунела се оказа от лампата на последния миньор в България.

Годината е същата, като част от безвремието, в което живеем през последните години. И лицата в политиката и медиите са си все същите. Отново ни разиграват познатия конспиративен театър на сътрудниците. Трупат рейтинг на наш гръб. Сътрудниците за парлама отказват да си сътрудничат. Обиждат се на махленско равнище и мощно се плюят в ефир. Платените и безплатни мажоретки весело подскачат наоколо. Агенти се обиждат на най-свидното си. Агенциите им празни пустеят. Замерват се с агентски кални топки. Хабят си перата с безброй безмислени публикации. От което гъските страдат.

Президент и министър се карат. Премиер ги бащински напътства. Агентите пеят в общия хор. Кой за пари, кой за чест, кой за слава. Народът ги гледа, мачка калпаци, попържа и блее. Отклонен му е взорът. Елитът го забавлява, та да ни си гледа в паницата. За пореден път. Та покрай тия конспиративни смешки и закачки, сътрудниците си сътрудничат и крадат милиони,а народът загуби и ризата на гърба си.

Приказката свърши. Започва поезията.

Сътрудник грачи, грозно, зловещо... Не по Ботев, направо по Смирненски. Молим се Богу горещо, да ни отърве от тия сътрудници, та да ни просветне пред очите от слънце, а не от ченгесарска лампа.

Гугъл също вие зловещо. И на него му писна от тези бодри юнаци с над 4 милиона публикации. Сътрудник до сътрудника, мила моя майнольо, все свои проблеми решават, а на народа гроба копаят.

Зима е. Баба Марта ни се сърди нещо. За все същото явно. Че не сме народ, а мърша, че не ги изринахме, та да свършат!

Послепис:

Отказвам се категорично да се занимавам с всякакви сътрудници поименно. Не искам да популяризирам мрачните им подвизи от миналото и настоящето. В редки изключения ще използвам партизанските им псевдоними, защото те декларират, че са се подвизавали под тях в името на България. Аз се съмнявам, че това е истина. Надявам се, че разумните хора, историята и България по естествен път ще ги отхвърлят. И тогава ще излезем от безпътицата, та да си намерим пътя. Който има глава, нека мисли, който има очи, нека гледа, който има уши, нека слуша!