Бях на мача, когато Лафчис извади отбора от терена. Тогава се ядосах малко на Томето. Все пак оставаха 15 минути до края и имаше шанс да изравним на славистите. Сега разбирам какъв наивник съм бил и колко прав беше в случая президентът на любимия ми отбор. Въпреки всичките си кусури Томас Лафчис беше човек, който разбира от футбол. Не случайно е бил вратар на „Левски” и гръцкия гранд „Панатинайкос”. На Томето му е било пределно ясно, че човекът в черно ще доведе мача до конкретния резултат, та ако ще и турско да стане.
В неделя един чернодрешко закла „Левски” насред Ловеч. При 15-ото обратно отсъждане вече започнах да се притеснявам, че това момче ще докара нещата до разгром. Друг е въпросът, че този мач можеше да се играе и без топка. 22-ата на терена така добре се ритаха и без нея. Коженото кълбо май изобщо им пречеше на играта. Проблемът е друг. Защо някой не извади от терена отбора, при положение, че от една седмица се знаеше, че Спасов ще ни отреже главите?
Знам, звуча радикално. Но ми се струва, че трябва да се случи нещо радикално, за да има отново футбол в България.
Знам, срещу „Миньор” ние получихме бонус от съдията. И не само срещу „Миньор”! Но това не може да скрие голямата истина. От десет години футболът в България агонизира.
Защо? Отговори много – базите, лошата работа в детскоюношеските школи, липсата на пари. Все верни неща. За мен обаче най-важният отговор е, че футболните хора бяха изместени от капризите на президентите на клубовете, които всъщност нищо не разбират от най-великата игра. Футболът започна да се играе извън стадионите и това е най-голямата му трагедия. Футболните президенти разиграват някакъв си свой театър, който няма нищо общо с играта. Та помислете – колко треньори бяха натирени напоследък, само защото не искаха сляпо да следват волята на своите ръководители. Та нима Батков е по-голям левскар и футболен специалист от Емил Велев. Адвокатинът дори се осмели да обиди публично една легенда на „Левски” като Емил Спасов, само защото Емо има смелостта да разкрие корупцията в детскоюношеския футбол. Спасов каза една голяма истина – не може само децата на богатите да играят футбол. Ако е така ние никога нямаше да имаме Стоичков, Лечков, Балъков и останалите от златното ни поколение. Нито едно от тези момчета не е от богато семейство. Та нима шефовете на „ЦСКА” разбират повече от Любо Пенев – един легендарен нападател, за когото цяла Испания говори с уважение. Та нима „Черноморец” на Балъков е най-грубият отбор, след като половината си мачове завършва с намален състав!?
Много „специалисти” обвиняват четвъртите в света за ставащото във футбола. Според мен е точно обратното – на четвъртите в света всячески се пречи, за да осъществят добрите си намерения. Много ми е интересно какво могат да кажат тези „специалисти” за един Йордан Лечков например. Та той прави нещата като за учебник - първо ремонтира базата, второ постави акцента върху работата с децата и юношите и трето – сам се обяви срещу толерирането на неговия отбор /доколкото го имаше/. Балъков тръгна по същия път. Любо Пенев беше спрян по средата. А всъщност - това е пътят. По другия се вижда докъде стигаме – идват едни симпатични трактористи от Беларус и разбиват на пух и прах прехвалените ни звезди.
Освен всичко останало във футбола ни има потресаваща нужда от справедливост. Навремето Лафчис, когото похвалих в началото, изгони от „Левски” любимия ми играч – Николай Илиев. Защо? Защото в едно предаване Ники каза, че е отсъдена несправедлива дузпа за „Левски”. Разпънахме човека, защото каза истината. А точно това е правилното поведение на истинския състезател. Та мога ли и аз, като левскар, да не призная престъпленията, които се извършиха срещу вечния ни съперник „ЦСКА” в последните години. Дребни душички опорочиха една прекрасна победа над италианския гранд „Ювентус”. Дребни душички отмениха автогол на „Левски” заради засада. Дребни душички отнеха лиценза на заслужения шампион на България. Мога ли да кажа на черното бяло? Футболът е мъжка игра за интелигентни момчета. Феърплеят е основата на тази игра. Който не е играл футбол – няма да го разбере! Боли ме, че дребни хорица опорочават любимата ми игра. Боли ме, че дребни хорица отнемат най-голямото ми удоволствие! Боли ме! И тях ще ги заболи – БАТЕ дебне отвсякъде!
Няма коментари:
Публикуване на коментар