За първи път на мач „Левски –ЦСКА“ ме заведоха на стадиона баща ми и неговият колега Боби. Трябва да съм бил във втори или трети клас. Беше финална среща за купата на България. Честно казано, не мога да опиша с думи преживяването, но за мен беше нещо върховно. В моя чест баща ми и колегата му бяха взели билети за сектор „В“, в непосредствена близост до сектор „Б“. Страшна емоция. За първи път попадах сред повече от 50 хиляди екзалтирани зрители, които постоянно се изправяха на крака, за да аплодират поредното прекрасно изпълнение на терена. „ЦСКА“ би с 4:1, но аз в никакъв случай не останах разочарован от загубата. Просто, защото беше един прекрасен мач, който можеше да завърши по всякакъв начин. Моят „Левски“ също имаше, освен страхотния изравнителен гол на Ники Илиев, повече от 10 чисти положения. Червените нанесоха своя удар в края, когато Пепи Витанов ни закла с две страхотни тупалки. Въпреки загубата обаче бях много щастлив. За първи път гледах такова зрелище на живо и останах супердоволен, макар че моят старец и колегата му, като стари цесекари, не преставаха да ме бъзикат.
Оттогава съм бил на десетки мачове „Левски“ и „ЦСКА. Преживял съм много победи и загуби на любимия ми отбор. Но почти винаги съм си тръгвал доволен от стадиона. Дори и при загуба. Просто, защото сини и червени правеха спектакли, които си заслужаваха и парите, и отделеното време.
В събота беше един чудесен ден. Толкова се накефих на времето, че ми се прищя да ида на мач. Най-малкото исках да се видя с наборите, с които заедно търкахме скамейките на сектор „Б“ през деветдесетте. Разколебах се в последния момент. Някакво шесто чувство. Гледах мача по телевизията. До 20-ата минута. После не ми издържаха нервите и отидох да пия бира в близкото до нас капанче. За 20 минути разбрах, че това не са „Левски“ и „ЦСКА“, а едни страхливи момченца, случайно облечени в сини и червени фланелки, които и 5 дена да играят няма да успеят да си отбележат гол, защото не могат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар